Решение № 569 от 25.11.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 569 гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Въззивно гражданско дело № 20241800500789 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано по въззивна жалба от Г. А. Б., Б. Р. Б. и Р. Р. Б. и въззивна жалба от Община Своге, представлявана от кмета, против Решение № 119/02.08.2024 г. по ГД № 789/2024 г. на РС-Своге. С него е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК, по предявения от Г. А. Б. от с. И., общ. С., мах. „Б.” № ..., ЕГН **********, Б. Р. Б. от гр. С., ул. „З.” № ., ЕГН **********, и Р. Р. Б. от с. И., общ. С., мах. „Б.” № ., ЕГН **********, срещу Община Своге, гр. Своге, ул. „Ал. Стамболийски” № 7, представлявана от кмета, че Г. Б., Б. Б. и Р. Б. са собственици на част от поземлен имот с идентификатор .............., площ 6806 кв.м., обл. София, общ. Своге, с. Д., местн. В., стар номер .............. – по Заповед за одобрение на КККР № РД – 18101/15.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, като въпросната част е с площ от 473 кв.м. и е заключена между букви/числа А, 4, Б, В, Г, Д, Е, А на комбинирана скица (Приложение № 1), изготвена от вещото лице инж. Л. М., приподписана от председателя на съдебния състав на 02.08.2024 г. и представляваща неразделна част от първоинстанционното решение, заедно с построената там полумасивна жилищна сграда с площ от 40 кв.м., а за 1 разликата до цялата претендирана площ от 2030 кв.м. от имота, предявеният иск е отхвърлен.

В жалбата, депозирана от Г. А. Б., Б. Р. Б. и Р. Р. Б., се развиват за неправилност на решението в обжалваната част. Твърди се, че то е необосовано, тъй като вещото лице не е направило оглед на имота на място, а само по сателитни снимки, същевременно и двамата разпитани свидетели – А.

В. и П. Н., свидетелстват, че с площ повече от декар. От тях е установено несъмнено от кого и кога е установена фактическа власт върху вещта и показанията им са основани на лични впечатления, без да са заинтересовани от изхода на делото или да попадат в кръга на лицата по чл. 172 ГПК. Навежда се, че доказателственият анализ на свидетелските показания на първоинстанционния съд се оспорва като превратен, тъй като е невъзможно свидетелите да знаят точната площ на имота. Същевременно посочената от тях площ в много по-голяма степен съответства на посочената в исковата молба, отколкото на възприетата от съда. Въз основа на изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявения иск до размера от размер от 2030 кв.м.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Община Своге депозира писмен отговор, с който оспорва основателността на жалбата. Твърди, че недоказано в хода на производството е останало твърдението, че установено владение върху имота, към 1960 г., което да е с траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение вещта да се държи като своя. Нито един от двамата свидетели не твърди да знае имота от 1960 г. или да твърдят друг времеви период, продължил непрекъснато повече от 10 години. По делото не е установено процесният имот да е имал друг собственик физическо или юридическо лице, от което следва, че той е бил държавна собственост към твърдения начален момент на завладяване. Заявеното с уточнителна молба от 16.04.2024 г. ищците, че имотът не с одържавяван или коопериран, сочи на твърдение за наличие на имот с неустановен собственик, попадащ в приложното поле на чл.6 от ЗС (отм.). вкл. къч момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ.

Недоказано е твърдението, че наследодателят на страните Р. Б. през 1960 г. е заградил имота и е построил процесната сграда. Твърди се, че показанията на двамата свидетели доказват, че имотът е одържавен. Процесният имот не е 2 могъл да бъде придобит по давност от ищците към момента, когато са започнати да го ползват. По това време е действала забраната на чл.29, ал. 1. т.

4 от ЗСГ (отм.). вр. чл. 12, ал. 1 от ЗСГ (отм.).

