Решение № 613 от 05.05.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 613 гр. Русе, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20224520102742 по описа за 2022 година

Ищецът К. М. М. е предявил срещу ответника Земеделска кооперация за производство и услуги "КАРАН" с ЕИК 827197319, със седалище и адрес на управление Област Русе, Община Русе, с.Ч.в. обективно съединени искове с правно основание чл.14, ал.1 от ЗК и чл.86 от ЗЗД.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Земеделска кооперация за производство и услуги "КАРАН" да му заплати сумата от 1250,00 лева, представляваща част от актуализираната дялова вноска на неговия наследодател М. К. М. с ЕГН:**********, починал на 18.11.2019г., която е в пълен размер от 39 134,40 лева.

Претендира се законната лихва върху дължимата сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.05.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото.

Ведно с исковата молба са представени писмени доказателства: преписи от Удостоверение за наследници с изх. № 47/13.05.2022г., издадено от Община Русе; Списък, извлечение от книгата за член-кооператори към 16.03.2019г. на ЗКПУ „КАРАН", в който е посочено дяловото участие на всеки член на кооперацията; Декларация от 17.06.2020г. по чл.62а, ал.2, т.2 от 1

Наредба № 1 от 2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, подадена от председателя на ЗКПУ „КАРАН"; Обявения в ТРРЮЛНЦ годишен финансов отчет на ЗКПУ „КАРАН" за 2019г., съдържащ счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите за периода 01.01.2019 - 31.12.2019г.; Обявения в ТРРЮЛНЦ актуален Устав на ЗКПУ „КАРАН".

Направено е доказателствено искане за допускане и назначаване на ССчЕ, при която вещото лице след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите справки по търговските и счетоводните книги и записвания на ответната кооперация, и след като приложи методиката за преизчисление и актуализация на дяловите вноски, предвидена в устава на кооперацията, както и останалите приложими нормативни правила и стандарти за тяхната актуализация, да даде заключение за актуализирания размер на претендираната дялова вноска.

Направено е доказателствено искане на основание чл. 190, ал.1 от ГПК, ответника ЗКПУ „КАРАН" да бъде задължен да представи в цялост протокола от общото събрание на кооперацията, на което е приет годишния финансов отчет за 2019г., както и всички документи, удостоверяващи актуализирането на имуществените дялове на кооператорите, съгласно чл. 26, ал.З от устава, и преизчисляването на дяловите вноски, съгласно чл. 28, ал.4 от устава, тъй като същите са необходими за установяване по делото на актуализирания размер на процесната дялова вноска.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си адв.Н.М. е депозирал отговор по исковата молба, с който развива съображения за частична основателност на главния иск до размера от 391,44 лева.

Представени са писмени доказателства, направени са доказателствени искания за допускане на гласни доказателства.

Съдът след като анализира събрания по делото доказателствен материал по реда на чл.235, ал.2 вр. с чл.12 от ГПК, намира за установено следното:

По делото не се спори и се установява от доказателствата по делото, че ищецът, К. М. М. е единствен наследник на своя баща М. К. М. с ЕГН:**********, починал на 18.11.2019г. Наследодателят М. К. М. е членувал в Земеделска кооперация за производство и услуги "КАРАН" с 2

ЕИК:827197319, като при неговата смърт членството му в кооперацията е прекратено по силата на чл.12, ал.1, т.З от Закона за кооперациите /ЗК/.

Установява се от доказателствата по делото, че к ато член на ответната кооперация М. К. М. притежавал дялова вноска в размер на 391,44 лева, която в годината на неговата смърт е представлявала 1.24 % от всички дялови вноски на всички 146 члена на кооперацията, общо в размер на 31650,92 лева, формиращи нейния дялов капитал, и това е видно от приложения списък, извлечение от книгата за член-кооператори към 16.03.2019г., в който е посочено дяловото участие на всеки член на кооперацията.

В заключението си по назначената и приета ССчЕ експерта твърди, че в закона за кооперациите е уреден капитала (дяловия капитал). Този капитал е променлив (не е като при търговските дружества) и по същество това е имуществото на кооперацията. Особеното е, че както капитала така и дяловете са променливи величини и се изменят непрекъснато. При учредяването капиталът е равен на имуществото и на дяловете, но във времето той не е равен на сбора от дяловете. Всяка година капиталът и имуществените дялове се актуализират - съобразно заделените средства за инвестиции, амортизации, дивиденти, ликвидационни дялове и т.н. След като приложи методиката за преизчисление и актуализация на дялови вноски, предвидена в устава на кооперацията, както и останалите приложими нормативни правила и стандарти, настоящата експертиза дава заключение, че актуализираният размер на дяловата вноска на М. К. М., изчислена към 31.12.2019 г. на база чиста стойност на капитала е 34607,21 л ева, получена след като се определи стойността за 1,00 лев дялови вноски в размер на 88,41 лева, умножена по 391,44 лв./дяловата вноска на членкооператора/. Експертът твърди, че относно данъчното третиране, при условие, че кооперацията възстановява на член-кооператорите внесена сума за дялово участие /дялова вноска/, същата не подлежи на облагане с окончателен данък по реда на чл.38, ал.1, т. 1 от ЗДДФЛ. При наличие на остатъчно имущество, кооперацията начислява ликвидационни дялове в полза на член-кооператорите и следва да ги обложи с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ в размер на 5 %.

От заключението на назначената допълнителна експертиза се установява, че ако се приеме, че при условията на чл.14, ал.1 от З К и чл.28 от 3

Устава на ЗКПУ „Каран" К. М., в качеството си на наследник на членкооператор в ЗКПУКАРАН" следва да получи стойността на дяловата вноска на наследодателя си, то същата към 18.11.2019г. е в размер на 391,44 лева.

Ако обаче се приеме, че при условията на чл.14, ал.1 от ЗК и чл.26 от Устава на ЗКПУКаран" К. М., в качеството си на наследник на член-кооператор в ЗКПУКАРАН", притежаващ 1,24% от дяловия капитал на кооперацията, следва да получи стойността на дела от имуществото на кооперацията, съответстващ на дяловата вноска на наследодателя си, то същата към 18.11.2019 г. следва да е в размер на 34 607,40 лева.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по гражданско дело № 20224520102742 по описа за 2022г. на Районен съд - гр. Русе е образувано за разглеждането на искове, предявени от името на К. М. М. с ЕГН ********** и адрес обл. Русенска, общ. Русе, с. Ч.в., ул. „И." 14, срещу Земеделска кооперация за производство и услуги "КАРАН" с ЕИК 827197319, със седалище и адрес на управление Област Русе, Община Русе, с. Ч.в., п.к. 705, с правно основание чл.14, ал.1 от Закона за кооперациите, за заплащане на сумата от 1250.00 лв., представляваща част от актуализираната дялова вноска на неговия наследодател М. К. М. с ЕГН **********, починал на 18.11.2019г., която е в пълен размер от 39 134.40 лв. и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата сума, считано от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

По делото са безспорно установени елементите от фактическия състав на иска по чл. 14, ал.1 от ЗК, а именно: Наследодателят на ищеца е членувал приживе в ответната кооперация, като при неговата смърт на 18.11.2019г., неговият дял е наследен от единствения му наследник, ищец в производството.

Видно от представеното по делото извлечение от книгата за член кооператорите, наследодателят приживе е притежавал дялова вноска от 4

391.44 лв., представляващи 1.24 % от дяловия капитал, формиран от размера на дяловите вноски на всички кооператори, която е наследена от ищеца.

Годишният финансов отчет за 2019г. - годината на прекратяване на членството, е приет към 17.06.2020г., с което вземането на ищеца по чл. 14, ал. 1 от ЗК, като наследник на бивш кооператор, да получи дяловата вноска на своя наследодател, актуализирана съгласно данните от този финансов отчет, е могло да бъде определено по размер, тоест е станало определяемо и съответно изискуемо /в този смисъл е и постоянната съдебна практика по прилагането на чл. 14 от ЗК, в това число и постановеното при условията на чл. 290 от ГПК Решение № 150 от 05.11.2010 г. по т. д. № 165/2010 г. на ВКС, I т. о. /.

Спорният въпрос по делото е за размера на дяловата вноска, на която има право ищеца, като наследник на починал кооператор в ответната кооперация.

Според становището на ответника, с промяна в чл.14, ал.1 от Закона за кооперациите, обн. ДВ, бр. 13 от 2003г., отпаднала възможността при прекратяване на членството в кооперация, бившия кооператор или неговите наследници да имат право на дял от имуществото на кооперацията или неговата парична равностойност, и било предвидено да имат право само на дяловите вноски, каквито са към момента на напускането или смъртта. Тъй като липсвал установен нормативен ред за актуализацията на дяловите вноски, както е предвидено в разпоредбата на чл. 14, ал.1 от ЗК, като такъв ред не бил предвиден и в устава на кооперацията, то дяловата вноска следвало да бъде изплатена на наследника в неактуализирания размер от 391.44 лв., съгласно представената дялова книга, в какъвто смисъл е и направеното признание на иска. Едва в хода на съдебните прения са развити и съображения относно преждевременното предявяване на иска, предвид срока за изплащане на дяловите вноски, предвиден в чл.29, ал.5 от ЗК.

Съдът приема, че становището на ответника е необосновано и неправилно, респективно ищецът има право на дяловата вноска на своя наследодател, актуализирана съразмерно на притежаваната от него част от дяловия капитал, спрямо чистата стойност на активите на кооперацията, определена съгласно данните от годишния финансов отчет за 2019г., като при актуализацията на дяловата вноска чистата стойност на активите може да бъде намалена само с т.н. неделими фондове, създадени от ответната 5 кооперация.

Видно от петитума на исковата молба, от името на ищеца не е предявен иск за дял от имуществото на кооперацията /имуществен дял/, а за актуализираната дялова вноска на неговия наследодател, поради което съображенията относно отпадналата възможност да се иска имуществен дял при прекратяване на членството, съгласно измененията в чл.14, ал.1 от Закона за кооперациите, обн. ДВ, бр. 13 от 2003г., са неотносими към настоящия правен спор.

Направеното с отговора на исковата молба признание на иска, наред с показанията на разпитания по делото свидетел, че кооперацията е търсила ищеца за да му изплати дяловата вноска, сочат, че ответника сам се е отказал от привилегията по чл. 29, ал.5 от ЗК за изплащане на дяловите вноски в тригодишен срок. Посоченият в тази разпоредба срок е предвиден за доброволното изплащане на вземането, а не се отнася към неговата изискуемост, която е настъпила с приемането на съответния годишен финансов отчет за 2019г., и следователно искът за осъждане на ответника да заплати свое изискуемо задължение не е предявен преждевременно, а своевременно /в този смисъл са и влезлите в сила Решение № 440 от 30.04.2014 г. по т. д. № 376/2014 г. на Окръжен съд - Варна и Решение № 1204 от 19.02.2014 г. по в.гр.д. № 5387/2013 г. на Софийски градски съд/.

По отношение на възражението за липса на изрично установен нормативен ред за актуализация на внесените в кооперация дялови вноски, на които има право наследника на бившия кооператор, въз основа на което се претендира тяхното изплащане в неактуализиран размер, следва да се посочи, че дори ако в случая е налице празнина в правото и в действащите нормативни актове липсва такъв изрично установен нормативен ред, то тази празнина следва да бъде преодоляна, а не да служи като аргумент за неприлагането на нормата, предвидена в чл.14, ал.1 от ЗК. Безспорно празнините в правото се преодоляват, чрез правоприлагане по аналогия на закона или на правото, както е предвидено и в разпоредбата на чл. 46, ал.2 от Закона за нормативните актове, съгласно която, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.