Решение № 3262 от 03.06.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3262 гр. София, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа М.ова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20231100501560 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, вр. с чл. 341 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца Г. И. Д. срещу решение № 20048893/19.07.2022 г., постановено по гр.д. № 18113/2020 г. по описа на СРС, 63 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу М. А. Н. иск за съдебна делба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** съгласно скица № 15-1160116-19.12.2019 г., издадена по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-53 от 23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, район Сердика, ул. ****, с площ: 263 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 m), предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 1434, квартал: 172, парцел: I, при съседи: ***, ***, ***, ***.

Във въззивната жалба на ищеца се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост при изложени доводи, че цитираното от СРС ППВС № 2/1982 г. е неприложимо, тъй като е постановено при действието на отменения ЗТСУ, касае незастроен имот, какъвто процесният парцел не е, както и разпорежда недопустимост на делбата при равни квоти, а 1 страните в случая притежавали различни дялове от съсобствеността. Въззивникът-ищец счита, че делба на поземления имот е допустима и следва да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан предвид неподеляемостта му, като отричането на това право ограничавало защитата на ищеца, който е принуден да търпи съсобствеността върху имота предвид несъгласието на ответницата да му прехвърли своя дял от вещта. Поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства по делото, като е стигнал до неправилен извод за недопустимост на делбата, съобразявайки предходно съществувало правно положение на съсобственост между ищеца и майка му, а не настоящите права на страните. Ето защо, ищецът моли първоинстанционното решение в посочената част да бъде отменено, като бъде допусната делба на описания поземлен имот при квоти от 7/8 ид.ч. за Г.

И. Д. и 1/8 ид.ч. за М. А. Н..

Въззиваемият-ответник М. А. Н. не подава отговор на въззивната жалба на ищеца и не изразява становище по нея.

По делото е постъпила и въззивна жалба от ответника М. А. Н. срещу решение № 20048893/19.07.2022 г., постановено по гр.д. № 18113/2020 г. по описа на СРС, 63 състав, в частта, с която по предявения от Г. И. Д. иск е допусната съдебна делба на недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор *** съгласно скица № 15-37971712.05.2020 г., издадена по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-53 от 23.11.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата: няма данни, адрес на сградата: гр. София, район Сердика, ул. ****, п.к. 1225, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ по скица: 50 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, заедно с прилежащите към сградата според акта за собственост ½ ид.ч. от дворното място, между Г. И. Д. и М. А. Н., при следните квоти: ¾ ид.ч. за Г. И. Д. и ¼ ид.ч. за М. А. Н..

Във въззивната жалба на ответницата се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение в посочената част поради нарушение на материалния закон и необоснованост при изложени доводи, че по делото се доказва изтекла в полза на ответницата придобивна давност за къщата. Въззивницата-ответник твърди, че е осъществявала владение върху имота постоянно, непрекъснато и спокойно през последните 20 години, като е била в обективна невъзможност да манифестира намерението си за своене предвид отсъствието на ищеца от града през последните 40 години. Ето защо моли първоинстанционното решение в посочената част да бъде отменено, а искът за допускане на делба на описания имот да бъде отхвърлен и срещу нея.

Въззиваемият-ищец Г. И. Д. подава отговор на въззивната жалба на ответницата, с който оспорва същата. Счита, че решението в обжалваната от ответницата част е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

По делото е постъпила и частна жалба от ответницата М. А. Н. срещу решение № 20048893/19.07.2022 г., постановено по гр.д. № 18113/2020 г. по описа на СРС, 63 състав, в 2 частта на определение, с което на основание чл. 344, ал. 2 ГПК М. А. Н. е осъдена да заплаща на Г. И. Д. сумата от 100 лв. месечно, считано от датата на влизане в сила на решението за допускане на делбата до окончателното й извършване, срещу ползването на притежаваните от Г. И. Д. идеални части от сграда с идентификатор ***., находяща се в гр. София, район Сердика, ул. ****.

Във частната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение в частта му на определение по привременните мерки поради нарушение на материалния закон и необоснованост, с изложени доводи, че ищецът не е лишен от възможността да ползва къщата и не му се пречи в тази насока, като сам се е поставил в невъзможност да упражнява правата си, като не посещава имота. Ето защо, въззивницата-ответник моли първоинстанционното решение в посочената част да бъде отменено.

Въззиваемият-ищец Г. И. Д. подава отговор на частната жалба, с който оспорва същата.