Поддържа се още, че по отношение на процесното дворно място е била приложима и разпоредбата на чл. 86 от ЗС (в първоначалната й редакция от 1951 до изменението й е публикацията в ДВ, бр. 31 от 1990 г.). която е предвиждала, че не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗС социалистическата собственост е включвала собствеността па държавата, на кооперациите и на другите обществени организации. Впоследствие с изменението (ДВ, бр. 31 от 1990 г.) и разделянето на държавната собственост на държавна и общинска, разпоредбата на чл. 86 ЗС въвежда забрана да се придобива по давност държавна или общинска собственост. Впоследствие с изменения на нормата на пар. 1 от Закона за допълнение на ЗС, давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2022 г. Към момента депозиране на отговора на въззивната жалба не е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС 10-годишен давностен срок.

Що се отнася до общинската собственост, забрана за придобиването и но давност съществува и в нормата чл. 7, ал.1 от ЗОС, която важи до 05.11.1999 г. Отчитайки момента на отпадане на забраната и наложения мораториум за придобиване по давност на държавни и общински имоти, въведен с § 1 от ЗД на ЗС от 31.05.2006 г., следва, че и в тази хипотеза ищците не са могли да придобият правото на собственост на оригинерно основание върху процесното дворно място.

Навежда се, че е опровергана и уредената с разпоредбата па чл. 69 от ЗС презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. В тази връзка въззиваемата страна намира за доказано, че имотът е предоставен на ищците за лично ползване от ТКЗС. Поради това при установяване на фактическа власт върху имота те са имали качеството на държатели. От това следва, че за да промени държането във владение, държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота спрямо собственика, което не е доказано по делото.

Поради изложеното се поддържа, че въззивната жалба, депозирана от Г.

А. Б., Б. Р. Б. и Р. Р. Б..

3

В жалбата, депозирана от Община Своге, първоинстанционното решение се обжалва като неправилно и необосновано в частта, с която е уважен частично предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК и е признато за установено по отношение на Община Своге, че ищците са собственици на част от поземлен имот с идентификатор .............., площ 6806 кв.м. с. Д., местн. В., общ. Своге, обл. София, като въпросната част е с площ от 473 кв.м. и е заключена между букви/числа А, 4, Б, В, Г, Д, Е, А на комбинираната скица на вещото лице, приподписана от председателя на съдебния състав, заедно с построената там полумасивна жилищна сграда с площ от 40 кв.м.

Необоснована е констатацията на първоинстанционният съд, че от заключението на вещото лице и от изслушването му се установява, че границите на околовръстния строителен полигон не са очертани вярно на картата за възстановената собственост. Видно от приетата по делото СТЕ, вещото лице въобще не е ползвало данни от одобрените околовръстни строителни полигони, нито ги е изследвало за целите на експертизата. В изготвената от вещото лице комбинирана скица между КККР, КВС, скица проект и ортофоплан не са показани границите на одобрен околовръстен строителен полигон, нито пък е налице съпоставка с отразеното по КВС, за да е налице твърдяното невярно очертаване. Съдът е извел изводите си на база на предположения на вещото лице, тъй като то въобще не е онагледило и изследвало действащия одобрен околовръстен строителен полигон на населеното място.

Изводите на първоинстанционния съд, че имотът с площ от 473 кв.м. няма земеделски характер и не е обобществяван не съответства на доказателствата по делото. Видно от приетата по делото СТЕ е нанесен в кадастралната карта и кадастралните като земеделска земя - ливада, а сграда не съществува. От представената преписка от ОСЗ-гр. Своге се установява, че имотът е земеделска земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, територията в която се намира по предназначение е за нуждите на селското стопанство и представлява естествена ливада. Свидетелят П. Н. твърди, че в имота първо е имало стара къща, а сега има нова. От разпита на свидетеля А. В. се установява, че в населеното място е имало ТКЗС създадено през 1959 г. Свидетелят твърди, че именно ТКЗС-то е дало спорния имот на Р. Б. за лично ползване, защото същият е отглеждал кози и овце. Свидетелят също твърди, че в имота 4 навремето имало сгради, които били разрушени. Ако в имота е извършено строителство, то същото е незаконно и ищците не могат да черпят права от незаконосъобразна дейност. По делото не са събрани доказателства за извършено в имота строителство на сграда преди 1988 г., по предвидения законов ред, нито от кого е извършено строителството. Вещото лице е дало заключение, че имотите в с. Д. са възстановени в стари реални граници, което означава, че са подлежали на възстановяване.

Поради това се твърди твърдяно от ищците ползване е прекратено още с влизане в сила на ЗСПЗЗ - §4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Имотите са били предоставяни за временни земеделски нужди, а не за застрояване незаконно с постоянни сгради и да се придобиват в собственост. Само в изрично посочени в ЗСПЗЗ случаи ползвателите могат да придобият собственост и то само, ако следват посочените в ЗСПЗЗ административните процедури, каквито не се твърди да са осъществени. По делото липсват данни наследодателят и след смъртта му ищцата Б. да са се считали за собственици, още по-малко да са демонстрирали това на ответника. Твърди се, че от събраните по делото доказателства, вкл. и от показанията на разпитаните свидетели, се установява, че фактическа власт върху имота е била налице в някакъв период, но не се установява демонстриран анимус (намерение за своене като собственици), а не като ползватели. Спорният имот не би могъл да е дворно място, тъй като дворовете са незастроената част от парцелите, а по делото не се установи имотът да е включен в одобрен със съответно решение или заповед ОСП за населеното място.

Оспорва се като необоснован изводът на първоинстанционния съд, че от свидетелските показания се установява, че наследодателят на ищците е владял имота в последните повече от 50 години, тъй като свидетелите не са имали преки постоянни и непосредствени впечатления върху тези обстоятелства.

Недоказано е и да са предприети действия, с които по явен и недвусмислен начин да е демонстрирано на собственика намерението за владение. По делото не се установи процесният имот да е имал друг собственик - физическо или юридическо лице, от което следва, че той е бил държавна собственост към твърдения начален момент на владение - 1960 г.

Налице са и законови пречки за придобиване по давност на имоти държавна и общинска собственост в заявеният период на владение 5 Конституцията на РБ от 1947 г., чл. 29 от Закона за собствеността на гражданите (ЗСГ) отм., чл.86 от Закона за собствеността (ЗС) от 1951 г., чл.7, ал.1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), чл.5, ал.2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени имоти (ЗВСОНИ). За периода от 1960 г. до смъртта на наследодателя на ищците не е текла предвидената в закона десетгодишна придобивна давност, поради което към този момент, който и да е недобросъвестен владелец на държавен или общински имот, не би могъл да придобие собствеността върху имота, като се позове на изтеклата в негова ползва придобивна давност по чл.79 от ЗС, дори да докаже владението си като фактическо състояние върху недвижимия имот при прилагане на презумпцията за анимус по чл.69 от ЗС.

Поради горните съображения се прави искане за отмяна на решението на Районен съд - Своге в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове.

С отговора на въззивната жалба, депозиран от Г. А. Б., Р. Р. Б. и Б. Р. Б. въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Предлага се доказателствен анализ, от който се твърди, че при пълно и главно доказване е доказана основателността на предявения иск в частта, в който е уважен. По-конкретно от констатациите на вещото лице и показанията на разпитаните свидетели се поддържа, че се установява, че процесният имот е застроен с една сграда, изградена преди 1988 г. От изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание, проведено на 27.06.2024 г., следва, че е налице съвпадение на процесния имот с очертания от инж. Л. Милчев-правоспособно лице по чл. 16, ал. 3 от ЗКИР на приложената по делото комбинирана скица имот, заключен между цифрите /числата/ 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12,13, 1, целият с площ: