Разпореждане № 101996 от 17.07.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 101996 гр. София, 17.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно гражданско дело № 20241110133505 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Срещу постановеното по делото разпореждане, с което частично е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е постъпила в срок частна жалба от заявителя чрез адв. Р., надлежно упълномощена.

Към жалбата липсва приложен документ, удосотверяващ внасяне на дължимата за разглеждането й държавна такса по сметка на въззивния съд.

Размерът на държавната такса по частна жалба срещу разпореждането, с което се отказва издаването на заповед за изпълнение, се определя в зависимост от това дали първоинстанционният съд е разгледал или не по същество заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Съгласно практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - напр. определение № 868/09.12.2011 г. по ч. гр. д. № 609/2011 г. на ВКС, I т.о., определение № 2/03.01.2014 г. по ч. т. д. № 4698/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о, държавната такса се определя по чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и е в размер на 15 лева, в случаите, когато заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е разгледано по същество (без значение на основанията за това). При обжалване на разпореждането, с което е отказано издаването на заповед за изпълнение, поради неоснователност на заявлението, държавната такса се определя по чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и възлиза на ½ от таксата по чл. 12 от същата тарифа.

В случая, районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, поради нищожност на клаузата, пораждаща претендираното вземане за неустойки и лихви за забава, т. е. налице е произнасяне по основателността на заявлението, а не по неговата редовност. Ето защо дължимата държавна такса при обжалването на разпореждането за отказ да се издаде заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, е тази по чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такса, събирани от съдилищата по ГПК - за депозиране на частна жалба 1 срещу разпореждането, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ се дължи държавна такса в размер на 50 % от заплатената в производството пред районния съд или 1 % от размера на вземането.

Ето защо на страната следва да се дадат указания и срок за тяхното изпълнение.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

УКАЗВА на заявителя, чрез адв. Р., в едноседмичен срок от съобщението с препис от разпореждането ДА ПРЕДСТАВИ по делото документ за внесена по сметка на СГС държавна такса по частната жалба в размер на сумата 119,47 лева (при дължима такса 140,55 лева), доколкото жалбата е подадена през ЕПЕП и предвид разпоредбата на чл. 73, ал. 4 ГПК.

УКАЗВА на заявителя, че при неизпълнение на дадените указания в цялост и в срок, жалбата ще бъде върната.

След представяне на документ, че таксата е внесена по сметка на СГС, делото, ведно с постъпилата жалба да се изпрати на въззивния съд по компетентност.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Препис да се връчи на заявителя по ел.път.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2