Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 642 от 31.08.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 3139/2023
Вид
Решение № 642
Подписан
31.08.2023
В сила
31.08.2023
Състав
Вера Чочкова, Тони Гетов, Вилислава Янчева Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл.57 ал.1 т.2 б."б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.57 ал.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.25, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл. 25 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 642 гр. София, 30.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Вилислава Янч. А.

Тони Гетов при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева в присъствието на прокурора С. Анг. С. като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно частно наказателно дело № 20231100603139 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.

С определение от 23.05.2023 година по НЧД № 4988/2023 година, Софийски районен съд – Наказателно отделение, 130 състав по реда на чл. 25 ал.1 от НПК пона предложение на прокурор при СРП, е образувал производство за групиране на наказания по постъпило искане от страна на осъдения Й. А. Б. , ЕГН ********** по НОХД № 177/22 г., по описа на PC Средец, НОХД № 13961/22 г. по описа на СРС, НО, 130 състав и НОХД № 6412/23 г. по описа на СРС, НО, 96 състав, като му е наложил най-тежкото наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 12 месеца, което следва да се търпи при първоначален „строг“ режим.

На основание чл.59, ал.2, вр. ал.1 НК е зачел и приспаднал времето, през което осъденият е бил задържан по ЗМВР и по реда на НПК и на основание чл.25, ал.2 НК е зачел и приспаднал времето, през което осъдения е изтърпял изцяло или отчасти наказание по някое от присъдите включени в настоящето производство.

Срещу съдебното определение е депозирана жалба от адв. М. – служебен защитник на подсъдимия, изразяваща несъгласие с постановения съдебен акт само по отношение на определения първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция защитата счита, че неправилно СРС е постановил строг режим на изтърпяване на наказанието, вместо общ 1

Прокуратурата моли съда да остави без уважение депозираната жалба и да потвърди първоинстанционния акт.

Осъденият Й. Б. моли настоящата инстанция да уважи жалбата и да постанови общ режим на изтърпяване на наказанието.

От събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства се установява следното:

Осъдения Й. А. Б. , ЕГН ********** е осъждан както следва: по НОХД № 177/22 г., по описа на PC Средец, НОХД № 13961/22 г. по описа на СРС, НО, 130 състав и НОХД № 6412/23 г. по описа на СРС, НО, 96 състав. Най-тежкото от наказанията по посочените дела е „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 12 месеца, поради което правилно и първоинстанционният съд е определил за изтърпяване именно това наказание..

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на определението съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното.

Жалбата е неоснователна.

Правилно предходната инстанция е извела хронологичния анализ на времето на извършване на престъпните посегателства и времето на влизане в сила на съдебните актове, с оглед на което при съпоставка между тях, съдът споделя изводите на първостепенния съд за налагане на най-тежкото наказание – 12 месеца ЛОС.

Настоящата съдебна инстанция констатира, че при определяне на режима на изтърпяване на наказанието – „строг“ – първата инстанция е приложила правилно закона. От справката за съдимост на осъденото лице се установява, че същият многократно е изтърпявал ефективно наложените му наказания „ЛОС“, поради което е налице хипотезата на чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС. Вярно е, че съдът разполага с възможността да определи и първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието / чл.57 ал.3 ЗИНЗС /. В случая обаче тази разпоредба е неприложима предвид обстоятелството, че осъденият е лица с висока степен на обществена опасност предвид многобройните му предишни осъждания, започнали през 1997г. и които са общо седемнадесет.

Предвид изложеното намира направените искания, изложени в жалбата, от страна на защитата на осъденото лице за неоснователни.

В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция не констатира основания за отмяната или изменението му, поради което прие, че следва да бъде потвърден.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС от 23.05.2023 година, постановено по НЧД № 4988/2023 година, Софийски районен съд – Наказателно отделение, 130 състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3