Протокол № 539 от 18.03.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 539 гр. Пазарджик, 18.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20255220103581 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Ищцата А. И. Д., редовно призована, не се явява лично, за нея се явява адв. В., редовно упълномощен да я представлява с пълномощно приложено по делото.

Ответното дружество „...........................“ ЕООД, редовно призовано, за тях се адв. А. от САК, редовно упълномощена да ги представлява с пълномощно приложено по делото.

АДВ. А.: Знам, че има пълномощно с отговора на исковата молба, но държа да го представя днес по делото.

Вещото лице Б. С. Д., редовно призована, явява се в съдебната зала.

АДВ. В.: Няма процесуална пречка. Моля да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Няма процесуална пречка, моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ. В.: Поддържаме исковата молба. Оспорвам отговора на исковата 1 молба.

АДВ. А.: Поддържам отговора, ведно с доказателствата. Оспорвам представената исковата молба. Считам иска за неоснователен и недоказан.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА

СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

АДВ. В.: Не сме водили разговори в тази насока. Имаме такава нагласа, но ответната страна да каже. Бихме могли да намалим две възнаграждения от претендираната сума, т.е. около 10 000 лева. Нека и те да кажат на каква сума биха се съгласили, за да започнем преговори.

АДВ. А.: Не сме съгласни с това предложение за сумата от 10 000 лева.

Спогодба не бе постигната.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Подаденият иск е с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 226, ал. 2 от КТ от А. И. Д., чрез адв. В., с която се сочи, че на 11.03.2024г. между нея и ответното дружество бил сключен Трудов договор, като със същия била назначена на длъжността СЛУЖИТЕЛ В „ПРОДАЖБИ“.

Трудовото правоотношение с ответното дружество било прекратено на 30.04.2024г. на осн. чл. 325, ал. 1 от КТ. От момента на прекратяване на трудовото правоотношение, не е върната трудовата й книжка. След депозирана жалба до Д „ИТ” Пазарджик и извършена проверка е установено, че Трудовата книжка е изгубена, като до момента все още не била връчена.

Предвид горното, счита, че е налице незаконно задържане на трудовата й книжка от страна на работодателя за периода от прекратяване на трудовото правоотношение- 30.04.2024г. до 01.06.2025г., поради което на осн. чл. 226, ал.

2 /изм./ от КТ дължи обезщетение в размер на 12 610 лв., представляваща брутното й трудово възнаграждение за посочения период.

Твърди се, че след подадено от нея Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, било образувано ч. гр. д. № 1948/2025г., по описа на РС- Монтана, за сумата от 12 610 лв.- главница, ведно със законната лихва от 31.07.2025г. до окончателното изплащане на вземането. Срещу издадената Заповед за изпълнение в срок е постъпило Възражение, поради което в законоустановения срок предявява настоящия иск.

2

С оглед на изложеното, за нея възниква правния интерес от образуване на гражданско дело, с което да защити правата и законните си интереси.

Оформен е петитум, с който се иска от съда да ги призове на съд и след като се убеди в основателността на твърдените от нея обстоятелства и факти, да се произнесе с решение, с което на осн. чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК да приеме за установено, че „...........................” ЕООД, дължи сумата от 12 610 лв., представляваща обезщетение по чл. 226, ал. 2 /изм./ от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се съдебно- деловодни разноски.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „...........................“ ЕООД, чрез адв. А., в който оспорват същата по основание и размер и моли съда да я отхвърли изцяло. На основание чл. 108 ал. 1 от ГПК „Искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище“. Съгласно чл.114 от ГПК „Работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд“. Това изключение е предвидено за трудови спорове, към които не се числи настоящия. Г-жа Д. отдавна не е в трудови правоотношения с представляваното от него дружество и настоящото производство е за парично обезщетение по общите правила, а не в категория „Трудови спорове“. Седалището на Дружеството „..........................." ЕООД е в гр. София и съответно по правилата за местната подсъдност компетентен да разгледа иска се явява Софийски Районен Съд.

Твърди се, че настоящото гражданско дело е образувано в резултат на проведена процедура по чл. 410 от ГПК и издадена Заповед за изпълнение и подаденото от тяхна страна Възражение. Предмет на издадената Заповед за изпълнение представлява претенция за заплащане на обезщетение за вреди, претърпени в следствие на невърната трудова книжка. Счита се, че този вид обезщетение не е допустимо да бъде инициирано по реда на заповедно производство. Обезщетението по чл. 226 ал. 1 от Кодекса на труда за забавено предаване на трудовата книжка представлява вид деликтна отговорност и предполага установяване на виновно поведение на работодателя, както и наличие на вреда и причинна връзка между забавянето и вредата. Това 3 изисква преценка на факти и доказателства, което надхвърля обхвата на заповедното производство. Заповедното производство не е предназначено да решава спорове по същество, когато са налице правни и фактически спорове, а именно такъв е случаят с обезщетението за трудова книжка. Предвид горното считат, че Заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена, а настоящото производство да бъде прекратено.

