Решение № 180 от 28.10.2025, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Девня, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20253120100342 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на М. М. Д., ЕГН **********, против ответното дружество „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост 4, Бизнес Парк София №1, бл.15,вх. А, ет.4, като правоприемник на СИ БАНК ЕАД, ЕИК 831686320, с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2531,42 лв просрочена главница по договор за кредит от **.**.20**г, сключен между СИБАНК ЕАД и М. М. Д., вземанията по който са цедирани, сумата от 785,26 лв неплатена просрочена лихва за периода **.0*.20**г. - **.11.20**г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, както и сумата от 305,83 лв., представляваща съдебно – деловодни разноски, от които 66,33 лв за държавна такса и 239,50 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които вземания е издаден изпълнителен лист на 12.11.2013 г. по ч. гр. д. №1025/2013г. на РС Девня В исковата молба се излага, че по силата на изпълнителен лист №673, издаден на 12.11.201Зг. по частно гражданско дело №1025 по описа за 2013 година на Районен съд Девня, ищцата е била осъдена да заплати на „СИБАНК“ ЕАД с ЕИК:831686320 сумата 3316,68 лева, от която 2531,42 лв. просрочена главница но договор за кредит от 13.03.2009г., 785,26 лв. неплатена просрочена лихва за периода от 13.02.2012г. до 10.11.2013г. /вкл./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението — 11.11.2013г. до окончателното й плащане, както и сумата 305,83 лв., представляваща сьдебно-деловодни разноски, от които 66,33 лв. за държавна такса и 239,50 лв. юрисконсултеко възнафаждение. С молба от „СИБАНК“ ЕАД, подадена на 11.12.201Зг. до Частен съдебен изпълнител Надежда Денчева с pег. №807 към КЧСИ въз основа на горепосочения изпълнителен лист с било образувано изпълнително дело №446/2013г.. На 12.12.2013г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от ищцата.

Поканата за доброволно изпълнение по това дело е била връчена па М. М. Д. на 19.12.2013г.

На 21.12.201Зг. е бил наложен запор на притежавани от ищцата моторни превозни средства О. А. с per. №В*****А и Ф. Г. с per. № В****РК. На 19.06.2017г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подало молба по изпълнителното дело, в която се сочи, че вземането по изпълнителния лист е прехвърлено от „СИБАНК“ ЕАД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор за цесия.

1

С постановление за прекратяване от 25.06.2020г. частният съдебен изпълнител е констатирал прекратяването на изпълнителното производство ех lege, поради това че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, като с посочил, че последното изпълнително действие е било на 21.12.2013г. На 21.01.2025г. пълномощник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал молба по изпълнителното дело, в която е отправено искане изпълнителният лист да бъде върнат в оригинал. След това с молба от 30.01.2025г. на основание същият изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №20258070400149 от 2025г. по описа на Частен съдебен изпълнител Надежда Делчева с рет.

№807 към КЧСИ. С поканата за доброволно изпълнение ищцата е получила и уведомление но чл.99, ал.З от ЗЗД, с което същата е осведомена, че вземането по издадения изпълнителен лист е прехвърлено на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД по силата на договор за цесия от 29.09.2014г. Именно това дружество е взискател по това изпълнително дело. Счита се, че вземането, обективпрано в изпълнителен лист №673, издаден на 12.11.2013г. по частно гражданско дело №1025 по описа за 2013 година на Районен съд - Девня, което е предмет на принудително изпълнение по изп. дело №20258070400149 от 2025г. по описа на Частен съдебен изпълнител Надежда Дончева с per. №807 към КЧСИ, е погасено по давност.

Въпросът за погасителната давност по време на изпълнителния процес е предмет на тълкуване с Постановление № 3/1980 г. па Пленума па Върховния съд, съгласно което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудително осъществяване на вземането. През 2015г. е постановено Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тьлк. д. № 2/2013 г. на ОС1ТК ма ВКС с което е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение па две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” от ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или с предприето последното валидно изпълнително действие и Постановленис № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд е обявено за изгубило сила.

Смисълът, който е вложен в този тълкувателен акт е, че по време на изпълнителния процес давността се прекъсва с поискването или предприемането на валидно изпълнително действие и чл.115, ал.1, б. „ж“ от ЗЗД е неприложим по отношение на изпълнителното производство. С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. на ВКС по тьлк. д. № 3/2020 г. на ОС1 ТК па ВКС е решено, че за образуваните до 26.06.2015 г. изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г. Като обобщение на така изложената тълкувателна практика следва да бъде посочено, че до 26.06.2015 г. е била приложима разпоредбата на чл.115, ал.1, б. „ж“ от ЗЗД по отношение на изпълнителното производство, от което следва, че давност не е текла, докато трае изпълнителният процес, а след тази дата горепосочената разпоредба е неприложима в рамките на изпълнителното производство и нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Съгласно разпоредбата на чл.110 от Закона за задълженията и договорите „с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.“ В този смисъл предвиденият в чл.110 от ЗЗД петгодишен срок е изтекъл, поради което процесното вземане е погасено по давност и не се дължи. Същевременно съгласно разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД „ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.“ Процесното вземане е погасено по давност и на това основание. На основание чл.111 от ЗЗД с изтичането на три годишния давностен срок са се погасили и всички вземания за лихви по издадения изпълнителен лист. В конкретния случай от 21.12.2013г., когаго е наложен запор на МПС по изпълнително дело №446/201З г. по описа на Частен съдебен изпълнител Надежда Денчева с per. №807 към КЧСИ до 30.01.2025г., когато е образувано второто изпълнително дело, спрямо ищцата, в качеството й на длъжник, нс са били предприемани или поискани изпълнителни действия. В този период — от 21.12.2013г. до 30.01.2025г. давностният срок не е бил прекъсван, поради което вземанията обективирани в процесния изпълнителен лист са се погасили по давност.

