Решение № 105 от 16.12.2021, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Ямбол, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Николай Енч. Иванов

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Николай Енч. Иванов Въззивно гражданско дело № 20212300500318 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на С.Е.И., чрез адв. Щ.Щ. - АК Хасково против Решение №260313/09.07.2021 г., постановено по гр. дело №1403/2020 г. по описа на ЯРС, в частта му, с която съдът е отхвърлил предявения от С.Е.И., против ЗД„БУЛ ИНС“АД гр. София, с ЕИК-831830482, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в разликата над 3000 лв. до предявения с ИМ размер от 15000 лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от причинените от ПТП на 09.01.2018 г. телесни и психически увреждания, както и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати разноски на ответника. В жалбата се твърди, че решението на ЯРС в обжалваната му отхвърлителна част е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че присъденото на въззивницата, застрахователно обезщетение е занижено и не е достатъчно да репарира действително претърпените от нея неимуществени вреди. Съдебният състав не бил изследвал всички получени от ищцата телесни увреждания, продължителността на лечението и възстановяването й, наличието на трайни физически и психически увреждания, наличието на видими белези и т.н. Съдът не бил оценил, че при процесното ПТП пострадалата Събка получила освен основната травма - разкъсно-контузната рана на лявата подбедрица, така и посочените в заключението на СМЕ - контузия на гръден кош и болки в гърдите. Всяка от тези травми, както и последвалите усложнения на първата, поотделно причинила на ищцата болки и страдания. Не било взето предвид обстоятелството, че пострадалата по време на възстановителния период имала нужда от чужда помощ за ежедневното обслужване.

Необоснован би изводът на съда, че настъпилото усложнение при ищцата - инфектиране и възпаление на раната месец след инцидента и последвалата оперативна намеса, не били в причинна връзка с противоправното деяние на водача на процесния автомобил. Неправилно съдът приел, че същите били следствие от неспазван от пострадалата режим, определен от медицинско лице. Не било отразено и какво влияние е оказал инцидента на психоемоционалното състояние на И.. Неправилно бил определен и занижен размер на присъденото обезщетение. Претендира се по подробни съображения изложени в жалбата, 1 отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на обезщетение в пълния претендиран размер от 15000 лв., и да бъде осъден ответникът да заплати разноските по воденето на делото. Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение, с оглед установените разпоредби за представителство пред ОС на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

По жалбата не е депозиран отговор от насрещната страна ЗД„БУЛ ИНС“АД гр.

София.

В с.з. въззивницата не се явява и не изпраща представител. В писмено становище, депозирано от пълномощника й, поддържа жалбата.

В с.з. ЗД„БУЛ ИНС“АД гр. София, чрез своя пълномощник оспорва жалбата.

За да се произнесе, от фактическа страна съдът установи следното:

По делото предмет на разглеждане е претенция за неимуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, претендирани от С.Е.И., като следствие от ПТП, против ЗД„БУЛ ИНС“АД гр. София- застраховател на прекия причинител на уврежданията.

Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, тъй като ЗД„БУЛ ИНС“АД е застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", сключена по отношение на МПС марка БМВ", модел „325" с рег.

№ А 3084 КС, валидна към датата на произшествието.

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на увредения от пътно- транспортно произшествие възможността да търси репариране на претърпените вреди директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на деликвента за престъпване на забраната да не се вреди другиму. Процесуална предпоставка за предявяване на претенцията пред съд е предварителното заявяване пред застрахователя, посредством писмена застрахователна претенция, на искането за заплащане на обезщетение и отказът на последния да плати в поискания от увредения размер или бездействието в срока по чл.496, ал.1 КЗ – чл.498, ал.3 КЗ.

Видно от данните по делото, в настоящия случай, И. е получила отказ за заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по подадената от нея, чрез пълномощник адв.А.М. от САК писмена застрахователна претенция /С писмо изх.№ НЦ -1788/08.04.2019г. застрахователят е уведомил ищцата, че няма основание за удовлетворяване на претенцията й по изложени съображения/. Следователно, искът е допустим.

Страните по делото не спорят, а и от събраните по делото доказателства, се установява, че с Присъда №290/29.11.2018г. постановена по НОХД №978/2018 г. по описа на ОС-Бургас, Т.М.А. е призната за виновна в това, че на 09.01.2018г., около 16.00 ч., на третокласен път №208 (гр.Айтос - гр.Провадия), в района на 88 км., при управление на МПС - л.а. марка „БМВ", модел 325, с рег.№ А 3084 КС, с посока на движение от гр.Айтос към гр.Руен, нарушила правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.1 - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват." От ЗДвП, вследствие на което последвало пътнотранспотнто произшествие, при което по непредпазливост причинила смъртта на С.И.С., починал на * г. в УМБАЛ гр.Бургас. За станалото ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №237р289/09.01.2018 г. от дежурен при ПТП при ОД на МВР-РУ-Айтос. В същия, като пострадало лице е записана и ищцата по делото С.Е.И..

Следва да се заключи, че осъщественото от прекия причинител деяние се отличава с противоправност, тъй като са налице нарушения на нормите, регламентиращи правилата за поведение на участниците в движението по пътищата, и по-специално тези, предвиждащи задължение да се опазва живота, здравето и имуществото на останалите участници в движението – чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), и тези, относими към задължението да се контролира непрекъснато пътното превозно средство при движение– чл.20, ал.1 от ЗДвП.

