Решение № 194 от 25.04.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Русе, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Атанасова при участието на секретаря Д. Радева като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело № 20214500100358 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Ищцата твърди, че на 11.08.2020 г., около 14:50 часа, по път ІІ-73 км., л.а. марка „MG, модел „ZT“, с peг. № * **** **, управляван от И. И. Д. при извършване на маневра „изпреварване“ изгубил контрол върху лекия автомобил и блъснал странично движещото се в дясната пътна лента МПС марка „Дачия“, модел „Докер”, с peг. № ** **** **, управляван от Д. К. Р.. В резултат на настъпилия сблъсък автомобилите излезли вдясно от пътното платно като МПС марка „Дачия“, модел „Докер”, с peг. № ** **** ** се преобърнало. Вследствие на описания пътен инцидент Д. Р. претърпяла телесни увреждания подробно описани в исковата молба. Непосредствено след ПТП, Д. Р. била транспортирана по спешност в „МБАЛ - Шумен“ АД, с оплаквания - виене на свят, болки в главата и гърдите. Била хоспитализирана за периода от 08.2020 г. до 19.08.2020 г., където след проведени прегледи и изследвания специалистите установили, че е получила рана в окосмената част на главата и лявата ръка, черепномозъчна травма, фрактура на пубисната кост вляво, фрактура на VIII и X ребра вляво и контузия на белия дроб вляво. При допълнителни изследвания на 14.09.2020 г., при направена електроенцефалография, било констатирано, че са налице промени в нормалната активност на мозъка. Ищцата счита, че пътният инцидент е допуснат по вина на л.а. марка „MG, модел „ZT“, с per. № * **** **, управляван от И. И. Д., който автомобил имал сключена застраховка гражданска отговорност с ответното ЗАД „Алианц Бългаиря“. Твърди, че от причинените по време на пътния инцидент увреждания претърпяла редица психически и физически болки и страдания, не била възстановена и до настоящия момент. За обезщетение на тези страдания предявила на 3.11.2020 г. молба за изплащане на обезщетение на неимуществени вреди от застрахователя, който не се е произнесъл в тримесечния срок. Поради това счита, че за нея се поражда правото на иск да претендира по съдебен ред обезщетение за неимуществени вреди, които оценява общо на 50 000 лева и претендира частичното 1 заплащане на сумата от 30 000 лева. След допуснато от съда увеличение, иска от съда да бъде осъдено застрахователното дружество да й заплати обезщетението в размер на 50 000 лв, ведно със законната лихва, считано от 04.02.2021 г. до окончателното й плащане. Претендира разноски.

В законния срок е постъпил отговор от застрахователя, в който се признава, че към момента на пътния инцидент е действало застрахователно правоотношение за л.а. марка „MG, модел „ZT“, с per. № * **** ** с ответното дружество. В отговора на исковата молба подробно са развити съображения, с които ответното дружество оспорва основателността на иска, както и неговия размер. На първо място се оспорва наличието на виновно поведение от страна на застрахования водач и в този смисъл липса на основание да бъде ангажирана отговорността на застрахователя да обезщети ищцата за претърпените болки и страдания. Оспорва се ищцата да е претърпяла описаните в исковата молба физически и психически увреждания в резултат на ПТП и в този смисъл се правят възражения, касаещи размера на предявения иск, като паричен еквивалент на претърпените от ищцата болки и страдания. Като цяло, размерът на иска се оспорва и поради това, че той не съответства на действително претърпените болки и страдания на ищцата по редица наведени в отговора подробни възражения. Поддържа се становището за пълна неоснователност на иска. Иска се неговото отхвърляне или уважаването му в един значително по-малък размер, който да съответства на действително претърпените болки и страдания. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица /л. 6/ се установява, че на 11.08.2020 г. в 14:50 часа ищцата пострадала при ПТП на път ІІ-73, км. 40+700, община Смядово между управлявания от нея л. а. „Дачия“ с рег. № ** **** ** и л.а. марка „MG, модел „ZT“, с peг. № * **** **, управляван от И. И. Д..

Между страните няма спор, че лек автомобил марка „MG, модел „ZT“, с peг. № * **** **, при управлението на който е настъпило процесното ПТП на 11.08.2020 г., е застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” към момента на катастрофата при ответното дружество.

Видно от приложеното по делото Решение № 8/05.02.2025 г. по НОХД № 183/2024 г. на РС Велики Преслав, влязло в сила на 21.02.2025 г., И. И. Д. е признат за виновен за това, че на 11.08.2020 г. на път ІІ-73, км 40+700 м, между гр. Шумен и гр.

Карнобат при управление на МПС „МГ“, модел „ЗТ“ с рег. № * **** ** нарушил правилата за движение по пътищата- чл. 5, ал. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл. 21, ал. 1 ЗДвП, чл. 25, ал. 1 ЗДвП и чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДвП и по непрадпазливост причинил средна телесна повреда на Д. К. Р., изразяваща се в трайно затруднение на левия долен крайник вследствие фрактура на лявата срамна кост на таза - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. второ, вр. чл. 342, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК обвиняемият е освободен от наказателна отговорност.

Към доказателствения материал по делото са приобщени епикриза и медицински документи, свързани с проведеното лечение на ищцата, които съдът не обсъжда 2 поотделно, доколкото същите са подробно анализирани от притежаващото специални знания вещо лице по назначената и приета по делото СМЕ.

