Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18345 от 30.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 5750/2025
Вид
Решение № 18345
Подписан
30.09.2026
Състав
ЕМИЛИАН ЛЮБЕНОВ ЛАКОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 18345 гр. София, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело № 20251110105750 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ.

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че с ответника В.

И. Т. са обвързани договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището й в гр.София, ********************* през периода май 2021 - еприл 2023. Ответникът се е задължил да плаща цената й, не е платил, изпаднал е в забава и дължи главниците и обезщетение за забава. Твърди още, че е подал заявление по чл.410 от ГПК, но ответникът е възразил, и това обуславя интереса му да предяви настоящия иск за установяване на осн. чл.422, ал.1 ГПК на вземането си по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в размер на 952,50 евро - за периода май 2021 - еприл 2023 г. Претендира и разноските по дело.

Ответникът В. И. Т. оспорва иска по основание и размер.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид следното:

Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови 1 нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията (КЕВР) Според чл.153, ал.1 ЗЕ Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ.

Ето защо, искът по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е обусловен от доказване от страна на ищеца на твърденията, че с ответницика са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия, реално доставените количества и цената й. Обусловен е също така и от доказване от страна на ответника – на твърдените правоизключващи или правопогасяващи факти.

По делото е спорно дали през исковия период е действал договор за продажба на топлинна енергия и между кои страни. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение от 17.5.2018 г. по 2/2017 на ОСГК Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.

Настоящата хипотеза е същата. По делото не се спори, че собственик на топлоснабдения имот е Столичната община, а не ответницата. Не се спори също и, че ищецът и ответникът не се сключили договор за продажба на топлинна енергия за исковия период

Ето защо, казусът попадана именно в хипотезата, която е обсъдена с тълкувателното решение, при която отговорността за неплатената цена следва да се понесе от собственика на имота, който е и страна по договора за продажба на топлинна енергия с ищцовото дружество.

2

Изложеното показва, че искът е неоснователен.

Предвид изложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал.1 ГПК на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, гр. София, ул. „Ястребец” № 23 за признаване ответникът В. И. Т. с ЕГН ********** с гр.София, ********************* да е задължена да му на осн. чл.150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от 952,50 евро /1862,93 лв./ - претендирана като цена по договор за продажба на топлинна енергия, която е доставена за собственика на топлоснабдения обект, представляващ апартамент в гр.София, ********************* за периода май 2021 - еприл 2023 г., ведно със законната лихва, считано от 11.9.2024г. до изплащането на сумата;

Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК – с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси!

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3