Обстоятелствата, от които произтичат възраженията на ответника, са :

2

Поради неизпълнение на поетите задължения по договор за кредит е инициирано заповедно производство, издаден е Изпълнителен лист по ЧГД № 1025/2013 по опис на Районен съд Девня, въз основа на който е образувано първоначално изпълнително производство под номер на дело № 20138070400446 по описа на ЧСИ Надежда Денчева Георгиева, рег.№ 807 при КЧСИ, по което още с образуването и в хода на изпълнителното производство са предприети изпълнителни действия, прекъсващи давностния срок. Ново изпълнително дело под номер 20258070400149 по описа на Надежда Денчева Георгиева рег.

№ 807 при КЧСИ е образувано преди да изтече установения давностен срок като още с молбата са поискани от взискателя изпълнителни действия, които да обезпечат и удовлетворят вземането на кредитора, за които са заплатени и съответните такси. До предявяване на настоящия иск са предприемани регулярни действия по образуваното производство като не са настъпили последиците на погасителната давност. В настоящия случай приложение следва да намери общият петгодишен давностен срок. Влизането в законна сила на заповед за изпълнение има ефект, сходен със силата на пресъдено нещо на съдебно решение, защото прегражда възможността да се оспорва съществуването на материално право, удостоверено в изпълнителното основание, по арг. от чл. 424 от ГПК.

Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, след установяване на вземането със съдебно решение започва да тече нова давност и срокът й е пет години. Заповедното производство е приета от законодателя съдебна процедура в значително по-късен момент от ЗЗД и при други социални и икономически условия. Поради това употребения в нормата на чл. 117 от ЗЗД израз "съдебно решение" следва да се тълкува съобразно целта на производството по чл. 410 и сл. от ГПК - бързо и ефективно събиране на парични вземания, за което при условията на съкратен исков процес заинтересованият се сдобива със съдебен акт, подлежащ на принудително изпълнение. Заповедта за изпълнение отговаря на съществените характеристики на съдебен акт, който се ползва със сила на пресъдено нещо. Предмет на изпълнителна сила е само съдебно потвърденото притезание, респ. изпълнителната сила на съдебния акт е обусловена от силата на пресъдено нещо като негова правна последица. Ето защо давностния срок по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е приложим за парични вземания, установени с влязла в сила заповед за изпълнение. В този смисъл са Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д.

№ 1747/2020 г„ IV г. о. на ВКС; Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г., Ill г. о. на ВКС; решение по в. гр. д. № 15301/2018 г. по описа на СГС, решение по в. гр. д. № 40/2019 г. по описа на СГС, решение по в. гр. д. № 12167/2018 г. по описа на СГС, решение по в. гр. д. № 1272/2018 г. по описа на СГС, определение по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о. на ВКС, определение по ч. гр. д.

№ 1528/2018 г., IV г. о. на ВКС и др. Следва да се има предвид Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, съгласно което, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г„ ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. В Решение № 3/04.02.2022г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, е разгледано даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС тълкуване по отношение на валидните изпълнителни действия като действия за принудително събиране на паричното притезание, предприети от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение. Редовна е молбата за изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника (чл. 426, ал. 2 ГПК), включително когато първоначалната й нередовност е била поправена в срок, както и молбата при възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Приема се, че действието на принудително изпълнение, предприето въз основа на редовната молба, е валидно в смисъла на тълкувателния акт и прекъсва погасителната давност за паричното притезание съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД. Основанието по чл. 116, 6. "в" ЗЗД не изисква изпълнителните действия да са част от изпълнителен способ, приключил с осребряване на имуществото на длъжника преди настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито трети лица да са придобили права поради запори и възбрани, наложени преди перемпцията. Обявяването на допълнителни условия към това основание за прекъсване на погасителната давност, които не 3 произтичат от фактическия състав на разпоредбата, неоправдано би ограничило приложното й поле и би било тълкуване contra legem. Съгласно чл. 116, б. „в“, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. В процесния случай не е изтекла предвидената в чл. 110 ЗЗД, вр. чл. 117, ал. 2 ЗЗД, петгодишна погасителна давност за процесиите вземания, обективирани в процесния изпълнителен лист. Следва да се има предвид, че перемцията е без правно значение за давността, като общото между двата правни института е, че едни и същи фактите могат да имат значение както за перемцията, така и за давността, (така т.З от ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по Тълкувателно дело № 2/2023 г.