Решение № 260113 от 06.10.2020, Районен съд - Хасково

Р

Е Ш Е

Н И Е № 260113 гр.Хасково, 06.10.2020 год.

В и м е т о н а н а р о д а

Хасковският районен съд в публичното заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ:

ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор: като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 394 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от И.Н.П.,*** против „МАКС КОЛЕКТ“ ООД – гр.София, иск с правно основание чл.439 от ГПК – отрицателен установителен.

В исковата молба ищецът твърди, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по Ч.гр.д. № 40/2017г. по описа на РС-Хасково и Изпълнителен лист от 28.03.2017г. било разпоредено и длъжникът бил осъден да заплати на ответника по делото сумата 26.32 лева за главница, 89.90 лева – неустойка за невърнато устройство за достъп до интернет и 6.58 лева – лихва за забава за периода от 17.02.2014г. до 04.01.2017г., дължими по Договор № ВС050007111012012 от 11.10.2012г., сключен между „Макс Телеком“ ООД и ищеца и издадената във връзка със същия Фактура № **********/01.02.2014г., които вземания били прехвърлени по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.05.2015г. в полза на „Макс Колект“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от 06.01.2017г. до изплащане на вземането и направените по делото разноски в размер на 25 лева – държавна такса и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Било образувано изп. дело № 2268/2018г. по описа на ЧСИ Н.К., с рег. № 929, с район на действие – Окръжен съд-Хасково. Разноските по принудителното събиране били в размер на 500 лева в полза на „Макс Колект“ ООД, както и такси и разноски в размер на 259.20 лева, съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ. Ищецът счита, че не дължи посочените суми на ответника, поради погасяване по давност на вземанията. Посочва, че давността не била прекъсвана, защото подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение от ответника не прекъсвало давността. Това било така, защото съгласно т.14 от ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС молбата за издаване на изпълнителен лист възоснова на несъдебно изпълнително основание, на което се приравнява и заявление за издаване на заповед за изпълнение, съгласно мотивната част на ТР, не води до прекъсване на давността. Ищецът не подал възражение по Ч.гр.д. № 40/2017г. по описа на Районен съд-Хасково, защото не бил узнал за това производство. По същото било залепено Уведомление по чл.47 от ГПК, като през този период от време същият не живеел на този адрес и поради тази причина заповедта за изпълнение била влязла в сила. С настъпването на това обстоятелство се преклудирала възможността той да оспорва задълженията с възражения, които е могъл да релевира преди изтичане на срока за подаване на възражение по чл.414, ал.2 от ГПК. В случая важни били единствено факти, настъпили след 11.10.2012г. – датата на сключване на договора между „Макс Телеком“ и ищеца. Следвало да се прецени дали от тази дата до датата на подаване на заявлението по заповедното производство с вх. № 463/09.01.2017г. са изминали три години, в които, вследствие бездействие на ответника, вземането по изпълнителния лист да е погасено по давност. Съгласно ТР № 3/2011г. от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС, процесните вземания по посочения Договор представлявали по своя характер периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което същите се погасяват с изтичане на кратката тригодишна давност. Нямало съмнение, че с кратката давност се погасяват вземанията за обезщетение за забава – чл.111, б.“б“ и б.“в“ от ЗЗД.