От представените пред ЯРС медицински документи и изготвено заключение на СМЕ, се установява, че при възникналото пътно-транспортно произшествие на 09.01.2018 г., С.И. на 33 г., е получила автомобилна травма - като пътник в лек автомобил на задната седалка, пострадала при неговото блъскане от друг лек автомобил по време на движение, като видно от приложените медицински документи, пострадалата е била транспортирана до спешно отделение, където при извършените прегледи, изследвания и консултации е било 2 установено наличието в областта на средната трета на лявата подбедрица, на разкъсноконтузна рана, която е била почистена и превързана. Налице са били и данни за контузия на гръдния кош, с болки в областта на гърдите. ВЛ-це е посочило, че описаните увреждания в областта на предната повърхност на лявата подбедрица, видно от представените медицински документи, категорично отговарят да са били получени по време на възникналото пътнотранспортно произшествие на 09.01.2018 г.

В по-късен момент, поради влошаване на състоянието на нараняването се е наложило да постъпи на 07.02.2018 г. в хирургично отделение, като при извършените прегледи и изследвания било установено, че се касае за флегмонозно възпаление на същото място на нараняването. Това наложило с местна упойка да се извърши инцизия с цел премахване на гнойния възпалителен секрет и почистване на нараняването от некротизирали тъкани. Била изписана на петия ден от приемането й. От представените данни било видно, че възстановителният период при пострадалата се е удължил вследствие настъпилите възпалителни усложнение вследствие допълнително инфектиране на раната и обхващане и на съседните области от гнойния неспецифичен възпалителен процес. Възстановителният процес продължил около 1,5-2 месеца. Отначало болките в областта на левия долен крайник на мястото на нараняването били по-интензивни, след което станали по-слаби и по-лесно поносими. Към края на месеца поради настъпилите усложнения, болките отново станали посилни, които след извършената операция отслабнали и постепенно, към края на заздравяването на раната станали по-слаби. ВЛ-це сочи, че първоначалното лечение е било почистване на мястото на нараняването с дезинфекционни разтвори и превръзки с налагане на противовъзпалителни унгвенти. След настъпването на описаните усложнения, било проведено оперативно лечение. При проучване на представените доказателства не се установили данни, болките и страданията на пострадалата да продължават и към настоящия момент. Не се очаквало да са налице някакви остатъчни последици от полученото нараняване. Белегът, който оставал след такива наранявания бил незначителен и не водел обезобразяване на други части на тялото.

При изслушването му в о.с.з. пред ЯРС, ВЛ-це е посочило, че в хода на оздравителния процес, раната не е зараснала първично, а са настъпили усложнения, като най-тежкото от тях е флегмонозно възпаление на тъканите около мястото на нараняването.

Това възпаление представлявало неспецифичен неограничен дифузен възпалителен процес на меките тъкани в съседство. През това време лечението вероятно не е било проведено адекватно, защото ако е било адекватно, нямало да настъпят такива значителни усложнения.

Лечението на ищцата в хирургичното отделение било: под местна инфилтративна анестезия се извършило инцизия с цел евакуиране на гнойния възпалителен секрет, щателно почистване на оперативното поле, дрениране на раната, стерилна превръзка и антибиотично лечение в хода на оздравителния процес. ВЛ-це не намерило данни, от които да се направи заключение, че ищцата страда от някакво съпътстващо или фоново заболяване. Тя била млада, и вероятно защитните й сили били на ниво. Според ВЛ-це, причината в повечето случаи е неспазване на указанията на лекуващия лекар често да се сменя превръзката; следене от медицинското лице на оздравителните процеси на нараняването и конституционалните особености на конкретния индивид. Дадено е становище, че след като са настъпили такива усложнения, предвид възрастта на пострадалото лице, а именно, че то е с добри защитни сили, които са в състояние правилно да реагират на такива процеси, или не бил спазен предписаният терапевтичен подход, или не е била почистена раната на време така, както са били дадени указания още в началото. Оперативната намеса е в следствие на настъпилото усложнение, а то е следствие от това, че не бил спазван режима, определен от медицинското лице.

Видно от ангажираните в първоинстанционното производство гласни доказателствени средства – разпит на св. Е.И. - майка на ищцата, същата е посочила, че в деня на катастрофата дъщеря й се обадила, за да й каже че отива в болницата в Бургас.

Свидетелката отишла в болница и видяла, че от крака на дъщеря й тече кръв. Посочила е, че в болницата изчистили и превързали раната, след което тя и дъщеря й се прибрали в къщи.

Ищцата била зле. Крака я болял постоянно. Водили я на лекар, за да й сменят превръзката и да промият раната. Сочи, че след известно време кракът на дъщеря й започнал да мирише, бил много надут и пак я водили на лекар. Стигнало се и до операция на крака, като изчистили това, което миришело много. Един месец след катастрофата, я закарали в болница, защото кракът й взел да мирише. Ищцата била в болницата 4 или 5 дни. После се лекувала в поликлиниката на с.Каменово. Била на легло и свидетелката я гледала, което продължило 4 месеца и повече. Крака на ищцата я болял много и затова за болките й 3 изписали хапчета. Сега ищцата имала белег на крака - колкото 1 пръст от който се притеснявала. Свидетелката е посочила, че тя е водила ищцата на техния лекар в с.Каменово, който й правел превръзки.