Решение № 10458 от 27.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10458 гр. София, 27.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА

Гражданско дело № 20221110121108 по описа за 2022 година

Производството се движи се по реда на глава ХХV ГПК.

Образувано е по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа, както и за заплащане на обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.

2 и т.3 от КТ.

Ищцата Е. Л. Х. – Т твърди, че е била в трудовоправни отношения с ответника по силата на трудов договор № ЧР-Н-080/20.10.2017 г., като считано от 23.10.2017 г. е заемала длъжността „главен експерт, обществени поръчки“. С допълнително споразумение № 1 към трудовия й договор, ищцата била преназначена на длъжност началник на отдел „Обществени поръчки и инженерно осигуряване“, която длъжност заемала до прекратяване на трудовото си правоотношение на 07.04.2022 г. със заповед № НКИЗ-0135/7.04.2022 г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ - поради сключването на договор за управление на предприятието. Твърди, че процесната заповед е незаконосъобразна, поради следното: заеманата от ищеца длъжност не попадала в кръга от длъжности, определени като ръководство на предприятието по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на КТ, като правоотношението на ищцата било прекратено на основание, което не може да бъде приложено спрямо нея; никъде в заповедта не бил посочен трудовият договор, който се прекратява; не било посочено и номер на договора за управление, датата на която е сключен, лицето, на което е възложено управлението на предприятието; не ставало ясно дали уволнението е извършено в законоустановения 9-месечен срок; не било посочено името на лицето, подписало заповедта, поради което не е ясно дали уволнението е извършено от компетентно лице; не бил поставен и фирмения печат на предприятието, който бил задължителен с оглед удостоверяване издателя на заповедта. Излага, че последният пълен отработен месец при работодателя е бил м. март 2022 г., като полученото брутно трудово възнаграждение за този месец било в размер на 3 276 лв. С оглед на изложеното се иска съда да отмени уволнението, да възстанови ищцата на заеманата до 1 уволнението длъжност, както и да осъди ответника да й заплати обезщетение за оставане без работа в размер на 19 656 лева за периода 08.04.2022 г. – 08.10.2022 г., заедно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването. Претендира деловодни разноски.

В отговора на исковата молба ответната страна изцяло оспорва предявените искове, като неоснователни. Не се оспорва обстоятелството, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника, по силата на което е заемала длъжността „началник на отдел „Обществени поръчки и инженерно осигуряване“ към датата на процесното уволнение, както и че същото е било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ . Твърди, че заеманата от ищцата длъжност попадала в хипотезите на пар. 1, т. 3 ДР на КТ и по-конкретно в категорията „други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес“, доколкото ищцата е изпълнявала ръководни, организационни и контролни функции в предприятието, като същата е била подчинена единствено на Изпълнителния директор.

Твърди, че между страните е бил налице само един трудов договор, поради което било ясно кое точно трудово правоотношение се прекратява. Излага, че обстоятелството кой е изпълнителен директор към момента на подписване на заповедта била публично достъпна за всяко лице, доколкото същата се съдържала в Търговския регистър. Твърди, че изписването на името на изпълнителния директор и полагането на фирмен печат не били необходими, предвид обстоятелството, че имало положен подпис на лицето, подписало се в качеството си на изпълнителен директор, а именно г-н П Н. Твърди, че полагането на фирмен печат нямало юридическо действие, а само символично такова. Моли се за отхвърляне на исковете, като се претендират и деловодни разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С разпореждане от 01.01.8.2022 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че същите са били в безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „началник на отдел „Обществени поръчки и инженерно осигуряване“ въз основа на трудов договор № ЧР-Н080/20.10.2017 г. и допълнително споразумение № 1 към трудовия й договор от 20.12.2018 г.; че уволнението е извършено със заповед № НКИЗ-0135/7.04.2022 г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ - поради сключването на договор за управление на предприятието; че последният пълен отработен месец на ищцата е м. март 2022 г., като полученото брутно трудово възнаграждение за този месец е в размер на 3 276 лв.

С оглед изявленията на страните в открито съдебно заседание от 13.09.2022 г. за безспорно е отделено обстоятелството, че считано от 31.03.2022 г. е заличен предходния изпълнителен директор на ответника и е налице вписване на друго лице като изпълнителен директор, а именно П Н.

Съгласно представената по делото длъжностната характеристика за длъжността Началник на отдел „Обществени поръчки и инженерно осигуряване“, екземпляр от която е връчен на ищцата Х. – Т на 15.03.2018 г. , част от преките й задължения, характеризиращи съдържанието на длъжността са свързани със следното:

- организира, ръководи и контролира дейността на отдела, съобразно законовата и подзаконовата нормативна уредба, заповедите и разпорежданията на ръководството;

- осъществява методическо и административно ръководство, координация и контрол на изпълнението на поставените на отдела или отделни служители задачи;

- ръководи и съгласува изготвянето на становища по постъпили искания, въпроси и други касаещи процедури за възлагане на обществени поръчки и въпроси свързани с дейността на отдела;

- отговаря за законосъобразното разходване на средства по реда на ЗОП.

