Определение № 4 от 04.01.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№4 гр. Бургас, 04.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20212100502187 по описа за 2021 година Производството по делото е образувано по повод частна жалба от ,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Доктор Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2,оф.4, представлявано от изпълнителния директор Юлия Юргакиева, чрез юрисконсулт Иван Николаев Недков, против Разпореждане№8412 от 19.11.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 8046/2021г. по описа на РС-Бургас, в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника И. Г. Я., ЕГН **********, за вземане, произтичащо от Договор за паричен заем, за сумата от 23,55лв.,представляваща договорна лихва за периода от 01.07.2016г. до 02.09.2016г.

В частната жалба се изтъкват съображения за незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната част. Жалбоподателят намира за неоснователни и несъобразени с константната съдебна практика изложените от районния съд изводи за накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД. Излага аргументи, че в конкретния случай, кредиторът попадал в обхвата на небанковите финансови институции по смисъла на ЗКИ.

Посочва, че доколкото възнаградителната лихва представлявала цена за ползване на заетата сума, размерът на годишния лихвен процент се обосновавал с разходите, направени от заемодателя, както и с поетия риск.Подчертава, че в случая ГПР не надвишавал петкратния размер на законната лихва ( чл.19,л.4 от ЗПК).Моли се за отмяна на разпореждането в обжалваната част и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за претендираната със заявлението сума от 23,55лв.,представляваща договорна лихва за периода от 01.07.2016г. до 02.09.2016г.,претендирана п о договор за паричен заем.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид, че частната жалба е предявена от правнолегитимирано лице в законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт и като 1 съобрази разпоредбите на закона, исканията и твърденията на частния жалбоподател и приложените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото първоначално е образувано пред Районен съд- Пловдив, въз основа на депозирано заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение от ,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, против длъжника И. Г. Я., ЕГН **********, за следните суми: главница в размер на 606,85лева, дължима по договор за паричен заем № 76471/ 10.06.2016г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.10.2021г. до окончателното й изплащане; договорна лихва от 23,55лв. за периода от 01.07.2016г. до 02.09.2016г., сумата от 300,74 лева-обезщетение за забава за периода от 02.07.2016г. до датата на подаване на заявлението, както и присъждане на сумите за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Вземането произтича от Договор за паричен заем№ 76471 от 10.06.2016г., сключен със ,,Сити кеш“ООД, по който на длъжника е предоставена сума при договорените между страните условия в размер на 800 лева. По силата на Приложение№1 към Договор за покупко- продажба на вземания(цесия)от 31.05.2017г. между ,,Сити Кеш“ООД и ,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, на основание чл.99 от ЗЗД, е прехвърлено вземането на цедента към длъжника.

С Определение№ 8003 от 06.10.2021г., постановено по ч. гр. д.№ 15633 по описа за 2021г. на Районен съд- Пловдив, производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд- Бургас, съгласно чл.411,ал.1,изр.3 от ГПК .

Към заявлението са приложени: Договор за паричен заем№ 76471 от 10.06.2016г., ведно с погасителен план; Общи условия за дейността по предоставяне на заеми от ,,Сити Кеш“ООД; Пълномощно.

С разпореждане № 8412 от 19.11.2021г. Бургаският районен съд е отхвърлил частично заявлението на кредитора ,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,, в частта за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за парично вземане за заплащане на сумата от 23,55 лева- договорна лихва и за 300,74 лева мораторна лихва. Това разпореждане се обжалва само в частта, в която е отхвърлено заявлението за претендирано парично вземане в размер на 23,55 лева,представляваща договорна лихва за периода от 01.07.2016г. до 02.09.2016г

В мотивите си, заповедният съд е посочил, че искането за издаване на заповед за изпълнение за възнаградителна лихва е основано на договор за потребителски кредит/ пачине заем/, който е недействителен съгласно чл.10а,чл.11,ал.1,т.10 във връзка с чл. 19,ал.14, чл.22 и чл. 23 от ЗПК , поради което потребителят дължал връщане само на чистата стойност на кредита.Развити са съображения досежно неустойката по договора за паричен заем, която макар да не била претендирана в заповедното производство,опорочавала договора по изложени в обжалваното разпореждане съображения.Претенцията за договорна 2 лихва била недействителна, тъй като надвишавала трикратния размер на законната лихва.

