Решение № 318 от 05.12.2024, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Б.С., 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20231410101468 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, предл.1, вр. чл. 9, ал.1 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК:

203374133, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „България“ № 81В, представлявано от пълномощника юрисконсулт Е. Р. Л., с които се иска да се установи наличието на претендираните от ищеца вземания срещу ответника М. Х. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.С., ул.“Цар Асен“ №30, за сумата в размер на 1 000,00 лева (хиляда лева), представляваща главница по Договор за Договор за паричен заем №388980/16.01.2020г., ведно със законна лихва за период от 08.09.2023г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 274,28 лева (двеста седемдесет и четири лева и 28 стотинки), представляваща договорна лихва върху главницата за период от 16.01.2020г. до 18.01.2021г., сумата в размер на 117,78 лева (сто и седемнадесет лева и 78 стотинки), представляваща законна лихва за забава за период от 18.01.2021 г. до 05.09.2023 г., сумата в размер на 1 265,04 лева (хиляда двеста шестдесет и пет лева и 04 стотинки), представляваща неустойка по чл.6.2 от Договор за паричен заем №388980, сумата в размер на 336,04 лева (триста тридесет и шест лева и 04 стотинки), представляваща неплатени такси по Тарифа, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1192/2023г. по описа на РС-Б.С., както и да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество направените разноски в хода на заповедното и исковото производства.

Ищецът твърди, че между „Сити кеш“ ООД и ответника е сключен Договор за Договор за паричен заем №388980/16.01.2020г., по силата на който на А. е предоставен сумата в размер на 1000,00 лв., при ГЛП в размер на 40,05% и ГПР – 48,10%. Сочи, че задължението 1 на ответника е разсрочено на 12 месечни погасителни вноски с падеж на последната – 18.01.2021г. Твърди, че на 21.07.2021г., е сключен договор за цесия между „Сити кеш“ ООД като цедент, и ищцовото дружество като цесионер, по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера вземанията си по договора за кредит. Ищецът сочи, че ответникът е уведомен за цесията на 24.08.2022г. на настоящия му адрес и чрез съобщение /СМС/ на посочения от него мобилен телефонен номер. В условията на евентуалност моли с връчването на ИМ и приложенията й на ответника, да бъде счетено, че е връчено уведомление до ответника за осъществената цесия. Предвид изложеното моли исковата молба да бъде уважена, претендира разноски.

В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът М. А. е депозирала писмен отговор /носещ заглавието „Възражение по чл. 414а от ГПК“/, в който оспорила иска, като посочила, че не дължи претендираните суми, както и че няма договорни отношения с ищеца.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Приложено е по делото ч.гр.д. № 1192/2023г. по описа на РС-Б.С., от което се установява, че по заявление на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М. Х. А. за вземанията, предмет на настоящия иск. Срещу издадената заповед е постъпило възражение по реда на чл.414 от ГПК, поради което в указания от съда срок съгласно чл. 415 от ГПК ищецът е предявил настоящите установителни искове за съществуване на вземането. За ищеца е налице правен интерес от предявените установителни искове по чл. 422 ГПК и същите са процесуално допустими.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 16.01.2020г. между „Сити кеш“ ООД, в качеството на заемодател, и ответника, в качеството на заемател, е сключен Договор за Договор за паричен заем №388980. В договора е уговорено, че размерът на отпуснатия заем възлиза на 1000лв., които подлежат на връщане на 12 месечни вноски с последно плащане 16.01.2021г. Предвидено е, че годишният лихвен процент възлиза на 40,05%, а годишният процент на разходите на 48,10%. Изготвен е погасителен план, в който са предвидени вноски с начислена неустойка, възлизащи на 218лв. месечно и така общо дължимата сума възлиза на 2616лв. Без неустойката, общата сума възлиза на 1274,28лв.

В чл. 6.1 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение поръчители или банкова гаранция, отговарящи на изискванията по чл. 33 от общите условия. Съгласно чл. 6.2, при неизпълнение на горното задължение, дължи неустойка в размер на 1341,72лв., която се начислява автоматично с подписването на договора.

По делото е представена разписка от „Изипей“ АД, от която се установява, че на 16.01.2020г. ответникът е получил сумата в брой сумата в размер на 1000,00лв с основание 2

„заем съгл. дог. 388980“.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022г., сключен между „Сити кеш“ ООД и „АПС БЕТА България“ ЕООД, в качеството им съответно на цедент и цесионер, от който се установява, че дружеството-цедент е прехвърлило възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора.

