Решение № 285 от 29.10.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Русе, 28.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Антоанета Атанасова

Михаил Драгнев при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20214500500512 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

И.Г.Ц.., от гр.Бяла, обл.Русе, е обжалвал решение № 260048 от 27.05.2021г. постановено по гр.д.№690/ 20г. на Беленския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане в размера над 5000лв за разликата до претендирания от 10000лв.Излага доводи за неправилност на решението в тази част и моли въззивният съд да го отмени и да постанови друго, с което да уважи иска изцяло, при законните последици.

В.С.Н.., от гр.Бяла, обл.Русе е обжалвал същото решение в частта, с която е осъден да заплати на ищеца по делото сумата от 5000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и 210лв. обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на непозволено увреждане от престъпление за което има влязло в сила съдебно решение по НАХД №72/2020г. по описа на БРС ведно със законната лихва от датата на деликта – 17.02.2018г. до окончателното й изплащане, и разноските 1 по делото.Развива оплаквания за неправилност на решението. Счита, че изводите на първоинстанционния съд за това, че хванал пръстите на лявата ръка на Ц. и ги извивал, са необосновани.Моли въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковете. Претендира разноски.

И.Г.Ц.. изразява становище, че жалбата на ответника В.С.Н.., е неоснователна.

Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и провери събраните по делото доказателства, приема за установено следното :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на И.Г.Ц.. против В.С.Н.., с която са предявени искове по чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10000лв представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и унижение, както и сумата 210лв. имуществени вреди, представляващи заплатени от ищеца разходи за поставяне на имплант в пръста му и издаване на 3бр.медицински удостоверение, заедно със законната лихва върху главниците, считано от датата на деликта – 17.0 2.2018г. до окончателното им изплащане.

С обжалваното решение ответникът В.Н. е осъден да заплати на ищеца И.Ц. сумата от 210лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане от престъпление, за което има влязло в сила СР/съдебно решение/ по НАХД №72/2020г. по описа на БРС, както и сумата от 5000лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане от престъпление, за което има влязло в сила СР/съдебно решение/ по НАХД №72/2020г. по описа на БРС, ведно със законната лихва от датата на деликта – 17.02.2018г. до окончателното й изплащане.

От приложеното НАХД №72/20г. по описа на Беленския районен съд, се установява, че с решение №59 от 28.05.2020г. В.С.Н.., от гр.Бяла е признат за виновен в това, че на 17.02.2018г. в гр.Бяла, обл.Русе причинил на И.Г.Ц.., от гр.Бяла по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно неправилно зарастващо счупване на средната фаланга на 2 четвърти пръст на лявата ръка, наложило метална остеосинтеза и алопластика поради оформен костен дефект, контрактура на интерфалангеалната става на четвърти пръст на лявата ръка, преценена по медико-биологичния признак постоянно разстройство на здравето, не опасно за живота, като на основание чл.78а, ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.133, вр. чл.129, ал.1 от НК и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.Решението е било обжалвано пред Окръжен съд Русе и е потвърдено с решение №260012 от 09.09.2020г. по ВАНД №576/20г. по описа на ОС-Русе.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от НПК , влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Постановеното от съда решение има последиците на влязла в сила присъда, тъй като нормата на чл. 413, ал. 3 НПК изрично предвижда, че разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете по глава двадесет и осма /каквото е постановеното от Районен съд - Бяла решение по НАХД №72/20г./.

Според т. 15 от задължителните за съдилищата постановки на ТР № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.дело № 6/2012 г. , приравнено по значение на влязла в сила присъда /по см. на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК / е и решението по чл. 78а НК с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание.

Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на постановеното от Районен съд - Бяла решение по НАХД № 72/20г., настоящият състав следва да зачете силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че В.С.Н.. е извършил деянието, че то е противоправно, че деянието е извършено виновно, както и че на ищеца са причинени вреди, изразяващи се в описаните в решението увреждания: многофрагментно неправилно зарастващо счупване на средната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, наложило метална остеосинтеза и алопластика поради оформен костен дефект, контрактура на интерфалангеалната става на четвърти пръст на лявата ръка, преценена по медико-биологичния признак постоянно разстройство на здравето, не опасно за живота.Доколкото тези увреждания са елемент от престъпния състав на престъплението "средна 3 телесна повреда", то силата на присъдено нещо на постановеното решение обхваща и установяването на техния вид и характер, както и пряката причинна връзка с извършеното противоправно деяние, поради което и е задължителна за гражданския съд – вж.Р № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г. на ВКС, І т. о., Р № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/ 2010 г. на ВКС, І т. о. и др.Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото е установено, че в резултат на виновното и противоправно поведение на ответника, на ищеца са причинени описаните в решението по НАХД №72/20г. на РС-Бяла увреждания.Предвид изложеното изцяло несъстоятелни са доводите в жалбата на ответника Н., че не са безспорно установени извършеното от него деяние, вината и противоправността на поведението му.Ирелевантни са твърденията на ответника за това, че изводите в решението по НАХД №72/20г. по описа на Беленския районен съд са необосновани, поради неправилно интерпретиране и неправилна преценка на събраните доказателства, тъй като решението е влязло в сила и е недопустимо да бъде ревизирано в настоящото производство.