Доколкото издаденият изпълнителен лист бил възоснова на несъдебно изпълнително основание, то не се прилагала разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД и давността оставала тригодишна, като в този смисъл посочва съдебна практика. Твърди се също, че от доказателствата било видно, че след 11.10.2012г. до 09.01.2017г. не били предприети действия, които да са довели до прекъсване и/или спиране на давността по отношение на вземанията, предмет на изпълнителния лист. Освен посоченото, ищецът не бил уведомяван за извършеното прехвърляне на вземания от „Макс Колект“ ООД, видно от известие за доставяне. Счита също, че не би могло да представлява действие, водещо до прекъсване на давността, и издаването на изпълнителен лист, нито депозираната от ответника молба за образуване на изпълнително производство. В този смисъл била и т.10 от ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС. След образуване на изп. дело № 2268/2018г. били извършени редица справки за имуществото на ищеца, като искането за тях и самото им осъществяване не представлявали действия по изпълнението и не прекъсвали давността, доколкото не били част от динамичния фактически състав на нито един, предвиден в ГПК, изпълнителен способ. /съобразно задължителните разяснения, дадени в т.10 на ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС/. Това се отнасяло и за изпратената покана за доброволно изпълнение. В т.10 било прието, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, като посочва съдебна практика. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 26.32 лева за главница, 89.90 лева – неустойка за невърнато устройство за достъп до интернет и 6.58 лева – лихва за забава за периода от 17.02.2014г. до 04.01.2017г., дължими по Договор № ВС050007111012012 от 11.10.2012г., сключен между „Макс Телеком“ ООД и ищеца и издадената във връзка със същия Фактура № **********/01.02.2014г., които вземания били прехвърлени по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.05.2015г. в полза на „Макс Колект“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от 06.01.2017г. до изплащане на вземането и направените по делото разноски в размер на 25 лева – държавна такса и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение по Заповед № 16/10.01.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по Ч.гр.д. № 40/2017г. по описа на РС-Хасково и Изпълнителен лист от 28.03.2017г., както и разноските по Изпълнително дело 2268/2018г. по описа на ЧСИ Н.К., рег. № 929, в размер на 759.20 лева, поради погасяване на вземанията по давност. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От копие на на изпълнително дело №

20189290402268 по описа на ЧСИ

Н.К., рег. № 929 и от Ч.гр.д. № 40/2017г. по описа на Районен съд-Хасково е видно, че в полза на „Макс Колект“ООД е бил издаден Изпълнителен лист от 28.03.2017г. възоснова на Заповед за изпълнение № 16/10.01.2017г. по Ч.гр.д. № 40/2017г. по описа на Районен съд-Хасково, за следните суми: 26.32 лева – главница; 89 лева – неустойка за невърнато устройство за достъп до интернет и 6.58 лева – лихва за забава за периода от 17.02.2014г. до 04.01.2017г., дължими по договор № ВС050007111012012 от 11.10.2012г., сключен между „Макс Телеком“ ООД и длъжника, и издадената във връзка със същия фактура № **********/01.02.2014г., които вземания са прехвърлени по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.05.2015г. в полза на „Макс Колект“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 06.01.2017г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на 25 лева – държавна такса и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. На 28.03.2017г. е бил издаден изпълнителен лист, възоснова на който по молба на „Макс Колект“ ООД, вх. № 36151/28.11.2018г. е било образувано изп. дело № 20189290402268 на ЧСИ Н.К., рег. № 929. На 29.11.2018г. е бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД, а на 07.12.2018г. е наложен запор и върху трудовото му възнаграждение, както и върху всяко друго възнаграждение, получавано от него в „Дина 86“ ЕООД – гр.Хасково. На 06.12.2018г. на длъжника е било връчено Съобщение за образувано изпълнително дело. На 08.01.2019г. е бил наложен запор върху притежаваните от длъжника два леки автомобила. С разпореждане от 14.12.2018г. на ЧСИ, на основание чл.458 от ГПК, е присъединена държавата като взискател по изпълнителното дело и длъжникът е уведомен за размера на задълженията му /към 19.12.2018г. – 1 893.31 лева/. С Разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК е прекратено производството по принудително изпълнение на публични вземания по изпълнително дело № 26150001299/215г. в размер на 550 лева. На 10.01.2019г. и 02.09.2019г. са били насрочени описи на движими вещи на длъжника, които не са били извършени.

Основният спор между страните по делото е дали е изтекла погасителната давност за вземанията, обективирани в изпълнителен лист, издаден по Ч.гр.д. № 40/2017г. по описа на Районен съд-Хасково.

Съобразно разпоредбата на чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. По изложените съображения предявеният иск е допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 от ГПК, с който се оспорва изпълнението. Искът е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

Предявеният иск е неоснователен по следните съображения:

Съгласно ТР № 2 от

26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, мотивите на т.14, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова самото заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК, предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл.415, ал.1 от ГПК.

Освен в тази хипотеза, давността следва да се счита прекъсната и със стабилизиране на заповедта за изпълнение. Това е така, тъй като съгласно актуалната практика на ВКС, влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно, по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл.117, ал.2 от ЗЗД. В подобен смисъл са и Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).