От заключението по назначената по делото ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно, обективно изготвено и пълно, се установява, че по силата на процесния Договор за паричен заем „Сити кеш“ ООД е предоставило на ответника сумата в размер на 1000,00лв., като към момента на изготвяне на заключението – 16.09.2024г. ответникът е извършил плащания в общ размер на 550,00лв. Експертът сочи, че към ГПР не е прибавена неустойката по чл.6.2. от Договора, като след прибавянето й ГПР ще е в размер на 161,60 %.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съобразно изложените от страните факти, релевираните доводи и възражения и при съвкупната преценка на представените доказателства, съдът намира, че цедираното вземане произтича от сключен на 16.01.2020г. между М. Х. А. и ""Сити Кеш" ООД Договор за паричен заем № 388980, по силата на който заемодателят е предоставил на ответника сума в размер на 1 000 лв. Договорът е сключен по реда на ЗПФУР по електронен път от разстояние. По отношение на тези договори освен общите нормативни правила, установени със Закона за потребителския кредит, приложими са и съдържащите се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Легалната дефиниция на договора за предоставяне на услуги от разстояние е дадена в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗЕДЕУУ, електронният документ представлява всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Следователно в случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за действителност, или за доказване, тя се счита 3 спазена, след като е съставен електронен документ.

В случая в производството по делото съдът намира за установено, че между кредитодателят и ответникът в настоящото производство е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние.

По делото е представен процесния договор за кредит и Общите условия към него, както и искане за заем, отправено чрез интернет платформата на заемодателя, свалени от системата на кредитодателя. В Договора за кредит и в искането за отпускането му са посочени личните данни на кредитополучателя ответник. Посочена е заемната сума в размер на 1000 лв., лихвен процент, годишен процент на разходите. Съгласно Общите условия договорът за кредит се сключва по искане на кредитополучателя посредством интернет платформата на Заемодателя или посредством интернет платформа на трето лице, партньор на Заемодателя, като последният се счита сключен и влиза в сила на датата на изпращането му от Заемодателя на Заемателя. В чл.20, ал.2 от Общите условия е посочено, че страните изрично се съгласяват, че съобщенията по електронната поща имат силата на саморъчни подписи по смисъла на чл.13 ЗЕДЕУУ, а съгласно чл.20, ал.5 електронните съобщения, изпращани от страните във връзка със сключването на договора за заем, в това число изпратеното искане за заем, представляват електронни документи, удостоверяващи реалната воля на страните. Изразеното чрез тях има смисъла на електронно изявление, а за негов автор, до доказване на противното, се счита страната, от която идва изявлението. В случай че заемополучателят оспорва подаването на искане от негово име, същият няма право да се ползва от предоставената сума, като в срок от 24 часа от узнаване за съществуването на отправеното искане или от предоставяне на договорения заем следва да подаде възражение.

По делото е представена разписка от 16.01.2020 г., издадена от "ИзиПей" АД, от която се установява, че на тази дата сумата от 1000 лв. е преведена от Сити Кеш ООД към ИзиПей с основание на превода номера на договора за кредит – 388980. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът е извършил плащания за погасяване на задължението по сключения договор за кредит.

Обстоятелството, че ответникът е отправил искане за отпускане на кредит, в което е посочил личните си данни, че по договора за кредит са извършвани плащания за погасяването му и при липса на възражение от негова страна относно сключване на договора в предвидения в общите условия към договора срок, доказват възникнало между страните облигационно отношение.

Съдът намира, че така представеният договор представлява електронен документ, който макар да не е подписан с квалифициран електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ, не може да бъде игнориран. Страните са сключили договор за кредит с посоченото съдържание, доколкото ответната страна е подала, през системата на кредитодателя, заявка за сключване на договора с посочване неговите параметри. В искането се съдържат личните данни на кредитополучателя. Не се твърди неправомерно боравене с профила на потребителя. Сумата по кредита е реално усвоена, поради което обосновано може да се приеме, договорът е сключен.

4

Видно от приложените с исковата молба писмени доказателства с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022г., сключен между „АПС Бета България“ ЕООД и кредиторът „Сити Кеш“ ООД вземането на последния спрямо ответника А. е прехвърлено в полза на ищеца. В хода на производството не бяха ангажирани доказателства във връзка с уведомяване на длъжника за настъпилата цесия, като видно от приложения договор за прехвърляне на вземания цедентът е упълномощи цесионерао да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането. Съгласно трайно установената съдебна практика, обективирана в Решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д. 12/2009 г. на ВКС, Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д.