При установената фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция намира от правна страна следното:

Спрямо договора за паричен заем, във връзка с който са възникнали процесните вземания, обект на заявлението по чл.410 ГПК, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът е задължен служебно да извърши проверка: дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави. Видно от депозираното пред съда заявление, вземанията на заявителя са индивидуализирани в достатъчна степен.

В конкретния случай, вземането произтича от договор за паричен заем, сключен между ,,Сити кеш“ООД“ и И. Г. Я., по който на заемателя е отпусната сума в размер на 800 лева. Твърди се, че по силата на Приложение№1 към Договор за покупко- продажба на вземания(цесия)от 31.05.2017г. между ,,Сити Кеш“ООД и ,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, на основание чл.99 от ЗЗД, е прехвърлено вземането на цедента към длъжника.

От съдържанието на договора за паричен заем е видно, че включва следната информация: обща сума на кредита: 800 лева;: размер на погасителна вноска-70.04 лв.; ден на плащане- четвъртък; вид вноска:седмична; ГПР-49.773%; Брой вноски: 12; Годишен лихвен процент:40,08 %; Дата на първо плащане: 16.06.2016г. Обезпечение- запис на заповед; поръчител/банкова гаранция; Дата на последно плащане-01.09.2016г.; Такса за усвояване :няма; Обща сума за плащане:840.52 лева.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК "годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит".

Клаузата за възнаграждението на кредитодателя е съществен елемент на договора за кредит и изискването за яснота и разбираемост се счита за изпълнено, не само ако цената е посочена ясно от граматическа гледна точка, но и ако от съдържанието й може точно да бъде разбран обхватът на поетото задължение и средният потребител да разбере икономическите последици от сключването на договора.

При конкретна преценка на клаузи от договори за кредит, в които размерът на възнаграждението (лихвата) на търговеца е изразен в абсолютна стойност като процент към момента на сключване на договора, е прието, че е спазено изискването за яснота и разбираемост.

Така уговореният годишен процент на разходите отговаря на законовото изискване да не надвишава петкратния размер на законната лихва по смисъла на чл.19,ал.4 от ЗПК.

Настоящата инстанция не споделя изводите на районния съд, че клаузата от договора, определяща размера на годишния лихвен процент/възнаградителна лихва/е нищожна поради противоречие на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на 3 законната лихва.

Процесният договор за паричен заем е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, поради което нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно. Длъжникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал.3 от закона, съответно заявителят се явява кредитор /чл. 9, ал.4/, тъй като се предоставя кредит под формата на заем.

В разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС на РБ. Цитираният законов текст е насочен към избягване възлагането на несъразмерни тежести върху икономически послабата страна, като законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя не винаги е меродавен, тъй като към него може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисионни и други разноски и те да влошат положението на кредитополучателя. Именно затова е наложен максимален размер на ГПР съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с постановление №426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се налага заключение, че договорения ГПР не надвишава 50%.

С оглед на прогласената свобода на договаряне в чл.9 от ЗЗД, страните са свободни да определят съдържанието на облигационните отношения, в които влизат, като са ограничени единствено от повелителните норми на закона и добрите нрави. В случай, че уговореният в договора годишен процент на разходите, който включва и годишен лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти законната лихва, както изисква чл.19, ал.4 ЗПК, то не противоречи на добрите нрави клауза, с която страните уговарят и по-голям от трикратния размер на законната лихва размер на възнаградителната лихва.

Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото- върнато на първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение за процесната сума от 23,55 лева договорна лихва за периода от 01.07.2016г. до 02.09.2016г.

С частната жалба не се претендират разноски, поради което съдът не присъжда такива.

Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК настоящото определение не подлежи на обжалване, поради което е окончателно.

Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ Разпореждане № 8412/19.11.2021г.,постановено по ч.гр.д.№ 8046/2021г. по описа на РС-Бургас, в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника И. Г. Я. , ЕГН ********** , за вземане, произтичащо от Договор за паричен заем№ 76471 от 10.06.2016г., за сумата от 23,55 лева договорна лихва за периода от 01.07.2016г. до 02.09.2016г. и ВМЕСТО НЕГО

ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ по чл.410 ГПК в полза на

,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Доктор Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2,ОФИС 4, срещу И. Г. Я. ЕГН ********** от гр. *** кв.*** ул.*** № **, за вземане по Договор за паричен заем№76471 от 10.06.2016г., за сумата от 23,55 лева,представляваща договорна лихва за периода от 01.07.2016г. до 02.09.2016г.

ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за посочената в диспозитива на настоящото съдебно определение сума.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5