Решение № 13682 от 10.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13682 гр. София, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20221110148773 по описа за 2022 година

Производството е образувано е по искова молба, подадена от „фирма“ ЕООД срещу „фирма“ ЕООД, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 372, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 1, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 5100 лева, представляваща незаплатено възнаграждение по договор от 19.05.2020 г., сключен между „фирма“ ЕООД и „фирма“ ЕООД, ведно със законна лихва от 07.09.2022 г. до окончателното изплащане и сумата от 1158,85 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 12.06.2020 г. до 07.09.2022 г.

Ищецът твърди, че на 19.05.2020 г. между „фирма“ ЕООД, в качеството му на доверител и „фирма“ ЕООД, в качеството му на спедитор, е сключен спедиционен договор, по силата на който доверителят е възложил срещу възнаграждение в размер на 5 100 лева, да сключи от името на спедитора и за сметка на доверителя договор за международен автомобилен превоз на товар с общо тегло от 17 287 кг. и обем от 9 метра на пода на тежкотоварен автомобил, представляващ елементи от метална ограда, с адрес на товарене „фирма“ ООД-гр. ***, ул. „***“ №***, дата на товарене 22.05.2020 год. и адрес на разтоварване: дружество ***, Република Франция, ***. Сочи, че в изпълнение на договорните си задължения е сключил договор за превоз с „фирма“, което от своя страна е ползвало свързано с него лице и превозвач „фирма“ ЕООД, който е извършил международния превоз с тежкотоварни автомобили с рег. №*** и ***. Поддържа, че на 22.05.2020 г. товарът е бил опакован и натоварен от страна на товародателя „фирма“ ООД, като служители на товародателя също така са обезопасили товара чрез връзването му с предпазни колани, а на 28.05.2020 г. товарът е бил разтоварен на посочения в товарителницата адрес, като е приет от получателя без забележки, но в товарителницата е посочено, че палетите в задната част са счупени, а товарът е в насипно състояние.

Независимо от това и поради осъществената доставка спедиторът е издал на доверителя фактура №***/*** г. за договореното възнаграждение в размер на 5 100 лева с ДДС. По повод на отразената в товарителницата забележка била осъществена процедура по проверка на състоянието на товара от международен авариен комисар, а констатациите били отразени в окончателен акт за проверка – били надраскани 80 на сто от общо 105 метални елемента 1

POTEAU NPGV и 150 от общо 215 метални елемента POTEAU ZPR, като съгласно констатациите стойността за отремонтиране на надрасканите елементи била около 12 000 евро. без ДДС, но получателят „фирма“ ги е отремонтирал за сумата от 21 947,50 евро без ДДС. Сумата за ремонта била платена от „фирма“ ЕООД, поради което последният я претендира от „фирма“, „фирма“ ЕООД и „фирма“ ЕООД като обезщетение за допуснато увреждане на товара, за което е образувано т.д. №758/2021 год., VI-21 с-в по описа на СГС.

Поддържа, че самото опаковане на товар е задължение на товародателя „фирма" ЕООД, а обезопасяването на товара в каросерията на камиона е задължение на превозвача, но в конкретния случай и тази дейност е извършена от служители на товародателя „фирма“ ЕООД. Навежда, че доколкото товара е бил приет от получателя, макар и със забележки, на спедитора се дължи заплащане на възнаграждение. Допълнително посочва, че причината за уврежданията на товара са неправилни действия на товародателя „фирма“ ООД по опаковане на вещта, а доколкото не превозвачът, а товародателят е извършил също така и натоварване и обезопасяване на стоката, именно той следва да отговаря за всички причинени вреди на вещта и не съществува годно основание ответникът да откаже да заплати възнаграждение. Посочва, че дори да се приеме, че превозвачът е отговорен за увредата, доколкото товара е повреден само частично, на спедитора се дължи поне частично заплащане на дължимото възнаграждение съобразно със стойността на приетия без забележки товар. Моли съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5100 лв., представляваща дължимо възнаграждение по спедиционен договор, сключен на 19.05.2020 г., както и 1585,85 лв. – мораторна лихва за периода от 12.06.2020 г. до 07.09.2022 г.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „фирма“ ЕООД, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца, че между „фирма“ ЕООД и „фирма“ ЕООД е сключен спедиционен договор. Посочва, че е сключил договор за продажба на метални елементисъс „фирма“ ООД – Франция по фактури №*** и № *** на обща стойност 42299,00 евро, издадени на 22.05.2020 г. от „фирма“ ЕООД, като съгласно договора между страните продавачът „фирма“ ЕООД се е задължил да достави посочените елементи на купувача на посочен от него адрес във Франция: фирма France, *** ***, *** ***. Заявява, че във връзка с договора за продажба на 14.05.2020 г. е отправил запитване до „фирма“ ЕООД за осъществяване на превоз на 17 тона товар от площадката в гр. *** до Франция, като страните са разменили електронна комуникация на 14.05.2020 г. и на 18.05.2020 г., а на 19.05.2020 г. „фирма“ ЕООД е изпратило на „фирма“ ЕООД клиентска заявка – договор за превоз с молба за подпис и печат на заявката. Твърди, че на 22.05.2020 г. „фирма“ ЕООД е изпратило на „фирма“ ЕООД подписана и подпечатана заявката – Договор № *** от 19.05.2020 г. за извършване на вътреобщностен превоз по релация България-Франция, при следните условия: дата на товарене: 22.05.2020 г., след обяд, адрес на товарене: ***, ул. „***“ №***, товар – 9 метра на под, 17 тона метални каси и профили стр. товарене, вид товар: метални изделия/необезопасен, дата на разтоварване: 28.05.20202 г. , адрес на разтоварване: Франция:

