Решение № 1072 от 18.08.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1072 гр. П, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20255220102707 по описа за 2025 година взе предвид:

Производството е образувано по молба за защита от домашно насилие, подадена от И. М. Б. и Н. А. К., двамата от гр. П, лично за себе си и като родители и законни представители на детето Г. И.ова Б.а, срещу майката на първия молител В. С. З. от гр. П за постановяване на мерки за защита от домашно насилие, извършено от ответницата срещу двамата молители и малолетната им дъщеря и изразяващо се в обиди и обвинения лично и по телефона, както и във "вкарване в психиатрия" на първия молител - нейния син.

Не се конкретизират мерките, които се искат, а се сочи само, че молителите искат "ограничителна заповед".

По отношение на детето заявяват, че не искат баба му да го вижда, "защото употребява алкохол и се притесняваме как ще го гледа". Не се твърди насилие пряко върху детето или върху родителите в негово присъствие.

След дадени указания страните са посочили две конкретни дати в срока по чл. 10 от ЗЗДН 23.06.2025 г. и 30.06.2025 г. На първата дата стартирали постоянни обаждания с обиди, които продължили по същия начин до 01.07.2025 г., а на втората дата дошла линейка и с полиция молителят Б. бил заведен в психиатрия по сигнал на майка му. На място в болницата майката обиждала и К.. Даже детето не искало баба си, защото я виждало, че пие. Заради нея двамата се били разделяли, но сега пак били заедно. Твърдят, че лекарите и полицаите се убедили, че Б. е нормален психически, а майка му не е, дори полицаите го посъветвали да подаде молба за защита.

Представена е преди указанията за конкретизиране на датите на извършване на деянията 1 декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която не са конкретизирани дати.

Не е искана и не е вземана мярка за незабавна защита.

В открито заседание молителите се представляват от адвокат и поддържат искането, като конкретизират мерките които според тях са подходящи - задължаване на ответницата да не се приближава до молителите, до жилището, в което живеят, местоработата им и местата им за социални контакти и отдих за максимален срок, като адвокатът излага доводи за доказаност на твърденията в молбата.

Ответницата се явява лично и оспорва всички твърдения на насрещната страна, но не представя доказателства. Поискала е единствено събиране на доказателства за това, че синът и неколкократно е припадал в резултат на употреба на алкохол и е търсена медицинска помощ, което искане е оставено от съда без уважение като ненужно.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Не е спорно, че молителите съжителстват на съпружески начала и имат общо дете на 4годишна възраст, а ответницата е майка на първия от тях - И. Б.. Молителите обитават жилище, собственост на ответницата, а тя живее на друго място, на съпружески начала с мъж, който не е баща на сина и.

Молителите са неосъждани. Ответницата е осъждана през 2007 г. за престъпление по чл. 242 от НК (пренасяне на стоки през границата на страната не по установения ред), извършено през 2002 г.

Няма данни за други дела по ЗЗДН с тяхно участие.

Страните са в конфликт от дълго време, като си приписват взаимно злоупотреба с алкохол и други вещества.

На 30.06.2025 г. молителят Б. бил хоспитализиран в Държавната психиатрична болница - П, доведен според данните в епикризата, представена като писмено доказателство по делото, от органите на МВР, след подадена жалба от майка му. От показанията на разпитания свидетел Ж.А. се установява, че към момента на отвеждането му в ДПБ молителят е бил гостувал за няколко дни на брата на свидетеля в дома им, като адресът бил посочен на органите на МВР от ответницата.

От текста на епикризата става ясно, че молителят при настаняването си е подписал "ДИС" (вероятно това означава декларация за информирано съгласие), както и че поводът за жалбата на майка му до полицията е бил твърдяният от нея системен домашен тормоз от сина и - постоянно викане и посягане. Отново там се споменава за данни за гърчове/припадъци предимно в дни на употреба на алкохол.

При изписването на молителя на 07.07.2025 г. му била поставена диагноза "разстройства вследствие употреба на алкохол". Според анамнезата употребява големи количества алкохол от около 2015 г., неврологичният му статус е с лек тремор на ръцете, без други нарушения, а според извършения психиатричен преглед се констатират умерено нарушение на вниманието - във фиксацията, леки нарушения на паметта, "бегли посттравматични идеации", нисък 2 фрустрационен праг, насочен към майка му, и т.н. и личностови отклонения с психопатно ядро, незрялост, импулсивност, зависим тип личност с антисоциални прояви и пр.

Констатира се "нарушена семейна динамика, която се определя като генезисен фактор на психичните проблеми".

Ответницата е с поставена диагноза "друга и неуточнена цироза на черния дроб", видно от епикризата, издадена след хоспитализация от м. февруари 2025 г., без конкретни данни за връзка на състоянието и със злоупотреба с алкохол.