Сочи се, че оспорват предявения установителен иск по основание и по размер. Същият е неоснователен и недоказан. Не са налице три от изискуемите четири предпоставки, визирани в Тълкувателно Решение 1/2019 от 02.12.2019 год. на Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска колегия, публикувано на сайта на ВКС в секция

Тълкувателни дела на

Гражданска колегия

(https://www.vks.bg/talkuvatelni-dela-osgk/vks-osgk-tdelo-2019-1- reshenie.pdf), които следва да са налице кумулативно, за да бъде установена дължимостта на обезщетение по чл. 226, ал. 2 от КТ. а именно не са налице: незаконно задържане на трудовата книжка на Ищцата; причинени на същата вреди и причинна връзка между незаконно задържане на трудовата книжка и причинени вреди От друга страна от изложените обстоятелства в исковата молба, става ясно, че претендираното вземане представлява обезщетение за вреди, претърпени в следствие на невърната трудова книжка. Обезщетението по чл. 226 ал. 1 от Кодекса на труда за забавено предаване на трудовата книжка представлява вид деликтна отговорност и предполага установяване на виновно поведение на Работодателя, както и наличие на вреда и причинна връзка между забавянето и вредата. В случая към исковата молба не са приложени доказателства, от които може да се направи извод за наличие на гореописаните предпоставки. Не е налице незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата. Работодателят е действал добросъвестно.

Твърди се, че действително между ищцата и ответника е съществувало трудово правоотношение, възникнало на 07.03.2024г. по силата на сключен трудов договор. В същия е посочено като място на работа: град Пазарджик, Ритейл парк Пазарджик, а като работно място - Филиал ...............................

Както се посочва в исковата молба, договорът е бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1 от КТ, а именно по взаимно съгласие на страните. Уточнява се, че прекратяването трудовото правоотношение е било инициирано от А. Д., която на 01.05.2024г. е депозирала молба до ответника с искане за 4 прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Прилагат тази молба по чл. 325. ал. 1 от КТ от 01.05.2024г. и се моли съда да бъде приета като писмено доказателство, във връзка с направеното искане.

Работодателят е издал Заповед № 66/30.04.2024г. за прекратяване на трудо‐ вото правоотношение с ищцата, която също прилагат. Дружеството ........................... ЕООД, в качеството си на Работодател, е подходило добросъвестно и добронамерено спрямо г-жа А. Д. и като дългогодишен работодател на много служители винаги е действало съобразно закона и добрите нрави. В конкретния случай не е направено изключение. В конкретния случай, след издаването на Заповедта за прекратяване и с цел връчването й на служителката, заедно с трудовата й книжка. Ответникът е предприел дължимите действия. На посочения от служителката телефонен номер ************ многократно са направени опити г-жа Д. да бъде поканена да получи документите за прекратяване на трудовото правоотношение, но тя умишлено не е отговаряла на телефона и се е укривала. Но служителката е била неоткриваема до момента, в който не е инициирала производство пред Инспекция по труда гр. Пазарджик. Поради това не е налице отказ от страна на Работодателя да предаде трудовата книжка или неправомерно задържане от негова страна. Работодателят е имал готовност да върне удостоверителния документ на служителката, но това е било обективно невъзможно да бъде извършено без съдействие от нейна страна. Работодателят не е изпаднал в забава да изпълни това свое задължение, тъй като ищцата го е възпрепятствала.

Горното се подкрепя и от т. 2 от горецитираното ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕ‐ ШЕНИЕ 1/2019 от 02.12.2019 год. на ВКС, според което незаконно задържане от страна на Работодателя е налице, когато е било възможно предаването на книжката на работника. В същото е посочено още, че когато работникът не е потърсил книжката си, не е налице хипотеза на незаконното й задържане, която да е в причинна връзка с претърпените вреди. С цел доказване обстоятелствата, изложени в тази точка моли съда да им бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане, както и на основание чл. 186 от ГПК да им бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред мобилния оператор, който предоставя телекомуникационни услуги на ищцата, на база на което да бъде предоставена разпечатка от проведени и пропуснати с мобилен номер *** телефонни разговори в следния период:

5

30.04.2024 - 31.05.2024г.

Сочи се, че съгласно т. 2 от цитираното ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2019 от 02.12.2019 г. на ВКС, изпълнението на задължението на Работодателя незабавно да върне трудовата книжка е от значение за упражняване на трудови и осигурителни права на работника или служителя, следващи прекратяването на трудовото правоотношение. Неправомерното задържане на трудовата книжка може да доведе до ограничаване на конституционното право на труд, защото без нея работникът или служителят не може да постъпи на друга работа. В процесния случай ищцата не е претърпяла вреди. В Исковата си молба страната не сочи и не доказва претърпени от нея вреди. Още повече след прекратяване на трудовото правоотношение с „...........................“ ЕООД, А. Д. е работила при друг Работодател, а именно „.............“ ЕООД с ЕИК ********** На 23.04.2025г. ответникът е отправил покана с изх. № 09/23.04.2025г. до ищцата, която моли съда да бъде приета като писмено доказателство, с която е поискал предоставянето на конкретно посочена информация, относно предходни работодатели на А. Д. във връзка с издаване на нова трудова книжка. Съгласно приложените Проследяване на пратка по номер на товарителница 63074193632 на куриер Speedy и самата товарителница 63074193632, ищцата на 25.04.2025г. срещу подпис получила изпратената от ........................... ЕООД покана. С пратка, изпратена от страна на ищцата до ответника на 25.04.2025 г. чрез куриерска фирма S p e e d y съгласно приложената Товарителница