Определение № 500 от 23.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 500 гр. Пловдив, 23.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500176 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.410 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от А1 България ЕАД, с ЕИК: 131468980 и адрес: гр. *** (**)1, чрез адв.Х. М., против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 8606/08.12.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 176/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на дружеството против О. Й. С., ЕГН –**********, за претендиране за присъждане на следните суми по общ Рамков договор № 505618279 от 17.10.2020 г. и партида към него М6348098, както следва:

- 155 лева – неустойка, представляваща отстъпка от цена на устройство Handset Huawei P40 lite Green+PB TTEC, предмет на договор за продажба на изплащане от 17.10.2020 г. към услуга номер *** за периода 16.11.2021 г. – 15.05.2022 г., както и сумата от 21,30 лева – лихва за забава върху сумата от 155 лева за периода 15.01.2022 г. – 30.08.2023 г.;

- 75 лева – неустойка, представляваща отстъпка от цена на устройство Handset Huawei P40 lite Pink+PB TTEC, предмет на договор за продажба на изплащане от 17.10.2020 г. към услуга *** за периода 16.11.2021 г. – 15.05.2022 г., както и сумата от 10,29 лева – лихва за забава върху сумата от 75 лева за периода 15.01.2022 г. – 30.08.2023 г.;

1

- 139,98 лева – неустойка в размер на три стандартни месечни такси без ДДС за услуга *** по договор с партиден номер М6348098, както и сумата от 18,98 лава – мораторна лихва върху сумата от 139,98 лева за периода 29.04.2022 г. – 30.08.2023 г.;

- 101,29 лева – неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за услуга *** по договор с партиден номер М6348098, както и сумата от 13,73 лева – мораторна лихва върху сумата от 101,29 лева за периода 29.04.2022 г. – 30.08.2023 г.;

- 97,97 лева – неустойка по договор с партиден номер М6348098 за услуга ***, представляваща отстъпка от цената на устройство Handset Huawei P40 lite Pink+PB TTEC е начислена неустойка, представляваща отстъпка от цената на устройство, както и сумата от 13,28 лева – мораторна лихва върху сумата от 97,97 лева за периода 29.04.2022 г. – 30.08.2023 г.;

- 39,99 лева – неустойка в размер на три стандартни месечни такси без ДДС за услуга *** по договор с партиден номер М6348098, както и сумата от 5,42 лева – мораторна лихва върху сумата от 39,99 лева за периода 29.04.2022 г. – 30.08.2023 г.;

- 24,69 лева – неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за услуга *** по договор с партиден номер М6348098, както и сумата от 3,35 лева – мораторна лихва върху сумата от 24,69 лева за периода 29.04.2022 г. – 30.08.2023 г.;

- 62,04 лева – неустойка по договор с партиден номер М6348098 за услуга 2 ***, представляваща отстъпка от цената на устройство Handset Huawei P40 lite Green+PB TTEC, както и сумата от 8,41 лева – мораторна лихва върху сумата от 62,04 лева за периода 29.04.2022 г. – 30.08.2023 г.;

- 27,48 лева – неустойка в размер на три стандартни месечни такси без ДДС за услуга *** по договор с партиден номер М6348098, както и сумата от 3,73 лева – мораторна лихва върху сумата от 27,48 лева за периода 29.04.2022 г. – 30.08.2023 г. както и претендирани. за разноските над уважените размери до пълните

Моли да бъде отменено в тази обжалвана част като незаконосъобразно и делото върнато на Районния съд със задължителни указания за издаване на 2 заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

За да отхвърли частично заявлението по чл.410 от ГПК, Районният съд излага основни съображения, че претендираните суми за неустойка, съгласно представените договори, се дължат за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги, като размерът им е равен на сбора от всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпките/, дължими до изтичане на срока на ползване на услугите, но не повече от трикратния размера на абонаментната такса. Изтъква, че процесната неустойка дава право на оператора да получи част от вземането си по договора, като сам той е освободен от задължението да предоставя съответните услуги, поради прекратяване на правоотношението. Това създава условия за неоснователно обогатяване на оператора и нарушава принципа за справедливост. С оглед начина, по който са уговорени процесните неустойки, размерът им и условията, при които те се дължат, Районният съд е наложил правен извод и, че е налице обосновано предположение за противоречие на клаузата с чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 15 от ЗЗП, тъй като в случая е неясно по какъв начин процесните неустойки са съизмерими с вредите за оператора от прекратяването на договора. На потребителя се налага да изпълни своите задължения – да плати абонаментните такси за поне три месеца /при това стандартните, а не договорените/, но без операторът реално да предоставя мобилни услуги за същия период.

Районният съд, на следващо място, аргументира, че по отношение на сумата, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса и от цената на устройство, то същата е предоставена към момента на закупуване на вещта и тя формира крайната покупна цена, съответно цената на предоставената услуга. Цената на вещта/услугата е съществен елемент от договора за продажба и от договора за телекомуникационни услуги и е изрично договорена от страните още към момента на сключване на договора.

