Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 21871 от 12.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 17324/2025
Вид
Определение № 21871
Подписан
12.06.2026
В сила
01.07.2026
Състав
ЦВЕТОМИЛА ДАНОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21871 гр. София, 12.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИЛА ДАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИЛА ДАНОВА Гражданско дело № 20251110117324 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от Б. А. И. срещу Д. С. Б. иск за развод с правно основание чл. 44, т. 3 вър вр. чл. 49, ал. 1 вр. ал.

3 СК за прекратяване на сключения брак между страните поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответницата, обективно съединен и иск по чл. 57, ал. 2 СК - за определяне на наем за ползването на идеалната част на ответника от семейното жилище.

Предявен е насрещен иск от Д. С. Б. срещу Б. А. И. с правна квалификация чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал. 1 вр. ал. 3 от СК за прекратяване на сключения брак между страните поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ищеца, съединен обективно с небрачни искове с правна квалификация чл. 56, ал. 1 СК - за предоставяне на семейното жилище след развода на ответницата, и с иск по чл. 53 СК за запазване на брачното фамилно име на съпругата след развода.

В исковата молба се посочва, че страните имат три родени от брака деца.

В отговора на исковата молба, ответницата е изложила твърдения, че тя, заедно с трите им деца живеят в Германия, а ищецът по първоначалния иск се е преместил да живее в България през април 2024 г.

С оглед твърденията на страните, съдът е дал указания на ищцата по насрещния иск да представи доказателства относно наведените твърдения за обичайното местопребиваване на страните и децата.

С молба с вх. № 79493/13.03.2026 г., са представени документи, видно от които обичайното местопребиваване на майката и трите общи деца на страните е в Германия.

При служебната проверка на международната компетентност на българския съд настоящият състав приема следното:

За своята международна компетентност съдът следи служебно /арг. от чл. 28 КМЧП/, независимо от това дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със страна-нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от Република България, или от КМЧП. В случая международната компетентност се урежда от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 година относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с 1 родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, в сила от 01.08.2022 г.

Посоченият по-горе нормативен акт отменя Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, поради което неправилно и двете страни по делото се позовават на същия.

Съгласно чл. 18 от Регламент (ЕС) 2019/1111 от 25.06.2019 г. „когато съд на държава членка е сезиран по дело, по което не е компетентен по същество съгласно настоящия регламент и по което, съгласно настоящия регламент, компетентен по същество е съд на друга държава членка, той обявява служебно, че не е компетентен”.

По предявения иск за развод:

В разпоредбата на чл. 3, пар. 1 от Регламент /ЕС/ 2019/1111 компетентни да разглеждат въпроси, свързани с развод, законна раздяла и обявяването на недействителността на брака, са съдилищата на държавата членка: а/ на чиято територия: съпрузите имат обичайно местопребиваване, съпрузите са имали последното си обичайно местопребиваване, доколкото един от тях все още живее там, ответникът има обичайно местопребиваване, единият от съпрузите има обичайно местопребиваване, когато се подава обща искова молба, ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една година непосредствено преди подаването на исковата молба, или ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне шест месеца непосредствено преди подаването на исковата молба и е гражданин на въпросната държава членка; или б/ чиито граждани са двамата съпрузи.

Международната компетентност на българските съдилища се основава в случая на чл. 3, §1, б. „б“, Регламент /ЕС/ 2019/1111 на Съвета, тъй като и двамата съпрузи са български граждани, видно от представенте копия на международни паспорти на Д. С. Б., на трите им деца, както и на Б. А. И.. По отношение на претенцията относно фамилното име, обективно кумулативно съединена към брачния иск за развод, съгласно чл. 21, ал. 1 КМЧП българският съд е компетентен да се произнесе по тази претенция.

По искането за произнасяне по реда на чл. 56 СК за ползването на семейното жилище и претенцията по чл. 57, ал. 2 СК за определяне на наем за ползването на идеалната част на ответника от семейното жилище:

След преценка на твърденията на страните и депозираните молби, съдът намира следното: видно от изложените от страните твърдения, семейното жилище, находящо се в Германия, Ирминсвиндщрасе 13, 94094, Роталмюнстер, е собственост на страните. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 2 СК, всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Следователно, активно легитимиран да предяви претенция по чл. 57, ал. 2 СК в брачния процес е съпругът, който е страна в 2 производството с предмет чл. 49 СК. В настоящия случай е предявена и претенция по чл. 57, ал. 2 СК.

Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 5 СК , когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства. В случая не са налице предявени небрачни искове във връзка с уреждане мерките за родителски права, местоживеене и режим на лични контакти и издръжка по отношение на общите на страните деца. Международно компетентен да разгледа същите съгласно Регламент /ЕС/ 2019/1111 на Съвета е държавата, в която детето има обичайно местопребиваване към момента на сезирането на съда.

В случая са предявени искове от български граждани, те са подведомствени на българския съд. Същевременно искането за произнасяне по въпроса за семейното жилище в случая е свързано с упражняването на родителски права по отношение на ненавършилите пълнолетие три деца.

Съдът намира, че в случая ползването на семейното жилище е функция от предоставянето упражняването на родителските права по отношение на трите деца. Доколкото българският съд не е международно компетентен по исковете за уреждане мерките за родителски права, местоживеене и режим на лични контакти и издръжка на децата, то същият не може да разпредели ползването на семейното жилище. Следва да бъде отбелязано, че по отношение на претенцията по чл. 57, ал. 2 СК, българският съд не би могъл да изследва въпроса по отношение на размера на средния пазарен наем на недвижимия имот, доколкото същият се намира на територията на Германия.

Поради изложеното, съдът намира, че не е международно компетентен да се произнесе по искови претенции с правно основание чл. 56 СК за предоставяне ползването на семейното жилище и иск по чл. 57, ал. 2 СК - за определяне на наем за ползването на идеалната част на ответника от семейното жилище.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА българския съд за международно компетентен да разгледа предявените искове с правно основание чл. 44, т. 3 вър вр. чл. 49, ал. 1 вр. ал. 3 СК за прекратяване на сключения брак между страните поради дълбоко и непоправимо разстройство с произнасяне по въпроса за вината, както и по небрачен иск с правно основание чл. 53 СК.

ОБЯВЯВА българския съд за международно некомпетентен да разгледа небрачни искове с правно основание чл. 56 СК за предоставяне ползването на семейното жилище и иск по чл. 57, ал. 2 СК - за определяне на наем за ползването на идеалната част на ответника от семейното жилище, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 17324/2025 г. по описа на СРС, 181ви състав, в посочената част.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийския градски съд, считано от връчването му.

Препис от определението да се връчи на страните.

3

След влизане в сила на настоящото определение делото да се докладва на председателя на състава за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4