Изрично се предвижда, че длъжността е пряко подчинена на изпълнителния директор на „НКИЗ“ ЕАД.

2

От представената по делото заповед № НКИЗ-0135/07.04.2022 г. се установява, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл.328, ал.2 КТ, поради сключване на договор за управление на предприятието. Заповедта е връчена на ищеца на 07.04.2022 г.

От представеното по делото копие на трудовата книжка на ищцата, както и от направена в съдебно заседание констатация от съда в открито съдебно заседание от 13.09.2022 г. по оригинала на документа се установява, че след прекратяване на трудовото провоотношение между страните на 07.04.2022 г. ищцата Х. – Т не е постъпила на работа при друг работодател.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло, като неоспорени от страните.

По делото са събрани и други неотносими към правния спор писмени доказателства.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

1. По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ.

Проверката на законността на уволнението, съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищеца основания за незаконност. При оспорване на уволнение като незаконно, съдът се произнася само по наведените от ищеца фактически основания, които /според уволненото лице/ опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал.1, т.1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма служебно задължение да следи за факти, които пораждат правото на уволнение или надлежното му упражняване / решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/ 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, постановено по реда на чл.

290 ГПК/.

Процесното трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ, съгласно която разпоредба служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл.326, ал.2 КТ и поради сключването на договор за управление на предприятието, като уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.

За законността на процесното уволнение /с оглед въведените в исковата молба възражения/ в тежест на ответника е да докаже кумулативно наличие на следните предпоставки: предприятието – работодател да е възложил управлението чрез сключване на договор за възлагане на управлението; от започване изпълнението на договора до момента на прекратяване на трудовото правоотношение да не са изтекли повече от девет месеца; заеманата от служителя длъжност да има характер на ръководна.

При така разпредЕ. доказателствена тежест съдът намира иска за основателен по следните съображения.

Възражението на ищеца за незаконност на уволнението поради непосочване на конкретния трудов договор, който се прекратява е неоснователно, тъй като по делото няма спор, че страните се намират в едно трудово правоотношение, възникнало по силата на само на един договор № ЧР-Н-080/20.10.2017 г. Непосочването на номера и датата на сключване на трудовия договор, който се прекратява, не е порок в заповедта, който да обоснове нейната незаконосъобразност, тъй като в случая ищецът не твърди между страните да е съществувал повече от един трудов договор. В този смисъл не съществува неяснота относно трудовото правоотношение, което се прекратява.

3

Когато трудовото правоотношение се прекратява поради сключването на договор за управление на предприятието, не е необходимо заповедта за уволнение да бъде мотивирана, тъй като приложеното уволнително основание по чл. 328, ал. 2 КТ не изисква излагане на мотиви в заповедта за уволнение или предизвестието, нито конкретизиране на законовите предпоставки – договора за управление и поставената с него задача. От значение за законността на уволнението е реалното наличие на тези предпоставки, а не посочването им в заповедта или в предизвестието.

В случая трудовото правоотношение е прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на трудовото правоотношение – на 07.04.2022 г.

/съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ/. Във връченото на ищеца предизвестие е посочено ясно правното основание, на което се прекратява правоотношението, което е достатъчно за неговата законосъобразност. На второ място следва да се посочи, че заповедта за уволнение също не поражда съмнение относно основанието за прекратяване на договора, доколкото в нея е посочена ясно разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ. Доколкото в нея ясно е посочено предвидено в КТ основание и законът не изисква излагане на мотиви, то тя не страда от пороци, които да доведат до незаконност на уволнението. В тази насока неоснователни са възраженията за посочване на името на лицето, подписало заповедта, както и за наличието на фирмен печат, които да я опорочават. Посочено е, че лицето подписало заповедта е изпълнителния директор на дружеството и доколкото това е публична информация, до която всеки има достъп, а с оглед разпоредбата на чл.180 ГПК се презюмира, че лицето подписало заповедта е изпълнителния директор на „НКИЗ“ ЕАД, заемал този пост към датата на издаване на процесната уволнителна заповед 07.04.2022 г., а именно П Н. По отношение на фирмения печат, същият няма самостоятелно правно значение и липсата му не води до опорочаване на издадената заповед.

В настоящото производство обаче ответникът не успя да докаже съществуването на договор за управление на предприятието, посочен като материалноправно основание за издаване на процесната заповед. Съдът е указал на ответника, че в негова тежест е доказването на сключване на договор за управление на предприятието и уволнение извършено, не по-късно в срок от 9 месеца от началото на сключване на договора за управление. Прекратяването на трудовото правоотношение не може да се приеме за законосъобразно, тъй като липсва първата предпоставка за това – съществуването към този момент на договор за управление, по силата на който лицето, на което е възложено управлението на дружеството, да разполага с власт за това.