Предвид това, търсенето на заплащане на предоставена отстъпка от цената на вещта и услугите цели последващо увеличаване на продажната цена.

3

Районният съд е наложил и правен извод, че това е противно на добрите нрави, и се постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя цена на вещта/ услугите, което е в противовес с чл. 143, ал. 2, т.

13 от Закон за защита на потребителите.

С частната жалба на А1 България ЕАД са направени възражения, на първо място, по отношение на неустойката за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги, че съгласно Приложение №1, Раздел „Отговорност", чл. 6.1, а именно „Ако достъпът до Мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на Абоната преди изтичането на Срока на ползване, определен за този абонамент, Абонатът дължи на Оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който Договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, (включително за допълнителния пакет, ако е активиран такъв) до изтичане на съответния срок на ползване. Когато Абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка." Дружеството посочва, че тази клауза регламентира неустойка за неспазен срок на договора, която има за цел да набави заместваща облага за оператора, поради факта, че същият пропуска възможността да реализира приходи от предоставянето на услуги на други потребители, като вече е осигурил техническата възможност за това в полза на неизправен такъв. В рамковия договор № 504366521, както и в Приложение №1, размерът на претендираната неустойка се равнява на месечните такси без уговорените отстъпки. По този начин е постигната уговорка за краен предел на задължението за неустойка.

Не е налице нарушаване на добрите нрави, нито неравноправна клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка и която налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите /чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 15 от ЗЗП/, както неправилно е приел първоинстанционният съд.

На следващо място, дружеството възразява, че по отношение на 4 неустойката за продажба на устройство с отстъпка от стандартната цена, че съгласно постигнатите уговорки в договора за мобилни услуги потребителят получава на лизинг устройство на преференциална цена, тъй като се ангажира за определен период да ползва предоставените от оператора мобилни услуги.

Когато операторът е предоставил устройството на по - ниска цена от стандартната към момента на сключване на договора, той очаква печалба за уговорения срок по договора за предоставяне на мобилни услуги. Дължимият размер на неустойката е поставен в зависимост от оставащия срок по договора, за който се изчислява частта от разликата в цената на устройството, с която е съизмерима процесната неустойка. Тази неустойка не внася значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което не може да се приеме, че същите са неравноправни.

Наред с това, неустойката в размер на предоставената в полза на абоната отстъпка от пазарната цена на крайно устройство има за цел да обезщети оператора за това, че е пропуснал възможността да продаде устройството по пазарна цена, като го е предоставил на намалена такава на клиент, който към този момент се е легитимирал като дългосрочен такъв по силата на облигационната връзка между страните. Впоследствие това условие е отпаднало, респективно е отпаднал и интересът на оператора да се лиши от разликата в цените, която евентуално би могъл да компенсира в условията на дългосрочна обвързаност.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че възраженията на жалбоподателя следва да се оставят без уважение. Съгласно чл.411 ал.2 т.2 от ГПК /редакция изм. – ДВ, бр. 50 от 2015 г. - съдът разглежда заявлението в закрито заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато: 2/. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави. По отношение на неустойката за предсрочно прекратяване на договора, в размер на 3 стандартни месечни такси е видно, че е равна на цената на самата услуга за три месеца, което позволява на доставчика да получи пълен месечен абонамент, независимо от това, че след прекратяването не предоставя услугата. Уговорените клаузи за дължимостта са неравноправни на основание чл. 143, т. 5 от ЗЗП /в редакция преди изм. с ДВ бр. 100 от 2019 г./, защото задължават потребителя при неизпълнение на 5 негово задължение да заплати необосновано висока неустойка. Съгл. чл.143 ал.1 от ЗЗП /ДВ, бр.100/2019г./– Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Съгласно алинея 2 т. 5 - Неравноправна е клаузата, която го задължава при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Процесните уговорки за начисление 3 стандартни месечни вноски при прекратяването на договора попадат в този обхват, защото размерът е необосновано висок.

По отношение неустойката за дадена отстъпка от цената на устройството, въззивният съд счита, че не може да се търси неустойка за предоставена търговска отстъпка, доколкото същата вече е предоставена към момента на закупуване на вещта, съответно към момента на предоставяне на услугата. Цената е изрично договорена от страните, което е отразено в договорите, като търсенето на заплащане на предоставена отстъпка от цената на вещта/услугата, под формата на неустойка, цели последващо увеличаване на цената. Уговорената неустойка е противна на добрите нрави, защото излиза извън обезщетителната функция на неустойката, като постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя цена на вещта/предоставяне на услугата. В случай, че се допусне, би се достигнало до неправомерно заобикаляне на началната договорена цена.