Решение № 21 от 19.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Стара Загора, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно гражданско дело № 20255500500294 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 108/06.02.2025 г. по гр. д. № 5538/2022 г. на Районен съд – Стара Загора, X V граждански състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с постановено по същото дело решение № 109/07.02.2025 г., е частично уважен предявеният от етажните собственици на сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Н., с адрес: гр. Н., ***, ***, представлявани от управителя О.А.Ш., осъдителен иск с приета от първоинстанционния съд правна квалификация по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като ответницата Г. Т. – К. е осъдена да заплати в полза на ищците сумата от 9720 лева, с която се е обогатила без основание чрез разпореждане със средства от сметката на етажната собственост, не за нуждите на същата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.12.2022 г. до окончателното й изплащане /този иск е отхвърлен за горницата над 9720 лева до пълния предявен размер от 13102 лева/.

За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че на проведено на 11.08.2019 г. общо събрание ответницата е избрана за председател на управителния съвет на етажната собственост. На 03.10.2019 г. е издадена от Районен съд – Несебър обезпечителна заповед, с която е допуснато обезпечение на предявен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС чрез налагане на мярката „спиране на изпълнението“ на всички решения, взети на проведеното на 11.08.2019 г. ОСЕС. Впоследствие, с решение на Районен съд – Несебър, потвърдено от Окръжен съд – Бургас, влязло в сила на 12.10.2020 г., са 1 отменени всички решения, взети от ОС на 11.08.2019 г. Съдът е приел, че в периода от 03.10.2019 г. до 22.08.2022 г. ответницата - бивш председател на управителния съвет на етажната собственост, е изтеглила на каса и е наредила превод на суми в размер на общо 13102 лева от сметката на етажната собственост в „Б.Д.“ ЕАД. От тази сума са преведени по нейна сметка и са изтеглени на каса 9720 лева, за които няма доказателства, че е даден отчет и че са разходвани за нуждите на етажната собственост. Ето защо с тази сума ответницата се е обогатила неоснователно и за нея предявеният иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД се явява основателен, а за горницата над 9720 лева до общо предявените 13102 лева искът следва да бъде отхвърлен.

Ответницата Г. Т. – К. е подала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, в която предявеният срешу нея осъдителен иск е уважен. В жалбата са изложени съображения за неправилност на извода на районния съд, че настоящият иск е предявен срещу етажен собственик, а решението по т. 1 от дневния ред на ОС на ЕС от 18.08.2022 г. не е отменено, поради което управителят на ЕС – О.Ш. разполага с представителна власт по чл. 23, ал. 4 ЗУЕС. Отделно от горното във въззивната жалба се твърди, че в обжалваната част решението е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния и процесуалния закон.

Жалбоподателката счита за неправилен изводът на районния съд, че сметка № BG*** в „Б.Д.“ ЕАД е открита за етажна собственост с идентификатор № ***, гр. Н., местност „Бостанлъка“. В тази връзка твърди, че в случая се касае за една сграда, която обаче се състои от два входа, представляващи отделни етажни собствености – едната, наименувана Комплекс „Рио“, а другата – „Рио апартмънтс“. Неправилно е становището на съда, че издадената на 03.10.2019 г. в производството по гр. д. № 875/2019 г. на Районен съд – Несебър обезпечителна заповед, с която е допуснато обезпечение на предявен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, е породила действие, считано от същата дата – 03.10.2019 г., доколкото ответницата е разбрала за обезпечителната заповед едва в настоящото исково производство. Преди този момент препис от заповедта не й е бил връчван, поради което обезпечителната мярка не е била наложена по реда, предвиден в ГПК, и не е породила правно действие по отношение на нея. Твърди се, че и след влизане в сила на решението по гр. д. № 875/2019 г. на Районен съд – Несебър, с което са отменени всички решения на ОС на ЕС на Комплекс „Рио“ от 11.08.2019 г., на основание чл. 21, ал. 2 ЗУЕС Г. К. е продължила да изпълнява функциите на управител на ЕС, поради липса на друг законно избран управител. Ето защо същата се е разпореждала законосъобразно със сумите по банковата сметка на ЕС. В жалбата са изложени съображения, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост протокол от 11.08.2019 г., в т. 4 от който ОС на ЕС е определило на ответницата, в качеството й на управител, месечно възнаграждение в размер на 600 лева. В тази връзка се твърди, че възнаграждението й за периода от 11.08.2019 г. до 12.10.2020 г. възлизало на сумата от 8420 лева, която е получена от ответницата при наличие на основание. Последната не се е обогатила и с останалите изтеглени в брой суми, тъй като с тях били заплатени задължения на ЕС, респ. били са 2 изразходвани за нужди на ЕС. В жалбата се съдържа искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен. Направено е искане за присъждане на сторените в настоящото производство съдебни разноски.

В молба вх. № 9760/23.03.2025 г., молба вх. № 8624/01.07.2025 г. и писмена защита вх. № 9113/10.07.2025 г. жалбоподателката твърди, че обжалваното първоинстанционно решение се явява недопустимо. Изложени са съображения, че същото е постановено по нередовна искова молба, тъй като в нея не са посочени размерите на исковете на всеки един от етажните собственици, липсват обстоятелства, на които се основава иска, не е посочено каква сума е внесъл всеки от етажните собственици и каква част от общо претендираната сума следва да му бъде върната. Същевременно исковата молба не е подписана от етажните собственици, нито от упълномощен техен представител. Отделно от горното се сочи, че искът е предявен от управителя О.Ш. при изначална липса на представителна власт за водене на делото.

Въззиваемата страна – ЕС на сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Н., е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата.

Подаден е и отговор с вх. № 10600/01.04.2025 г., допълнен с отговор вх.

№ 11670/10.04.2025 г., с който се оспорва и депозираната от въззивника молба вх. № 9760/26.03.2025 г. Изложени са съображения, че решението на Районен съд – Стара Загора е допустимо и правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК , поради което е допустима.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, в която искът е отхвърлен над присъдената сума от 9720 лева до пълния му предявен размер от 13102 лева, поради което в тази част то е влязло в сила и по отношение на нея въззивният съд не дължи произнасяне.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на въззивника за недопустимост на решението.

Съгласно чл. 23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС председателят на управителния съвет /управителят, а при съобразяване на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС - лицето, с което е сключен договор, включващ възлагането на правомощието да представлява етажните собственици в съда/ представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете: 1/ предявени срещу тях във връзка с 3 общите части, както и 2/ предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по ЗУЕС. Съгласно чл. 23, ал. 4, изр. 2 ЗУЕС по искове срещу трети лица, във връзка с общите части, председателят на управителния съвет /управителят/ представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание. С чл. 23, ал. 5 ЗУЕС е предвидено, че всеки собственик може да участва в делото, по което управителят представлява собствениците.

Съпоставката на тези разпоредби с правилата по глава Пета на ГПК налага извод, че чл. 23, ал. 4 ЗУЕС се явява специален закон досежно регламентацията на процесуалното представителство на етажните собственици. Във връзка с воденето на определени видове дела, касаещи облигационни права или задължения на етажните собственици, чл. 23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС регламентира представителство по закон, като представителната власт на председателя на управителния съвет /управителя/ или лицето по чл.

19, ал. 8 ЗУЕС произтича от избора по чл. 19, ал. 2 ЗУЕС, респ. - от договора, сключен при условията на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. Наред с това законът допуска представителна власт по отношение на етажните собственици да възникне и по делата, посочени в чл. 23, ал. 4, изр. 2 ЗУЕС, но въз основа на нарочно взето решение. Както в случаите по чл. 23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС, така и в случаите по чл. 23, ал. 4, изр. 2 ЗУЕС, страни по делата са собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, като участието в делото, разбирано като лично извършване на процесуални действия, е предоставено на волята на всеки един от етажните собственици /в този смисъл – решение № 12/11.03.2021 г. по гр. д. № 1403/2020 г. на ВКС, II г.о./. При предявен иск за вземане във връзка с общите части на сградата, управителят на етажната собственост разполага с правомощие да представлява етажните собственици и не е необходимо изричното посочване на имената им /така – определение № 328/02.03.2023 г. по ч. гр. д. № 442/2023 г. на ВКС, II г.о. и определение № 508/16.07.2015 г. по ч. гр. д. № 2791/2015 г. на ВКС, ІV г.о./.

В случая ищците твърдят в исковата молба, че ответницата Г. Т. – К. е етажен собственик, като това обстоятелство се признава изрично от страна на нейния процесуален представител – адв. И.Ц., в проведеното в първоинстанционното производство открито съдебно заседание на 02.02.2024 г. Посочва се още, че ответницата не е изпълнила задълженията си по реда на ЗУЕС да даде отчет след прекратяване на мандата й като председател на УС на ЕС и да възстанови неправомерно изразходените от нея суми, внесени от етажните собственици във фонд „Ремонт и обновяване“. С оглед на горното съдът намира, че процесният иск попада в хипотезата на чл. 23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС, доколкото е предявен срещу етажен собственик, за вземане във връзка с общите части на сградата, чието възникване е свързано с неизпълнение от ответницата на вменени й със ЗУЕС задължения. По силата на посочената правна норма в настоящото исково производство управителят на етажната собственост разполага с представителна власт по отношение на етажните собственици, като редовността на исковата молба не е обусловена от изричното посочване на техните имена, на съответните претендирани от тях 4 части от общото вземане и др., каквито съображения са изложени от въззивника.

По въпроса относно легитимацията на О.Ш. да предяви иска в качеството на управител и процесуален представител на ЕС съдът намира следното:

От данните по настоящото делото е видно, че с решение по т. 2 на ОС на ЕС, проведено на 18.08.2022 г., О.Ш. е бил избран за управител на ЕС за срок от 2 години, като въз основа на взетото на същото ОС решение, обективирано в т. 1 от дневния ред О.Ш. е бил упълномощен да предяви срещу друг етажен собственик – ответницата Г. Т. – К., иск за заплащане на неотчетените от нея суми в качеството й на бивш председател на управителния съвет на ЕС. С решение на Районен съд – Несебър, влязло в сила на 26.12.2023 г., на основание чл. 40 ЗУЕС е отменено решението по т. 2 от ОС на ЕС, проведено на 18.08.2022 г., с което О.Ш. е избран за управител на ЕС.