В подкрепа на твърденията на ищцата за претърпените от нея болки и страдания по делото е разпитана св. К. С. А. – нейна майка. Същата дава показания, че за катастрофата научила от зет си. Веднага потеглили към гр. Шумен, защото разбрали, че е била приета в болницата там. На следващия ден отишли да я видят. Изнася данни, че била шокирана от външния й вид. Ищцата била с изцяло бинтована глава и ръце, имала и синини по тялото. Била контактна, но много разстроена. Дава показания, че останала при нея като придружител, докато я изпишат. Около 10 дни продължило болничното й лечение. Свидетелства, че ищцата изпитвала силни болки, не можела да промени положението на тялото си - не ставала, не сядала. Това наложило оставането на свидетелката при нея като придружител, за да й помага както за личната й хигиена и нужди, така също и за да бъде хранена. Не можела сама да прави нищо, била неподвижна, което допълнително я натоварвало, защото изпитвала неудобство, че някой трябва непрекъснато да се грижи за нея. Към края на престоя започнали да махат част от превръзките, но й препоръчали да спазва режим на покой и да не се движи, за да не изпитва болка. Свидетелства, че дъщеря й имала счупени ребра, оплаквала се от болки при вдишване и издишване, от болки в пубисната област, непрекъснато главоболие от раната на главата. След изписването й от болница наели линейка и я транспортирали в Разград, в дома на родителите й, за да могат те да се грижат за нея. Три месеца престояла там, възстановяването й вървяло бавно.

Оплаквала се от болки, приемала обезболяващи. Постепенно започнала да си раздвижва краката, да става, да се придвижва, но първоначално ползвала патерици, не смеела да се отпусне на крака си. Изпитвала несигурност при движението. Променила се психиката й, имала чести промени в настроението, понякога плачела безпричинно, нервирала се от тази безпомощност. Лекарят-невролог, който ги консултирал в Разград й изписал някакви успокоителни и те дали някакъв резултат, тъй като постепенно се успокоила. В края на третия месец се прибрала, тъй като можела вече да се справя сама, но продължила да си ходи с патерици. Свидетелства, че Д. и сега се оплаква от главоболие, притеснява се да шофира и избягва да го прави. Преди катастрофата шофирала редовно и била един уверен водач. При промяна на времето, чувствала болки в областта на пубиса.

Във връзка с доказване получените от пострадалия ищец травми, по делото е изслушана и приета съдебномедицинска експертиза, вещото лице по която дава следното заключение:

Ищцата Д. К. Р. е получил следните увреждания: счупване на лявата срамна кост, счупване на осма и десета ребрени дъги вляво, контузия на левия бял дроб, контузни рани на главата и лявата ръка. Тези травматични увреждания, според експерта, са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Към момента са налице белези на лявата мишница, които са над нивото на околната кожа. В горната част на белезите се опипва подвижна плътна част около 8 мм с вид на чуждо тяло, което при изслушването му в о. с. з. експертът разуснява, че е стъкло.

Според вещото лице, установените иртативни промени в направения ЕЕГ запис от 14.09.2020 г. са признак на повишена активност на мозъка и не могат да се свържат по безспорен начин с процесното ПТП.

Възстановителният период за счупването на лявата срамна кост е около три месеца, а за ребрата около 1-2 месеца. Според експерта, пострадалата е имала болки 3 след травмата, по време на раздвижването в рамките на възстановителния период.

Травматичните увреждания са довели до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник и снагата на ищцата. В резултат на тях не е можела да извършва трудова дейност у дома. Неудобствата са свързани с всички дейности в бита, които са свързани с движения на левия долен крайник и снагата. Те са били трайно затруднени в рамките на възстановителния период.

Вещото лице дава още заключение, че посочените увреждания не се имобилизират с помощни средства. Обездвижването е свързано с постелен режим и покой. Движенията са свързани с болки, които в началото на възстановителния период са силно изразени и намаляват в рамките на същия с развитието на възстановителните процеси на зарастване на костните структури. При промяна на времето /преохлаждане/ при такива увреждания има болки, които са свързани с външни и вътрешни фактори и при различните индивиди са с различен характер.

Съдът намира, че следва да кредитира заключението на д-р И. С. като неоспорено, компетентно и обективно.

На 03.11.2020 г. ищцата заявила пред ответното дружество претенция за заплащане на причинените й вреди, като между страните няма спор, че обезщетение не й е определяно, нито изплащано.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно осн. чл. 432, ал. 1 във вр. чл.

493, ал. 1, т. 1 т.1 КЗ и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, които са допустими, доколкото във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ е проведена процедурата по чл. 380 КЗ и застрахователят не е изплатил обезщетение.

В конкретния случай е безспорно, че на 11.08.2020 г. е осъществено ПТП с участието на лек автомобил, управляван от И. И. Д., при което е причинена средна телесна повреда на Д. К. Р.. Наказателното производство е приключило с влязло в сила решение по чл. 78а от НК. Това решение, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда. В този смисъл т. 15 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Следователно, съгласно чл. 300 ГПК, то е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От това следва да се приеме, че са налице всички елементи за носене на деликтна отговорност от прекия причинител – водачът на автомобила И. И. Д. за понесените от ищцата неимущетвени вреди. Налице са всички предпоставки на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние, извършено виновно, при условията на непредпазливост и в резултат на същото е настъпила телесна повреда на ищцата, вследствие, на което тя е претърпяла вреди.

Отговорността на ответното дружество в случая също е безспорна с оглед наличието на валидно сключена между него и собственика на лекия автомобил задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, което 4 правоотношение е съществувало и към датата на ПТП.