Показанията на разпитания свидетел Ж.А. установяват непротиворечиво (доколкото не са събрани други доказателства, които да ги опровергават) твърденията за нееднократни обиди, отправени от ответницата В. З. към молителите - нейния син и фактическата и снаха, като изброява примери - "луд", "ненормалник" и "алкохолик", съответно "курва", "отрепка" и "парцал", като свидетелят твърди, че между 23 юни и 1 юли тези обиди са били редовни, а той лично ги е чувал от молителите и лично по високоговорителя на телефона на Б., тъй като молителите по това време са пребивавали в неговия дом с детето си, което също чуло някои от обидите. След хоспитализацията на И. Б. в ДПБ обидите продължили към Н. К., на която ответницата според свидетеля се заканила, че ще я оскубе и претрепе - последното станало пред психиатрията и му било разказано от Н.. Няма основание за съмнение в разказаното от свидетеля и то се съгласува с другите данни по делото, затова съдът приема за доказано твърдението, че в периода 23.06.2025 г. - 01.07.2025 г. ответницата е отправяла закани и обиди към молителите.

Твърденията на свидетеля, че детето се страхувало от баба си, когато е пияна, и не искало да ходи при нея, също оспорвани от ответницата, по същия начин не са опровергани по принцип от други доказателства, но съдът не счита, че те изключват и периоди, в които детето се чувства добре при баба си.

Колкото до второто твърдение - за действие на домашно насилие, изразило се в настаняване в психиатрия без повод, съдът намира, че макар наистина настаняването за лечение да е било против желанието на молителя, по настояване на майка му, нейното действие не може от правна страна да се квалифицира като домашно насилие, тъй като тя не разполага с възможност произволно да го принуди да остане в психиатричната болница, ако според полицейските и медицинските служители няма основание за това, а самото подаване на жалби не представлява насилие.

При така установените факти за извършено психическо насилие, изразило се в обиди и закани от ответницата в периода между 23 юни и 1 юли 2025 г., съдът намира, че молбата е основателна. Уместно е да се вземат мерките, предложени от пълномощника на молителите, но не за максималния срок - насилието не е тежко, не е имало предходни взети мерки, поведението на ответницата лесно може да бъде коригирано при желание от нейна страна и особено при липса на конфликтно поведение и на нейния син, и не се налага мярка за дълъг срок. Подходящият срок според съда е 6 месеца. За момента не се налага и задължаване да се посещават специализирани програми за справяне с агресията у ответника и коригиране на подхода на страните към отношенията им.

3

Според данните от делото детето на молителите е присъствало, когато родителите му са възприели някои от обидите по телефона и така тяхното отправяне, предвид, че бабата е знаела къде се намира детето и е съзнавала, че то може да стане свидетел на думите и, може да се квалифицира като насилие по чл. 2, ал. 3 от ЗЗДН. Не се налага обаче мярка за закрила по отношение на детето, различна от задължаване на ответницата да се въздържа от насилие в негово присъствие. Самата забрана да доближава родителите по необходимост така или иначе би могла да има за резултат невъзможност за ответницата да контактува и с внучката си за същия период, доколкото внучката ще се намира при родителите си. В същото време следва да се отбележи, че контактът между бабата и внучката е в интерес и на двете и в частност на детето и не следва излишно да бъде възпрепятстван, ако е налице такава възможност, включително и по време на мярката за защита на родителите.

С оглед изложеното съдът

РЕШИ:

Налага на основание чл. 5 от ЗЗДН мерки за защита от домашно насилие на И. М. Б., ЕГН **********, от гр. П, ул. **, и съжителстващата с него на съпружески начала Н. А. К., ЕГН **********, с адрес по адресна регистрация: гр. П, ул. **, както и на малолетната им дъщеря Г. И.ова Б.а, ЕГН **********, срещу домашно насилие, извършено в периода 23.06.2025 г. 01.07.2025 г. от В. С. З., ЕГН **********, майка на първия молител, с адрес за призоваване: гр. П, ул. **, изразяващо се в отправени обидни думи и закани с физическа разправа към И.

М. Б. и Н. А. К. в присъствието на Г. И.ова Б.а, като:

Задължава В. С. З. да се въздържа от домашно насилие срещу И. М. Б., Н. А. К. и Г. И.ова Б.а.

Забранява на В. С. З. да приближава И. М. Б. и Н. А. К., жилището им, местоработите им и местата им за социални контакти и отдих за срок от 6 месеца, считано от 18.08.2025 г.

Отхвърля искането за вземане на мярка за защита от домашно насилие по отношение на И.

М. Б. за действие на насилие от 30.06.2025 г., изразяващо се в принудително настаняване в психиатрия.

Осъжда В. С. З. да заплати държавна такса от 25 лв. по сметката на Пазарджишкия районен съд.

Осъжда В. С. З. да заплати на И. М. Б. и Н. А. К. сумата общо 600 лв., представляваща разноски по делото.

Решението и заповедта подлежат на незабавно изпълнение, като решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 7-дневен срок, считано от 18.08.2025 г.

Копия от заповедта и решението да се връчат на началника на РУП – П и на страните.

Съдия при Районен съд – П: _______________________

4

5