Решение № 1230 от 28.10.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………. гр.

Варна, 28.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

10-ти състав, в публично заседание, проведено на четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА при секретаря Галина

Славова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.

№ 2629 по описа за 2018г. на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца А.Д.Л. против Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ иск с правно основание чл.2а от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически дискомфорт, стрес, притеснения пред близки и познати, неудобства и други в резултат от неправомерно проведеното срещу него производство по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност, по което е образувано гр.д.№ 281/2009г. по описа на ВОС завършило с влязло в законна сила решение, с което предявеният от КУИППД е отхвърлен, ведно с присъждане на законната лихва върху сумата считано от 13.11.2014г. до окончателното изплащане, както и сумата от 5000 лева – частичен иск от 598 413,40 лева претърпени имуществени вреди изразяващи се в принудително събрани суми за наказателни лихви, такси и разноски по изпълнителни производства – изп.дело № 20097170400494/2009г. по описа на ЧСИ Р.Т. за принудително събиране на суми по отпуснат кредит от „Райфайзенбанк България“ ЕАД от 05.03.2007г. и изп.дело № 525/2011г. по описа на ЧСИ-Д.Я. във връзка с отпуснат кредит от „Банка Пиреос България“ АД от 28.03.2008г., както и такси и разноски по образувани граждански дела /ч.гр.д.№

8782/2009г. по описа на ВРС и ч.гр.д.№ 5983/2011г. по описа на ВРС/ за снабдяване с изпълнителни листи и по самите изпълнителни дела.

В исковата молба ищецът А.Л. излага, че срещу него е било проведено производство по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ по гр.д.№ 281/2009г. по описа на ВОС завършило в отхвърляне на подаденото от КПКОНПИ мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 379 161,10 лева. Излага, че с решение № 20/06.02.2008г. Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/ е взела решение за образуване на производство за установяване на имущество придобито от престъпна дейност срещу него, а с решение № 168/30.07.2008г. е взето решение въз основа на което е внесено в съда искане за допускане на обезпечение на бъдещия иск на Комисията. Въз основа на двете искания, първо съдът е допуснал исканото обезпечение, за което е образувано ч.гр.д.№ 1746/2008г. по описа на ВОС, а по гр.д.№ 281/2009г.по описа на ВОС се е произнесъл по същество като е отхвърлил предявеният от Комисията иск. Решението е потвърдено по повод проведен инстанционен контрол от ВАпС и ВКС, последното с влязло в законна сила решение от 13.11.2014г.

Твърди, че направеният от ответника експертен икономически анализ на състоянието на ищеца, дал повод за образуването на производството по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./, е бил незаконосъобразен тъй като е следвало да стигне до извод, че не е налице значително разминаване между придобитото от ищеца имущество и доходите му в периода на проверката, с което на ищеца са причинени множество вреди – имуществени и неимуществени. По повод поисканото обезпечение са били наложени обезпечителни мерки върху имущество на ищеца – възбрана върху недвижими имоти и запор на движими вещи – автомобили, дружествени дялове и банкови сметки. Ищецът твърди, че в следствие на това, че банковите му сметки са били запорирани в продължение на 6 години до отмяната на запора – на 16.01.2015г. и на 15.06.2015г. е бил в невъзможност да обслужва банковите си ипотечни кредити, което е довело до предприемане на действия по начисляване на наказателни лихви и процедура по принудителното им събиране. Към момента на извършване на проверката ищецът е имал договор за жилищен кредит № 5226/R/2007 от 28.03.2008г. с Банка Пиреос България АД за сумата от 130 000 евро и договор за банков кредит от 05.03.2007г. с „Райфайзенбанк България“ ЕАД за сумата от 83230 евро. Поради това, че не е могъл свободно да оперира с притежаваните от него имоти и суми по банковите сметки, ищецът не е могъл да погасява срочно вноските по ипотечните си кредити, поради което са му начислени наказателни лихви, лихви за забава, разноски по образуваните от банките граждански и изпълнителни дела /ч.гр.д.№ 8782/2009г. по описа на ВРС с кредитор „Райфайзенбанк България“ ЕАД и ч.гр.д.№5983/2011г. по описа на ВРС с кредитор „Банка Пиреос България“ АД в общ размер на 598 413,40 лева. Отделно от това твърди, че образуваното от ответника срещу него производство за отнемане на имущество придобито от предстъпна дейност му е причинило съществени неудобства и психически дискомфорт, притеснения пред близки и познати в следствие на тиражираната в медиите информация за образуваното срещу него дело. Посочва, че в следствие на него е останал трайно безработен, станал нервен и напрегнат, изпитвал постоянно напрежение и психически тормоз, които пречили да води нормален живот, да бъде полезен за близките си, започнал да търпи ограничения в личния си живот и социалните си контакти. За обезщетяване на претърпените неимуществени вреди в периода от 12.11.2008г.