Както беше посочено, причинените на И.Ц. от В.Н. увреждания при инцидента на на 17.02.2018г. са предмет на диспозитива на решението по чл.78а НК. Освен това, от приетата в първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза се установява, че И.Г.Ц.. е получил следните увреждания

:

Кръвонасядане на шията.

Охлузване на лява ръка.Многофрагментно неправилно зарастващо счупване на средната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, наложило метална остеосинтеза и алопластика поради оформен костен дефект, контрактура /Oграничената подвижност на дадена става/ на интерфалангеалната става на четвърти пръст на лявата ръка.Според вещото лице, при такива счупвания, каквото е установено при Ц., обикновено болките са най-силни непосредствено след получаването им и продължават със значителен интензитет при всяко физическо въздействие върху пръста до имобилизацията, след което постепенно намаляват.Болки със значителен интензитет се усещат в следоперативните периоди и в процеса на раздвижване на пръста. Болки с послаб интензитет, но с продължителен характер могат да се усещат месеци и години след инцидента, дори и за цял живот, особено при промяна в атмосферните условия и при физически натоварвания.Неправилното 4 зарастване на счупването благоприятства наличието на по-продължителни и по силни болки. В заключението вещото лице посочва, че от представената медицински документация и при извършения преглед на ищеца, се установява, че към момента /повече от 3г от инцидента/ е налице деформация на средната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, анатомично увреждане на близката междуфалангеална става на четвърти пръст на лявата ръка и контрактура в междуфалангеалните стави на четвърти пръст на лявата ръка.

Т.е. и към момента не е настъпило пълно анатомично и функционално възстановяване увреждането на четвърти пръст на лявата ръка. При тези данни заключението на експерта е, че не се очаква занапред да настъпи спонтанно анатомично и функционално възстановяване на четвърти пръст на лявата ръка на Ц..В съдебно заседание вещото лице разяснява, че ищецът е потърсил медицинска помощ своевременно – инцидентът се е случил на 17.02.2018г. около 9.00ч. Първият медицински преглед е извършен в 10,45ч на същата дата, в 10.42ч е извършено рентгеново изследване. На 19.02.2018г. отново е извършен преглед.На 05.03.2018г. Ц. е приет в УМБАЛ-Канев-АДРусе, където на 06.03.2018г. е извършена остеопластика и остеосинтез металика. На 3.04.2018г. ищецът отново е приет в УМБАЛ Канев-АД-Русе и на 05.03.2018г. му е направена нова операция, тъй като е имало неправилно зарастване. Въззивният съд кредитира заключението на експертизата, предвид специалните знания на вещото лице и на обстоятелството, че констатациите се подкрепят от представените медицински документи. От данните по амбулаторен лист №310/ 21.04.2021г. за извършен преглед на И.Ц. от д-р Ангелов-специалист травматолог/хирургия на ръка. Констатациите от прегледа на 21.04.2021г. са, че е налице контрактура в интерфалангеалните стави. Няма подобрение в обема на движение. Има остатъчна контрактура.Нова графия на ръката с почти заличена става и липса на ставен хрущял.Няма пълна флексия и е с нарушен захват с пръстите на лява ръка.Има постоянна болка в пръста, която нарушава функцията.

Свидетелката Л.Д., която живее на семейни начала с ищеца, установява, че инцидентът между страните се е случил „пред очите й“ – видяла как бащата на В.Н. държал И.Ц. за шията, а в това време В. извивал ръцете на И.. Ищецът изпитвал силни болки и след инцидента отишли в Спешно отделение. При рентгеновото изследване било установено, че е 5 счупен безименният пръст на лявата му ръка.Направили операция, а впоследствие имало и втора операция.След операциите пръстът не се оправил, продължавал да го боли и до момента. Ищецът не може да си свива пръста, което му пречи и в обикновените ежедневни дейности.Пиел обезболяващи. Свидетелката установява, че и към настоящия момент пръстът „стои изпънат“ и ищецът не можел да го свива.Съдът преценява показанията на свидетелката, предвид разпоредбата на чл.172 ГПК, и кредитира същите, тъй като изнесените от Дякова данни за състоянието на счупения пръст на ищеца се подкрепят от данните в медицинската документация и експертизата.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд прави следните изводи :

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и наведените твърдения, правилно съдът е квалифицирал иска за обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, по чл.45 ЗЗД.

Отговорността за непозволено увреждане се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.

Както беше посочено по-горе, съгласно чл. 413, ал. 2 от НПК , влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието.

Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Постановеното от съда решение има последиците на влязла в сила присъда, тъй като нормата на чл. 413, ал. 3 НПК изрично предвижда, че разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете по глава двадесет и осма /каквото е постановеното от Районен съд - Бяла решение по НАХД №72/20г./.