***, *** ***, *** и договорено навло от 4250 лв. без ДДС. Посочва, че „фирма“ ЕООД е превъзложило превоза на ‚фирма“ ЕООД. Твърди, че на 22.05.2020 г. след обяд на посочения в договора адрес в гр. *** описаните във фактури №*** и № *** стоки са били предадени за превоз от „фирма“ ЕООД на превозвача „фирма“ ЕООД, който е издал международна товарителница, в която е описан товара по количество и вид, изпращача и получателя на стоките, фактурите и превозните средства: *** и *** и в товарителницата никъде не са описани забележки относно опаковката на товара/стоките. На 27.05.2020 г., при пристигане на стоките във Франция се установява, че вътре в ремаркето на товарния камион палетите са се преобърнали, а товарът е пристигнал силно повреден, поради което получателят на стоките „фирма“ ООД е направил снимки вътре в ремаркето на товарния автомобил и прави забележка върху товарителницата „палетите в задната част счупени – товар в насипно състояние“ и е отбелязано, че превозните средства, с които са доставени стоките са с регистрационни номера *** и ***, т.е. регистрационните номера на автомобилите, с които са доставени стоките се различават от регистрационните номера на автомобилите, с които стоките са приети в ***. Посочва, че „фирма“ ЕООД е предявил иск за вреди от превоза срещу превозвачите „фирма“ ЕООД. „фирма“ ЕООД, по което е образувано търг.д.

№758/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-21 с-в, постановено е решение, което не е влязло в 2 сила, същото е предмет на проверка от въззивната инстанция и е образувано в.т.д.

№433/2023 г., САС, ТО, 11 с-в. Посочва, че по посочените дела съдът е квалифицирал отношенията между „фирма“ ЕООД и „фирма“ ЕООД като договор за международен автомобилен превоз на стоки, а не спедиционен договор. Твърди, че доколкото между страните е имало договор за превоз, а не спедиционен договор, „фирма“ ЕООД не е имало правата по чл.363 ТЗ. Посочва, че сключването на договор за международен автомобилен превоз се осъществява с подаване на заявка за международен превоз и нейното приемане от другата страна, а вписването в товарителницата на друго дружество превозвач означава, че превозвачът е извършил превоза изцяло с участие на друг превозвач. Заявява, че в процесния случай се прилага Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).

На следващо място, прави възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца на основание чл.32, §1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), както и за погасяване на исковете за обезщетение за забава на основание чл.119 ЗЗД, поради което твърди, че предявените искове са недопустими на осн. чл.32, §4 от Конвенцията. Моли съдът да прекрати делото като недопустимо, евентуално – да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното:

От представената по делото заявка-договор №***/*** г., се установява, че „фирма“ ЕООД е възложило на „фирма“ ЕООД да извърши вътреобщностен по релация превоз при условията на групажен транспорт на товар – 9 метра на под, 17 тона, метални каси и профили стр. товарене, по посочена в заявката релация България – Франция, с дата на товарене: 22.05.2020 г. след обяд, „фирма“ ООД, ***, ул. „***“ № ***, и дата на разтоварване 28.05.2020 г., в „фирма“, ***, а ответникът "фирма“ ЕООД се задължил да заплати на ищеца възнаграждение /навло/ в размер на 4250 лв. без ДДС, в срок от 15 дни след доставката срещу фактура на мейл от „фирма“ ЕООД.

Не се спори и от представената по делото международна товарителница, издадена на 22.05.2020 г., се установява, че превозът е бил извършен от „фирма“ ЕООД, с превозни средства с рег. № *** и рег. № ***. Видно от съдържанието на товарителницата при доставката на товара на адреса на получателя в „***“, ***, Франция, е отразена следната забележка: пристигнали счупени палети, стоката в насипно състояние.

За задълженията на ответника ищецът издал фактура № ***/*** г. за сумата от 4250 лв. без ДДС (5100 лв. с ДДС).

Не е спорно между страните, а и от приетия по делото окончателен акт за проверка от 11.09.2020 г., се установява, че на 08.06.2020 г. представители на застрахователя на превозвача „фирма“ ООД са извършили проверка на товара, при което било установено, че част от металните елементи били частично увредени.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, и което след преценка по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесната фактура № ***/*** г. била осчетоводена от ищеца, включена в дневника за продажбите за м.05.2020 г. и подадена със справка декларация в ТД на НАП, като бил ползван данъчен кредит по нея. Процесната фактура била осчетоводена и от ответника, включена в дневника на покупките за м.05.2020 г. и подадена със справка-декларация в ТД на НАП, като бил ползван данъчен кредит по нея.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. А. А., С.

Н. П., Н. П. Г..

От показанията на св. А. се установява, че същият е извършил превоза на товара от гр. *** до гр. ***. Посочва, че пристигнал с камион от Румъния, разтоварил стоката в гр. *** и от там тръгнал с празен камион към ***. В *** натоварил металните профили и ги закарал 3 в гр. ***. Поддържа, че след като се натовари стоката в камиона, имал задължение да обезопаси товара чрез колани. Уточнява, че принципът е на 2 тона и половина да се слага по 1 колан. Добавя още, че обикновено ремаркето на камиона е с 15 колана, но в конкретния случай не си спомня с колко колана е бил обезопасен товара.

От показанията на свидетелите П. и Г., се установява, че процесният товар бил натоварен от тях в гр. *** в склада на „фирма“ ЕООД. Свидетелите посочват, че профилите били пакетирани от тях, като между всеки профил било поставяно „велпапе“, профилите били свързани с пакетировъчна лента, пристегната с машинка, и скрепена с фолио от двете страни. Натоварването се извършвало странично по указания на шофьора.