Акт от 14.07.2020, Административен съд - Перник
- Съд
- Административен съд - Перник
- Дело
- 209/2020
- Подписан
- 14.07.2020
- В сила
- 11.06.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 203 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 204, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 182, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
Р Е Ш E Н И Е
№ 307
Гр. Перник, 14.07.2020 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на тринадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов при съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 209/2019 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на Р.В.М. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Д.Д. ***, офис 12 срещу Главна дирекция „Национална полиция“ /ГДНП/, със седалище и адрес на управление гр. София, община Столична, ж.к. „Младост“, бул. ***.
Ищецът претендира присъждане на имуществени вреди в размер на 300 лева по платено адвокатско възнаграждение по отменен като незаконосъобразен Електронен фиш /ЕФ/ Серия „К“ № 1166223 от 09.05.2015 година, издаден от ГДНП, въз основа на извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ЗМСС 388. Ищецът твърди, че ЕФ е отменен с Решение № 707 от 06.11.2019 година, постановено по а.н.дело № 01261/2019 година по описа на Районен съд Перник, влязло в сила на 24.01.2020 година. Настоящият ищец твърди, че пред първоинстанционния съд е ползвал адвокатска защита и е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 лева, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат по а.н.дело № 01261/2019 година по описа на Районен съд Перник. Претендира и заплащане на законната лихва върху претендираната сума, считано от 05.03.2020 година – датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Моли съда да осъди ответника да заплати направените по делото съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание на 13.07.2020 година ищецът, редовно призован, не се явява изпраща процесуален представител адвокат Д.Д. ***, която моли съда да уважи предявения иск като основателен и к.доказан. Подробни съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на 13.07.2020 година ответникът Главна дирекция „Национална полиция“, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Т.Н., моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен по изложените съображения в подадения писмен отговор по исковата молба.
Представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение, с което счита предявения иск за основателен.
Административен съд –
Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото писмени доказателства съдържащи се в а.н.дело № 01261/2019 година по описа на Районен съд Перник, се установява, че с ЕФ Серия „К“ № 1166223 от 09.05.2015 година, издаден по електронен път от системата на ГДНП е наложено на Р.В.М. с ЕГН ********** *** /настоящ ищец/ на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП „Глоба“ в размер на 100 лева за извършено административно нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка с чл.21, ал. 1 от ЗДвП.
Наложеното административно наказание с издадения ЕФ е било обжалвано и е отменено като незаконосъобразно с Решение № 707 от 06.11.2019 година, постановено по а.н.дело № 01261/2019 година по описа на Районен съд Перник. Решението на Районен съд Перник не е обжалвано и е влязло в сила на 24.01.2019 година. Пред Районен съд Перник настоящият ищец е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адвокат К.С. от АК Перник, съгласно пълномощно от 14.10.2019 година и договор за правна защита и съдействие от същата дата. Страните по сключения договор са уговорили, съответно е платено в брой възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим.
Разгледан по същество е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменен с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразен ЕФ, издаден от ответника. Главна дирекция „Национална полиция“ е юридическо лице, поради което иска за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията е редовно предявен от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл.
205 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
В конкретния случай претенцията се основава на това, че е налице отменен като незаконосъобразен ЕФ и от тази отмяна се претендират претърпени имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Първото условие е актът да е в изпълнение на административна дейност.
В разглеждания случай, безспорно се установи, че издаденият ЕФ, чийто адресат е ищецът е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение. По мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 година, настоящия съдебен състав приема, че издаването на процесният електронен фиш е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в този смисъл ЕФ представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки, че поражда наказателно – правни последици, е резултат от санкционираща административна дейност. Налице е първата от визираните в чл. 204, ал.1 от АПК предпоставки – отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност.
На второ място, в разглеждания случай е налице сключен договор за правна защита и съдействие от 14.10.2019 година, по който настоящият ищец е възложил на адвокат К.С. от АК Перник оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се процесуално представителство пред Районен съд Перник по обжалване на издадения ЕФ от електронната система на ГДНП, който ЕФ е отменен. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева, което съгласно направеното отбелязване е заплатено в брой при подписване на договора. Адвокатът се е явил в проведеното открито съдебно заседание на 15.10.2019 година пред Районен съд Перник и е осъществил правна помощ в защита на правата на доверителя си /настоящ ищец/. Въз основа на това се приема, че във връзка с обжалването на издадения ЕФ от настоящия ищец, последния е ангажирал адвокат, на когото е заплатил сумата от 300 лева. Адвокатът е изготвил жалба, явил се е в проведеното открито съдебно заседание и е пледирал за отмяна на издадения ЕФ.
С оглед на изложеното са налице безспорни доказателства, че е платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева в резултат на издадения ЕФ, който е обжалван пред районния съд. Безспорно настоящият ищец е ангажирал адвокат за защита на своите права и законни интереси по повод на издадения и отменен като незаконосъобразен ЕФ.
В тази връзка настоящият съдебен състав не споделят възраженията на ответника, че претендираната имуществена вреда не произтича пряко от отменения ЕФ, тъй като ГДНП не е давала повод със свои действия или бездействия на свои органи или длъжностни лица за предявяване на вземането по реда на ЗОДОВ, а представлява сума, заплатена по сключен договор за оказване на правна защита и съдействие, който по своя характер е облигационно отношение между страна и адвокат по образувано съдебно производство, а не във връзка с отменения ЕФ.
Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие, като цитираната разпоредба е приложима и по отношение на вредите, причинени от незаконосъобразни електронни фишове, отменени по съдебен ред.
Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима предпоставка за отмяната на процесния ЕФ и единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразния ЕФ. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издаден ЕФ, за обжалването на който е ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. Хонорарът, платен за осъществяване на тази защита не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последици от него. Независимо, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено въз основа на изрично писмено пълномощно и по силата на облигационно отношение между адвоката и ищеца, несъмнено съществува пряка причинно – следствена връзка, тъй като единствената причина за упълномощаването и използването на адвокатска услуга, за реализиране на правото на защита, включително и чрез съдействие на защитник – адвокат е издаденият Електронен фиш. Ето защо следва да се приеме, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение е пряка и непосредствена последица от издадения ЕФ. Респективно, намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от издаването на този административен акт, който впоследствие е отменен от съда. С оглед на това и като се съобрази напълно с изложените мотиви в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 година на I и II колегия на Върховния административен съд на Република Българя по Тълкувателно дело № 2/2016 година, настоящия съдебен състав намира предявения иск за претърпени имуществени вреди за доказан по основание и размер.
Относно разноските:
Процесуалният представител на ищеца претендира съдебни разноски в общ размер на 310 лева, от които 10.00 лева платена държавна такса и 300 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 26.02.2020 година. Така направеното искане следва да се уважи, тьй като е налице предвиден специален ред за присъждане на съдебните разноски при уважаване на иска изцяло, съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ /нова/ – ДВ, бр.
94/29.11.2019 година.
Мотивиран от гореизложеното настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция“, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. *** да заплати на Р.В.М. с ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2020 година до окончателното й изплащане.
Разпечатката съдържа 41 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1150d86a-3295-47e2-8b63-bd9b2a663739