Решение № 8466 от 24.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8466 гр. София, 24.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20211110145882 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от СТ. Й. Д., против „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление гр. София, ул. Ястребец № 23Б, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване на установено, че СТ. Й. Д. не дължи на Топлофикация София“ ЕАД сумите по изпълнителен лист от 05.08.2016 г. по гр. д.

№ 19760/2012 г. по описа на СРС, а именно 2479.43 лева – непогасено задължение за ползвана топлинна енергия за периода м.08.2009 г. – м. 04.2012 г. за топлоснабден имот в гр.

София, ж. к. Сердика, бл. 6, вх. 2, ап. 27 и 349.44 лв. – мораторна лихва за периода от 01.10.2009 г. – 14.09.2012 г.

Въз основа на посочения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20169190401106 по описа на ЧСИ Сийка Анадолиева. Давността за процесното вземане била 5-годишна. Счита, че давността започнала да тече от влизане в сила на решението – 21.07.2016 г и била изтекла на 21.07.2021 г. По изпълнителното дело не били извършвани изпълнителни действия. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Оспорва се претенцията като неоснователна. Твърди, че погасителната давност е прекъсвана многократно. Моли искът да се отхвърли. Претендира разноски. Прави възражение по чл.

78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.

2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК:

1

Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора(бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение № 477 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение №410/20.09.2018 г. по ч. гр. д. №3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д.№ 1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д.№510/2018 г., IV г. о. Наличието на изпълнителен титул и оспорване на предявения отрицателен установителен иск за дължимостта на вземането по изпълнителния титул, винаги обуславя наличието на правен интерес за ищеца от предприетата защита.

С определение от 22.07.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че в полза на Топлофикация София ЕАД е издаден изпълнителен лист от 05.08.2016 г. по гр. д. № 19760/2012 г. по описа на СРС за процесните вземания, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20169190401106 по описа на ЧСИ Сийка Анадолиева.

Не се спори, че процесният изпълнителен лист срещу СТ. Й. Д. от 05.08.2016 г. е издаден въз основа на решение от 21.07.2016 г. по гр. д. № 6498/2015 г. по описа на СРС, поради което и погасителната давност за процесните вземания е 5 години. Съгласно чл.

117, ал. 2 ЗЗД , ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

Видно от представеното копие от изпълнително дело № 20169190401106 по описа на ЧСИ Сийка Анадолиева, същото е образувано на 07.10.2016 г. за принудително събиране на сумите, за които е издаден процесният изпълнителен лист, като ответникът е подал молба до съдебния изпълнител за образуване на производство по принудителното изпълнение, като в молбата е налице възлагане от страна на ответника по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите към т. 10 примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н., както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др.

Няма спор и, че възлагането за изпълнение по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е действие водещо до прекъсване на давността. В този смисъл освен мотивите на цитираното тълкувателно решение и решение № 451/29.03.2016 г., по гр. дело № 2306/2015 г. на IV г. о. на ВКС и решение № 28.02.2016 г., гр. д. № 4899/2014 г. на IV г. о. на ВКС.

Установява се от копието от изпълнителното дело, че на 14.02.2017 г. е наложен запор на сметките на СТ. Й. Д. в БАНКА ДСК ЕАД – виж запорно съобщение л. 53 от изпълнителното дело. Запорното съобщение е получено от банката и е наложен запорът – виж уведомление от БАНКА ДСК ЕАД – л. 58 от изпълнителното дело.

Установява се, че на 20.03.2017 г. е изпратено от ЧСИ уведомление за наложен запор на МПС Рено Мега, собственост на СТ. Й. Д. л. 64 от изпълнителното производство.

Уведомлението за наложен запор е получено от СДВР Пътна полиция на 27.03.2017 г. – виж л. 65 от изпълнителното производство. Следователно съдът намира, че от м.03.2017 г. е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност за процесните вземания.

2

Следващите изпълнителни действия, годни да доведат до прекъсване на погасителната давност, в хронологичен ред, видно от копието от изпълнителното производство, са следните:

- молба от взискателя от 01.10.2019 г., с която се иска прилагането на изпълнителни способи л. 99 от изпълнителното производство. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да приложи съответен изпълнителен способ. Не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е предприето и да е задължително успешно, за да се счита давността прекъсната. Достатъчно е изпълнителният способ да е поискан и възложен от взискателя на ЧСИ – в този смисъл решение № 1796 от 5.03.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 11628/2019 г., решение № 441 от 17.01.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 12414/2018 г. и др.

- протокол за опис на движими вещи от 06.04.2021 г. в имот собственост на СТ. Й. Д.

– л. 120 от изпълнителното производство;

- молба от взискателя от 08.08.2021 г., с която е поискано запор върху банковите сметки на длъжника, запор върху трудовите възнаграждения, както и опис и оценка на собствените на длъжника движими вещи – л. 129 от изпълнителното производство;

Липсват изпълнителните действия годни да прекъснат давността в периода м.03.2017 г. – м.10.2019 г.

Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение, а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.

В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита 3 прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното.

Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. Давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато при нередовност не приложи правилата на чл.129 ГПК.

Относно обстоятелството, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността виж практиката на ВКС - решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на г. о. на ВКС, решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС, определение № 248 от 01.04.2021 г. по гр. д. № 3657/2020 г. на I V г. о. на ВКС, решение №93/17.05.2021г. постановено по гр.д.№2766/2020г. на IV г. о. на ВКС, решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 126 от 28.06.2022 г. по гр. д. № 3409/2021 г. на III г. о. на ВКС, както и практиката на СГС – решение от 28.09.2021 г. по в. гр. д. № 1077 по описа за 2021 г. на ІІ А състав на СГС, решение от 18.07.2022 г. по в. гр. д. № 4765 по описа за 2021 година на ІІ А състав на СГС, решение от 12.05.2022 г. по в. гр. д. № 13519 по описа за 2021 година на III-Б състав на СГС, решение от 07.07.2022 г. по в. гр. д. № 741/2021 г. на II Е състав на СГС, решение от 25.05.2022 г. по в. гр. д. № 2718/2021 г. на II Б състав на СГС и др.