Акт от 14.04.2020, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер ІІ-58 14.04.2020 г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД втори въззивен граждански състав

На: десети март две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

Секретар Стойка Вълкова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева въззивно гражданско дело номер 307 по описа за 2020 година

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от директора гл.комисар Николай Николов, подадена чрез ю.к.Татяна Стойкова, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Александър Велики“ № 37Б, против Решение № 3742/23.12.2019г, постановено по гр.д.№ 6233/2019г. на РС – Бургас, с което Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР е осъдена да заплати на Т.Д.Г. от гр.***, сумата от 1942.72 лв., представляваща нетния размер на дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 283.71 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него 1984 часа нощен труд в дневен за периода 01.04.2016 г. – 30.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2019 г. до окончателното плащане, сумата от 273.90 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода до 30.07.2019 г., както и сумата от 350 лв. за направените по делото разноски. С решението ГД “ПБЗН“ е осъдена да заплати по сметка на БРС държавна такса от 127.71 лв. и 180 лв. за експертиза.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, като същото се счита за неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от ЗМВР. Счита се за неправилен извода на съда за субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Проследена е нормативната уредба относно вида и условията за заплащане на възнагражденията на държавните служители в МВР, като се сочи, че редът за полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и липсва препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношение на служителите.

Счита се за неправилен извода на съда за наличие на празнота в специалната уредба, като се сочи, че такава не е налице, тъй като действащата нормативна уредба не допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Изложени са доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл.187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд (чл.187, ал.3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1,143. Сочи, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час, съобразно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на МВР, като за липсата на трансформация на нощния труд в дневен се позовава на докладна записка с рег.№ 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от Дирекция „Правно-нормативна дейност“ към МВР, както и на практика на районни и окръжни съдилища. Поддържа се, че съдът не е мотивирал извода, на който основава решението си, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължи заплащане като извънреден труд, като мотивите на съда са противоречиви и непоследователни.

Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението между продължителността на дневния и нощния труд, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл.187, ал.3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. Поради това счита, че мотивът на съда относно поставянето на служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от работещите по трудови правоотношения, е несъстоятелен.

Твърди, че третият поставен към експертизата въпрос е неправилно формулиран, тъй като при преизчисляване на часовете положен нощен труд не се формира извънреден труд, защото същият не е положен извън рамките на редовното работно време. Сочи, че когато отработените часове не превишават месечната норма, на ищеца се заплаща само допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. за всеки час, а когато отработените часове са повече от нормата, то те се компенсират с възнаграждение за извънреден труд, т.е. това са два вида нощен труд – положен по график в рамките на месечната норма и положен по график над месечната норма. Съществува и полагане на труд по заповед, при наличие на извънредни ситуации, който се заплаща като извънреден такъв. Излагат се и съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд от трите групи – положен по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно – икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд.

Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Евентуално моли съда да вземе предвид разпоредбата на чл.9г НРВПО в редакцията й за периода 01.01.2018 г. – 17.07.2018 г. Не се правят доказателствени искания. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Претендира за присъждане разноски и юрисконсултско възнаграждение по делото.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия-ищец Т.Д.Г., подаден чрез адв. Георги Стоянов, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и се изразява съгласие с изводите на районния съд. Твърди, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, в рамките на процесния период се определят от няколко наредби, като липсата на изрични норми в наредбите представлява празнота, поради което се прилагат правилата на ЗДС, съответно на КТ. Моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не се правят доказателствени искания.

Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради което съдът я намира за допустима.

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът Т.Д.Г. претендира за осъждане на ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР да му заплати сумата от 1942.72 лв. (съобразно изменението на претенцията по реда на чл.214 ГПК), представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд от 283.71 часа, за периода от 01.04.2016 г. до 30.06.2019 г., получени при преизчисляване на положения от него нощен труд в дневен с коефициент 1.143, както и сумата от 273.90 лв. (съобразно изменението на претенцията по реда на чл.214 ГПК), представляваща лихва за забава върху главницата за периода от падежа на всяко едно от вземанията до 30.07.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Изложени са твърдения, че през периода

01.04.2016 г. – 30.06.2019 г. ищецът е полагал труд като „началник дневна смяна“ в РД „ПБЗН“ – Бургас към ГД „ПБЗН“ – МВР, при 24-часови работни смени по график, отчитани на тримесечие. Твърди се още, че в този период ищецът е положил общо 1848 часа нощен труд, които преизчислени с коефицент 1.143 възлизали на 2112 часа дневен труд. Това преизчисляване от нощен към дневен труд водело до извънреден труд от 264 часа, на стойност от 1584 лв., които следва да бъдат заплатени от ответника и тази сума се претендира с предявения иск. Върху неплатените допълнителни възнаграждения за извънреден труд ответникът дължал и лихва за забава в размер на 550 лв. за периода от падежа за всяко едно от вземанията до 30.07.2019 г., която също се претендира с настоящия иск.

По реда на чл.214, ал.1 ГПК и съобразно експертното заключение, ищецът е изменил размера на претенцията си, като претендира ответника да му заплати сумата 1942.72 лв. – допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 283.71 часа в процесния период, както и сумата от 273.90 лв. – мораторна лихва.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт, е оспорил предявените искове като неоснователни и по размер. Изложени са съображения, че в процесния период спорните правоотношения са регламентирани с разпоредбите на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., като се оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ, която се прилагала само за лицата работещи по трудово правоотношение, какъвто ищецът не е бил през процесния период. Сочи се, че размерът на възнаграждението за положен нощен труд на служителите в системата на МВР е определен със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на МВР и е в размер на 0,25 лв. на час, като положеният от ищеца през процесния период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено.

Първоинстанционният съд е приел, че в действалите в процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. на министъра на МВР не е предвидено преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен, което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна и би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения. Поради това съдът е приел, че е налице празнота в специалната уредба, касаеща служителите в системата на МВР, която следва да бъде преодоляна със субсидиарно приложение на НСОРЗ и по специално чл.9, ал.2 от същата.

По горните мотиви БРС е приел съобразно приетото експертно заключение, че искът е основателен и доказан в установения от вещото лице размер от 1942.72 лв., поради което исковата претенция е уважена като основателна в претендирания размер, съобразно изменението на претенцията, ведно със законната лихва от предявяването на иска, както и за лихвата за забава от 273.90 лв., съобразно изменението на акцесорната претенция.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.