Решение № 2041 от 07.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2041 гр. Варна, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20223110116608 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Ф. К. Ф. срещу П. на Р.

Б., с искане за осъждане на ответника, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗОДОВ, да заплати на ищеца сумата от 8 200.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от образуваното ДП № 379/2022 г. по описа на сектор ПП при ОД на МВР В. и прокурорска преписка № 10888/2022 г. по описа на РП - В., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на образуване на настоящото дело в съда до окончателното му изплащане.

Твърди се от ищеца в исковата му молба , че на 16.08.2022 г. докато управлява собствения си автомобил е спрян за проверка от полицай към сектор ПП при ОД на МВР – В., като след извършване на тест с техническо средство е установена употребата на амфетамин. Ищецът бил отведен до * за вземане на кръвна проба и след това задържан в сградата на Т. РУ при ОД на МВР В. за 24 часа, били снети регистрационните табели на автомобила му, както и СУМПС му било отнето със ЗППАМ № 22-0819-001064/17.08.2022 г. за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Било образувано ДП № 379/2022 г. по описа на сектор ПП при ОД на МВР В. и прокурорска преписка № 10888/2022 г. по описа на РП - В..

По собствено желание на 23.08.2022 г. ищецът си направил изследване във * за употреба на наркотични вещества и тестът излязъл отрицателен, като този токсикохимичен анализ бил представен на прокуратурата. Ищецът твърди, че прокуратура е прекратила досъдебното производство едва на 02.12.2022 г., а на 12.12.2022 г. са му върнати табелите с 1 peг. номер и СРМПС част I.

Сочи, че в продължение на половин година не е можел да управлява собственият си автомобил, нито да шофира и е следвало да наеме автомобил. През целия процес е бил притеснен, уплашен, психически разстроен и в състояние на стрес поради дискредитиране на доброто му име в обществото. Чувствал се е безперспективен и обезнадежден, с голямо напрежение и тревожност, депресия и непреодолим страх, нервност и отчаяние поради възможността, да бъде осъден без вина.

По тези съображения намира, че справедливото обезщетение за причинените му неимуществени вреди възлизат на сумата от 8 200.00 лева и моли за уважаване на претенцията. Претендира разноски за настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Счита, че прокуратурата не е легитимирана да отговаря за предявените вреди от ищеца, които произтичат от заповедта за задържане за 24 часа; издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, тъй като за тези вреди следва да отговаря ОД на МВР – В., доколкото за тези действия прокурорът не е давал разрешение за извършването им и вредоносните действия са извършени от полицията, в рамките на нейната компетентност и оперативна самостоятелност.

Оспорва причинените вреди да са настъпили като пряка и непосредствена последица от досъдебното производство, като намира, че същите не са подкрепени с доказателства за настъпването им. Моли за отхвърляне на иска.

В хода на о.с.з. ищецът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв.

А. Д., чрез който поддържа сезиралата съда искова молба.

Ответникът, редовно призован, представлява се от прокурор З. З., чрез която поддържа отговора на исковата молба.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в първоначалната и насрещната молба и отговорите на същите и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Видно е от приобщената пр. пр. № 10888 по описа за 2022 г. на РП-В., ведно с ДП № 379 по описа за 2022 г. на сектор „Пътна полиция“-ОДМВР-гр. В., че наказателното производство е образувано на 16.08.2022 г. със съставяне на протокола за първото действие по разследването, а именно разпит на свидетел за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, което е в унисон с писмото от 18.08.2022 г. изпратено от разследващия полицай при ОД МВР – гр. В. до РП-В.. От писмото е видно още, че досъдебното производство е образувано, за това че на 16.08.2022 г. окло 21:50 часа в гр. В. ответникът е управлявал л. а. „М. *“ с рег.

№ * след употреба на наркотични вещества.

Констатира се още, че ответникът е задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа в III 2

РУП при ОДМВР-гр. В.

Видно е, че на 17.08.2022 г. като свидетели пред разследващия полицай са разпитани лицата А. А. – полицейски служител; Х. Г. – полицейски служител и самия ищец.

Видно е още, че служителите на КАТ против ответника са съставили АУАН, за това че на 16.08.2022 г. управлявал личния си автомобил под въздействието на наркотични вещества. Със ЗППАМ № 22-0819-001062/16.08.2022 г. на ответника е наложена и принудителна административна мярка, а именно прекратена е регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, а със ЗППАМ № 22-819-001064/17.08.2022 г. са отнети свидетелството за управление на МПС и контролния талон до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Видно е от ангажираната мотивирана резолюция № 22-0819-М000375 от 17.08.2022 г., че административнонаказателното производство по АУАН от 16.08.2022 г., съставен против ответника, е прекратено, тъй като извършеното от ответника деяние разкрива белезите на престъпление.

С постановление от 17.08.2022 г. на разследващия полицай при ОДМВР-В. по ДП № 379/2022 г. е назначено изготвянето на Съдебно-химическа експертиза със задача вещото лице да установи наличието на наркотични вещества или техни аналози в кръвта на ответника на 16.08.2022 г. около 21:52 часа.

