Решение № 2026 от 03.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2026 гр. София, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. И. Въззивно гражданско дело № 20241100500448 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 04.10.2023 г., постановено по гр. д. № 74106/2021 г. на Софийски районен съд, е признато за установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу С. И. С. искове по чл. 422 от ГПК, че С. И. С. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 214,52 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода от м. 12.2017 г. до 30.04.2020 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „*******, аб. № *******, ведно със законната лихва, считано от подаването на заявление по чл. 410 от ГПК – 29.01.2021 г., до окончателното плащане; сумата 5,29 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 29.01.2021 г. до изплащане на вземането; сумата 12,65 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 06.01.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5746/2021 г. на СРС. Отхвърлени са исковете за установяване н а вземания за: цена на доставена топлинна енергия за 1 разликата над сумата 214,52 лв. до пълния предявен размер от 268,56 лв. и за периода от 01.05.2017 г. до м. 11.2017 г., за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над сумата 12,65 лв. до пълния предявен размер от 20,39 лв., за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата 0,73 лв. за периода от 01.10.2018 г. до 06.01.2021 г. Ответницата С. И. С. е осъдена за заплати на ищеца „Топлофикация София” ЕАД разноските в заповедното производство в размер на 12,53 лв. и в исковото производство в размер на 572,46 лв. – съобразно уважената част от исковете.

Решението е обжалвано от ответницата С. С., чрез назначения при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. М. Й., в частите му, с които е признато за установено, че дължи на ищеца сумата 214,52 лв. – главница за доставена топлинна енергия, сумата 5,29 лв. – главница за дялово разпределение, и сумата 12,65 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като в разрез с константната съдебна практика районният съд е възложил в тежест на ответника да установи, че е направил отказ от наследството на своя наследодател, както и незаконосъобразно съдът е приел, че нормата на чл. 48 от ЗН създава законова презумпция за отговорност на наследниците по чл. 60 от ЗН. Сочи се, че доколкото се касае за възникнали след смъртта на наследодателя задължения, ищецът е следвало да установи по безспорен начин, че С. С. е „потребител” на топлинна енергия, т.е. че същата е била собственик или ползвател на топлоснабдения имот през процесния период, но това не било установено. Не било доказано ответницата да е приела наследството на своя наследодател по някой от посочените в чл. 49 и чл. 51 от ЗН начини, с оглед на което въззивницата счита, че не била доказана пасивната й материалноправна легитимация по предявените искове. Излага се довод, че по делото не е установено ответницата да е приела наследството на своя наследодател. Поддържа се, че противно на приетото от първоинстанционния съд, няма установена законна презумпция за приемане на наследството, доколкото в чл. 51 от ЗН изрично е уредено специално производство за подобни случаи. Иска се решението да бъде отменено в обжалваните му части и постановено друго от въззивния съд, с което се отхвърлят изцяло предявените от „Топлофикация София” ЕАД искове.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД оспорва въззивната жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Топлофикация – София” ЕАД е предявило срещу С. И. С. искове за установяване съществуването на негови вземания срещу ответницата по заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 5746/2021 г. на СРС, за следните суми: 268,56 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за 2 периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ведно със законната лихва за периода от 29.01.2021 г. до изплащане на вземането; 20,39 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 06.01.2021 г.; 5,29 лв. – цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от м. 12.2017 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 29.01.2021 г. до изплащане на вземането; и 0,73 лв. – лихва за забава върху дяловото разпределение за периода от 14.09.2018 г. до 06.01.2021 г., които суми представляват 1/5 част от общите задължения за имота.

Ищецът твърди, че ответницата С. И. С. е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 190 и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и същата е обвързана с ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД, одобрени с решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 13.02.2008 г., и ОУ за продажба на топлинна енергия на „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 14.03.2014 г. Твърди се, че ответницата е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, но не е заплатила цената на доставената топлинна енергия, както и цената за извършваната услуга дялово разпределение.