/датата на вземане на решението на КУИППД/ до 13.11.2014г. /влизане в сила на съдебното решение на ВКС/ претендира за осъждане на ответника да заплати сумата от 50 000 лева, ведно със законната лихва считано от 13.11.2014г. до окончателното изплащане на сумата. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът - Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ заявява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Твърди, че не са налице елементите от фактическия състав за обезщетяване на причинени вреди от воденото срещу ищеца дело по ЗОПДИППД

/отм./. Оспорва да е налице незаконосъобразен акт на комисията /решение за образуване на производство или за налагане на обезпечителни мерки/, от които да са произтекли вреди за ищеца, тъй като издаването им е ставало въз основа на законови разпоредби. Твърди, че актът на ВОС, с който е допуснато обезпечение на бъдещият иск чрез налагането на запори и възбрани е потвърден от ВАпС и от ВКС по повод на проведеният инстанционен контрол, поради което наложените обезпечителни мерки не се явяват незаконосъобразни. Отделно от това посочва, че по запорираните банкови сметки на ищеца е имало минимални суми, поради което ищецът не е лишен от значителни по размер суми, с които да покрива текущите си нужди и да плаща кредитните си задължения. Излага, че няколко от притежаваните от ищеца недвижими имоти – място в с.Звездица, два апартамента в гр.Велико Търново, както и парцел и сграда в с.Орешак, общ.Аксаково не са засегнати от наложените възбрани, поради което същият е могъл чрез управлението им да осъществява срочно погасяване на поетите задължения. По отношение на наложените запори на леки автомобили посочва, че и трите автомобила са били отчуждени от ищеца преди налагане на обезпечителните мерки, поради което от наложеният запор не са произтекли вреди за ищеца.

По отношение на иска за присъждане на обезщетение за причинените неимуществени вреди ответникът оспорва същия като счита, че не следва да му бъде вменявяна отговорност за сочените от ищеца публикации в медиите касаещи воденото срещу него дело. Счита, че твърдяните неудобства и психически дискомфорт на ищеца се явяват следствие на воденото срещу него наказателно производство – НОХД № 925/2006г. по повод на което е инициирана и проверката на КУИППД.

Съобразно изложените по-горе съображения счита, че доколкото не е било „блокирано“ цялото имущество на ищеца, то за него не са произтекли съществени вреди предполагащи присъждане на справедливо обезщетение от 50 000 лева.

Отелно от това се посочва, че твърдяните негативни психични преживявания са следствие и на разтрогването на брака на ищеца със съпругата му - К,Дс решение от 24.01.2008г., което предхожда началото на проверката. Оспорва се също, че образуваното производство за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност се е отразило на трудовата му функция, като счита, че същата не е в причинно-следствена връзка с проверката. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът А.Л. лично и чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Уточнява, че наложените обезпечителни мерки са били причината същият да не е в състояние да погасява месечните си плащания по договорите за кредит. Посочва, че общият размер на претенцията за имуществени вреди – 598413,40 лева е формиран като сбор от всички дължими суми по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на сумите по договорите за кредит скючени с „Райфайзенбанк България“ ЕАД и с „Банка Пиреос България“ АД, в това число главницата по кредитите, дължимата лихва, начислената наказателна лихва, както и разходите по изпълнението. Уточнява, че не твърди да е претърпял вреди от наложеният запор върху автомобилите му, а единствено от наложените възбрани на недвижимите му имоти – два апартамента в гр.Велико Търново и имота в с.Звездица, с които не е успял да се разпореди, както и от наложеният запор на банковите му сметки - разплащателна сметка IBAN ***

„Банка ДСК“ ЕАД с наличност към

14.08.2008г. в размер на 637,46 лева; разплащателната сметка в лева IBAN *** „Райфайзенбанк България“ ЕАД с наличност към 18.08.2008г. в размер на 39,90 лева и картова сметка в евро IBAN ***3 в „Райфайзенбанк България“ ЕАД с наличност към 18.08.2008г. в размер на 133,56 евро или 261,22 лева. Посочва, че е прекратил брака със съпругата си К. преди началото на производството за отнемане на имуществото му. В съдебно заседание от 21.06.2019г. процесуалният представиел на ищецът е уточнил, че претърпените от ищеца имуществени вреди са в начислените по двата кредита наказателни лихви след датата на наложения запор – 05.08.2008г., както и разноските по образуваните граждански дела, с които кредиторите са се снабдили с изпълнителни листи и и таксите и разноските по образуваните изпълнителни дела. Моли предявените искове да бъдат уважени като претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, чрез процесуалния си представител заявява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че ищецът не е претърпял имуществени вреди, тъй като с наложените обезпечителни мерки не е било „блокирано“ цялото му налично имущество. Оспорва по основание и размер и искът за обезщетяване на неимуществени вреди. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Контролиращата страна – Прокуратурата на Р.България, чрез предстаител – Прокурор пти Окръжна прокуратура-Варна заявява становище за неоснователност на предявените искове имоли за отхвърлянето им.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

С Решение № 20 от 06.02.2008г. КУИППД на основание чл.13. ал.1, т.1, вр. чл.15, ал.З от ЗОПДИППД /отм./ е взела решение да образува производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу лицето А.Д.. С Решение № 168 от 30.07.2008г. Комисията е взела решение на основание чл.13, ал.1, т.2 и чл.22, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ да внесе във Варненски окръжен съд мотивирано искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск на Комисията.