Такава е изготвена на 26.10.2022 г., след като е взета проба от кръвта и урината на последния на 16.08.2022 г. в 22:50 часа.

Констатира се още, че по желание на ответника във * на 23.08.2022 г. е извършен токсикохимичен анализ за това дали се откриват наркотични вещества в урината на последния.

С постановление от 02.12.2022 г. на РП-В. наказателното производство по ДП № 379/2022 г. по описа на „ПП“ при ОД на МВР-гр. В. е прекратено поради липса на съставомерност от обективна страна на деянието, за което е водено разлседването по ДП № 379/2022 г. по описа на сектор „ПП“ при ОДМВР-В..

Видно е, че на 12.12.2022 г. във връзка с горепосоченото постановление на РП-В. на ответника са му предадени регистрационните табели на ППС и СРМПС част I.

По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на водените от ищеца свидетели.

В показанията си свид. Н. С. И. сочи, че отвтеникът работи и живее със семейството си в Г. Бил дошъл лятото на 2022 г. за 20 дена в Б., след което е трябвало да се връща обратно към Г. В резултат от наложените мерки обаче това не се е случило. Наложило се ответникът заедно с жена му и двете му деца да останат в Б. до края на септември/началото на октомври 2022 г., в резултат на което ответникът е загубил работата си в Г. Налагало му се да наема хора, които да го карат с кола при необходимост, тъй като колята била 4 месеца на паркинг.

3

В показанията си свид. Х. Х. Г. сочи, че е майка на ответника. Последният бил женен и имал две деца. Заедно със семейството му живеел и работил в Г. Лятото на 2022 г. бил дошъл на гости в Б. Сочи, че в резултат от това, че са му били отнети книжката и колата ответникът се скарал със съпругата си. Отделно, децата също станали свидетели на прибирането на ответника в * РУП на ОДМВР-В., тъй като свид. Г., като разбрала от свид.

И., че ответникът е спрян за проверка веднага отишла заедно с децата на мястото на проверката. Ответникът един ден лежал в ареста, но се прибрал с бяло петно на главата.

Имал леко оплешияване. В Г. се върнал м.септември/октомври 2022 г. без децата, защотото имали много багаж за пренасяне и му било трудно без колата. Бил уволнен от работа, а имал задължения да плаща наем за квартира. Живял в дома на свид. Г. и свид. И. заедно с децата и съпругата си.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните правни изводи:

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда в посочените в закона хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление – какъвто е настоящият случай. В конкретния случай наказателното производство е образувано по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК – със съставяне на протокол за разпит на свидетел. Вярно е, че ответникът не е привлечен в качеството му на обвиняем с нарочно постановление, но работното обвинение е повдигнато срещу същия съгласно правилото на чл. 219, ал. 2 от НПК – със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него – разпита на ответника като свидетел. До този извод настоящия съдебен състав достига от писмото на разследващия полицай до РП-В. от 18.08.2022 г. и мнението на същия от 22.11.2022 г., в които изрично е посочено, че досъдебното производство е образувано, за това че на 16.08.2022 г. около 21:50 часа в гр. В. ответникът е управлявал л.а. „М. *“, рег. № * след употреба на наркотични вещества – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Отделно от това, административнонаказателното производство срещу ответника е прекратено, на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 вр. чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, които разпоредби са приети от законодателя именно заради принципа non bis in idem /никой не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също противообществено деяние/. Това основно право е признато както от Хартата на основните права на Европейския съюза, така и от Европейската конвенция за защита на правата на човека.

Т.е. съдът приема за несъстоятелни възраженията на ответната прокуратура, за това че не е легитимирана да отговаря за предявените вреди от ищеца, имайки предвид, че същите произтичат от заповедта за задържане за 24 часа; издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка и за тези вреди следва да отговаря ОД на МВР – В., доколкото за тези действия прокурорът не е давал разрешение за извършването им и 4 вредоносните действия са извършени от полицията, в рамките на нейната компетентност и оперативна самостоятелност. Това е така, защото в настоящия случай е образувано наказателно производство, което е приключило още в подготвителната/предварителанта фаза – досъдебната, в която прокурорът е т. нар. dominus litis /господар на досъдебното производство/, имайки предвид неговите правомощия както в хода на разследването /чл. 46 от НПК/, така и след приключване на разследването /чл. 242 от НПК/ – в частност да ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор и след като получи делото от разследващия орган да прецени дали да депозира обвинителен акт в съда или не, още повече че разследващите органи – в точа число и служителите от Министерството на вътрешните работи, назначени на длъжност "разследващ полицай" и полицейските органи в Министерството на вътрешните работи - действат под ръководството и надзора на прокурора – арг. от чл. 52, ал. 3 от НПК.

Възраженията на ответника биха били основателни, при положение че вредите са причинени от действията на административните органи в рамките на административнонаказателното производство, което в настоящия казус обаче е прекратено и погълнато от наказателното по описа на подчинените на РС-Варна разследващи органи.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността по ЗОДОВ е обективна, следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на правозащитния орган. Държавата отговаря по доказаната материалноправна претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган.