Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 47 от 26.01.2024, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 44/2024
Вид
Определение № 47
Подписан
26.01.2024
В сила
26.01.2024
Състав
Ирина Руменова Славчева, Ивайло Петров Георгиев, Лилия Маркова Руневска

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47 гр. София, 26.01.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20241800500044 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Е. В. М. срещу Определение № 256 от 26.04.2023г., постановено по гр.д. № 137/2023г. по описа на Елинпелинския районен съд, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на М. поради неизпълнение в срок на даденото указание за отстраняване на нередовности. Жалбоподателката твърди, че е изпълнила указанието своевременно, а районният съд не бил отчел, че 17.04.2023г. е неработен ден, като първият работен ден след него е 18.04.2023г. Тъй като това била датата на пощенското клеймо, срокът бил спазен. Допълнително изтъква, че през периода от десети до двадесет и първи април 2023г. била на болнично лечение. Настоява за освобождаване от държавна такса и за специфичен начин на комуникация с нея.

Съдът намира, че частната жалба е подадена в срок (по пощата), от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Не е внесена държавна такса за разглеждането й, тъй като с определение от 07.11.2023г. съдът е освободил жалбоподателката от заплащане на такава.

С оглед разпоредбата на чл. 130, изр. второ от ГПК, препис от частната жалба не е бил връчен на насрещната страна по делото.

От фактическа страна съдът констатира, че с Разпореждане № 206/22.02.2023. ЕПРС е оставил без движение исковата молба и е указал на ищцата, в едноседмичен срок да изпълни дадените с разпореждането указания, като я е предупредил, че, в случай на тяхното неизпълнение, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

1

Видно от приложената по делото обратна разписка, разпореждането с указанията е било съобщено на ищцата на 08.04.2023г.

Молба за продължаване на срока за изпълнение на указанията е била подадена по пощата на 18.04.2023г. (видно от датата на пощенското клеймо на л. 16 от първоинстанционното дело) и регистрирана в съда на 20.04.2023г.

На 26.04.2023г. ЕПРС е постановил обжалваното в настоящото производство определение, с което е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че молбата е просрочена, тъй като, съгласно чл. 63, ал. 1 от ГПК, срокът може да бъде продължен по молба, подадена преди изтичането му, а в случая срокът е започнал да тече на 08.04.2023г. и е изтекъл в края на работния ден на 17.04.2023г., като до изтичането му нередовностите не са отстранени.

Направил е извод, че молбата за продължаване на срока е просрочена, поради което исковата молба подлежи на връщане, а производството – на прекратяване.

При тези данни съдът намира, че частната жалба е основателна.

Правилно жалбоподателката изтъква, че денят, в който е изтекъл срокът за изпълнение на указанията (17.04.2023г.), е неприсъствен. Според настоящия съдебен състав, ноторен факт е, че през 2023г. християнският празник Великден е на 16.04.2023г. Същевременно, съгласно чл. 154, ал. 1 от КТ, официален празник е и понеделникът след Великден, т.е. в случая – 17.04.2023г. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ГПК, срокът за изпълнение на указанията е изтекъл в края на първия следващ присъствен ден, т.е. на 18.04.2023г. Както се спомена по- горе, именно на тази дата ищцата е подала молбата за продължаване на срока, видно от клеймото върху пощенския плик на л. 16 от първоинстанционното дело. Налице е хипотезата на чл. 62, ал. 2, изречение първо, предложение първо от ГПК, поради което няма основание да се приеме, че срокът е бил пропуснат.

Поради това настоящият съдебен състав намира, че молбата по чл. 63, ал. 1 от ГПК е била подадена преди изтичането на срока, чието продължаване се иска с нея, и не е била просрочена. Следователно, не е било налице изтъкнатото от ЕПРС основание за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по делото.

С оглед гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на РС- Елин Пелин за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 256 от 26.04.2023г., постановено по гр.д. № 137/2023г. по описа на Елинпелинския районен съд, с което е прекратено 2 производството по делото и е върната исковата молба на Е. В. М. поради неизпълнение в срок на даденото указание за отстраняване на нередовности.

ВРЪЩА делото на Елинпелинския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 137/2023г. по описа на този съд.

Определението на подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3