Счита, че обжалваното решение в посочената част е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Въззиваемият-ответник Г. А. Н. не подава отговор на постъпилите въззивни и частна жалби и не изразява становище по тях.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивните и частна жалби следва да се добави и следното:

По иска за делба на поземлен имот с идентификатор ***

Между страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че процесният поземлен имот с идентификатор *** и построените в него две сгради 3 са били предмет на делба по дело № 1849/1989 г. на Втори районен съд – София, 9 състав, като на 16.11.1989 г. е одобрена спогодба между страните, според която М. Г. Д.а е получила в дял и изключителна собственост сградата, находяща се в северната част на имота (с идентификатор към настоящия момент ***), заедно с ½ ид.ч. от дворното място, а ищецът Г. И. Д. е получил в дял и изключителна собственост сградата, находяща се в южната част на имота (с идентификатор към настоящия момент ***), заедно с ½ ид.ч. от дворното място. С извършването на тази делба е създадено положение, при което парцелът е съсобствен, но върху него има изградени две отделни сгради, които са еднолична собственост на различни лица. Съобразно мотивите на ППВС № 2/1982 г., т. 1, б.

„г“ и б. „д“, това положение е сходно с етажната собственост, тъй като сградите са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделните съсобственици на парцела, върху който са построени, а той е общ. Така дворното място придобива характеристиките на обща част, като изцяло обслужва изградените постройки, а съсобствеността върху него е неразделно свързана с отделните сгради.

Доводите на въззивника-ищец за неприложимост на цитираното постановление са несъстоятелни – противно на изложеното във въззивната жалба, същото не касае незастроен парцел, а именно съсобствен имот, върху който има изградени две или повече отделни постройки, какъвто е и настоящият случай. Обстоятелството, че постановлението е прието при действието на ЗТСУ (отм.), също не изключва приложимостта му и към настоящия момент, тъй като постановките му засягат общи положения на вещното право, които са непроменени и при действащата законова уредба. Същевременно, същите са доразвити и застъпени последователно в съдебната практика и след отмяната на ЗТСУ и приемането на ЗУТ, като еднозначно се приема, че „хоризонтална етажна собственост“ възниква, когато в съсобствено дворно място има две или повече сгради с различни собственици. В тези случаи дворното място представлява обща част и като такава не подлежи на делба – арг. чл. 38, ал.

3 ЗС.

Следователно, към 1989 г. в процесния имот е възникнала „хоризонтална етажна собственост“, като при придобиването на двете къщи в еднолична собственост от различни лица – ищецът и неговата майка, поземленият имот е станал обща част и делбата му е станала недопустима. Това положение е запазено и към настоящия момент, тъй като макар и едната къща да е съсобствена между наследниците на М. Г. Д.а, другата е изключителна собственост на ищеца и е изключена от съсобствеността, т.е. по отношение на двете постройки дворното място е запазило характеристиките си на обща част и предвид невъзможността от земята да се обособят два парцела (съобразно разясненията на вещото лице по СТЕ в открито съдебно заседание от 02.11.2021 г.), делбата му е недопустима (в този смисъл – цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика, както и Определение № 267 от 02.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3921/2019 г., II г. о., Решение № 1132 от 07.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4813/2007 г., V г. о., и др.).

За пълнота на изложението и във връзка с доводите във въззивната жалба на ищеца следва да се отбележи, че фактически делба на поземления имот чрез изнасянето му на публична 4 продан не би могла да се извърши, тъй като при съществуващата невъзможност за реално обособяване на два парцела и при наличието на две отделни постройки – самостоятелен обект на правото на собственост, делбата на подобно дворно място по необходимост следва да се извърши чрез приобщаване на по ½ идеална част от него към всяка от постройките (както е била извършена делбата през 1989 г.). Поземленият имот не би могъл да бъде прехвърлен отделно от построените върху него сгради, които изцяло обслужва, а една от тях е изключена от съсобствеността и делбеното производство, поради което изнасяне на публична продан на земята като отделен имот е недопустимо.

С оглед на изложеното, делба на поземлен имот с идентификатор *** не може да бъде извършена, поради което искът за делба на този имот е неоснователен и като го е отхвърлил, СРС е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено в тази част.

По иска за делба на сграда с идентификатор ***

За основателността на предявения конститутивен иск за делба с правно основание чл. 344, ал. 1 ГПК следва да се установи наличието на съсобственост между страните върху процесния недвижим имот. От събраните по делото писмени доказателства несъмнено се доказва, че такава е възникнала по силата на наследяване – след смъртта на М. Г. Д.а (която е била собственик на къщата по силата на съдебната делба от 1989 г.) през 1990 г. имотът е придобит при равни дялове от нейните наследници – син Г. И. Д. и дъщеря Б. И.а Н. (арг. чл.