В писмения отговор на исковата молба, подаден от назначения от съда при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител на ответницата адв. М. Й., същата е оспорила исковете с довод за липса на пасивна материалноправна легитимация. Сочи се в отговора, че ответницата няма качеството на „потребител на топлинна енергия” по смисъла на чл. 153 от ЗЕ, тъй като същата в процесния период не била собственик или ползвател на имота, и не е обитавала този имот. Поддържа се, че в тежест на ищеца е да установи, че наследникът е приел наследството на своя наследодател, т.е. че ищецът следва да установи, че С. С. отговаря за задължения, възникнали от наследственото имущество на наследодателя й И.С., но по делото не се сочат доказателства, че същата е приела това наследство. Излага се довод, че при недоказано правоприемство ответницата не би била процесуално легитимирана да отговаря по предявения иск, което е основание за отхвърлянето му. Вън от съмнение било, че ответницата С. С. няма никаква юридическа или фактическа връзка с процесния имот, поради което неоснователно ищецът претендирал от нея заплащане а доставената топлинна енергия в исковия период. Излага се и възражение за погасяване по давност на претендираните вземания за главница и лихви, възникнали в периода до 29.01.2018 г.

С определението си по чл. 140 от ГПК като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано „Топлоконтрол” ООД, което не е изразило становище по исковете.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

3

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за признаване за установено, че С. И. С., че дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 268,56 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ведно със законната лихва за периода от 29.01.2021 г. до изплащане на вземането; 20,39 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 06.01.2021 г.; 5,29 лв. – цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от м. 12.2017 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 29.01.2021 г. до изплащане на вземането; и 0,73 лв. – лихва за забава върху дяловото разпределение за периода от 14.09.2018 г. до 06.01.2021 г., представляващи 1/5 част от общите задължения за имота, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК по ч.гр.д. № 5746/2021 г. на СРС.

Предявените срещу ответницата С. И. С. установителни искове са допустими предвид издаването в полза на ищеца „Топлофикация София” ЕАД на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5746/2021 г. на СРС, която заповед е връчена на С. С. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.

По така предявените искове следва да се установи, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, както и че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил конкретно количество топлинна енергия в процесния имот и е начислил суми за доставена енергия съобразно действащите към този момент разпоредби, а ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на цената на доставената топлинна енергия.

Облигационното правоотношение по продажба на топлинна енергия възниква между клиентите на топлинна енергия и топлопреносното дружество. Съгласно чл.

153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия, респ. битови клиенти по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ, са всички собственици или титуляри на вещно право върху топлоснабден имот. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и трети лица, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика или носителя на вещно право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

Установено е от представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 78, дело № 21242/13.11.1995 г. на нотариус при СРС, че процесният имот - апартамент № 27, находящ се на ет. 1 в жилищна сграда - бл. № *******, построен върху държавна земя в гр. София, ж.к. „Дървеница”, е бил собственост на И.Ц.С..

4

От представеното удостоверение за наследници се установява, че И.Ц.С. е починал на 26.06.2017 г. и негови наследници по закон са децата му – Ц.И. С., А. И. С., С. И. С., А.И.С. и И. И. С..

Заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 5746/2021 г. на СРС е издадена срещу горепосочените пет лица– разделно, за сумите, както следва: 268,56 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2017 г. до м.

04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ведно със законната лихва за периода от 29.01.2021 г. до изплащане на вземането; 20,39 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 06.01.2021 г.; 5,29 лв. – цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от м. 12.2017 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 29.01.2021 г. до изплащане на вземането; и 0,73 лв. – лихва за забава върху дяловото разпределение за периода от 14.09.2018 г. до 06.01.2021 г., а исковете, предмет на настоящото производство, са предявени срещу длъжника С.

И..

Претендираните срещу ответницата С. С. вземания не са за задължения на наследодателя й И.Ц.С., който е починал преди началото на исковия период. От момента на смъртта на наследодателя И.С. е открито наследството му. Следователно, възникналите след датата на откриване на наследството на И.С. вземания на ищеца не са претенции за задължения на наследодателя на ответницата, които да са преминали по наследство в нейния патримониум. Исковете за установяване дължимост на суми за потребена топлинна енергия са насочени срещу ищцата в качеството й на собственик на процесния топоснабден имот в исковия период, в който период в имота е доставяна топлинна енергия, а не в качеството й на наследник на задълженията на нейния наследодател. С оглед на това разпоредбите на чл. 60, ал. 1 от ЗН и на чл. 51 от ЗН, на които се позовава жалбоподателката в подкрепа на възражението си за липса са на пасивна материална легитимация да отговаря по предявените искове, са неприложими.