Решение № 1103 от 22.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1103 гр. Пловдив, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20265330201374 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-6207-000377/25.06.2025г. на Началник група в РУ – Труд при ОД МВР – Пловдив, с което на Д. И. Д., с ЕГН: ********** от гр.**** на осн. чл. 179 ал.2 пр.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл.23 ал.1 от ЗДвП.

По съображения, изложени в жалбата, се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, жалбоподателят не се явява и се представлява от процесуален представител – адв. Т., който поддържа жалбата и навежда твърдения, че причина за настъпилото ПТП е поведението на другия водач. Моли съда да отмени наказателното постановление и да присъди сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По делото е приложено писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да бъде потвърдено. При евентуално уважаване на 1 жалбата, се прави възражение за прекомерност относно размера на адвокатския хонорар. Не се претендират разноски.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното физическо лице/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 06.06.2025г. в 07,30 часа на републикански път II-64 46 км между гр.Пловдив и с.Труд, посока с.Строево жалбоподателят Д. Д. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген Бора“, с рег. № ****, лична собственост, като навлизайки в кръгово кръстовище, застигнал и ударил движещия се пред него лек автомобил „Мазда 6“ с рег.№ ****. Като причина за настъпилия удар било неспазване от страна на жалбоподателя Д. необходимата дистанция и допускането на ПТП с материални щети. За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП № 2025-1024-52725. На място пристигнал полицейски екип в състав полицейските служители Г. В. и И. П., които след изясняване на ситуацията приели, че жалбоподателят, в качеството му на водач на МПС не се е движел на такова разстояние от движещото се пред него друго МПС, че да може да избегне удряне в него, като намали скоростта или спре.

Констатираното било определено като нарушение на чл.23 ал.1 от ЗДвП и на жалбоподателя Д. Д. бил съставен АУАН серия GA № 3870602/06.06.2025г.

Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал без възражения.

В срок на чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя Д. И. Д., с ЕГН: ********** на осн. чл.179 ал.2 пр.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл.23 ал.1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства – изцяло от показанията на свидетелите Г. Н. В.

2

/актосъставител/ и И. З. П..

В показанията си актосъставителят В., разпитан в качеството на свидетел, потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. От показанията му се установява, че бил изпратен с колегата му на настъпило ПТП в кръгово кръстовище. Когато пристигнал на място установил, че единият автомобил е спрял на отбивката за с.Труд, а другият на отбивката за с.Строево. Извършил оглед на автомобилите и разпитал водачите, като приел, че автомобилът на жалбоподателя е застигнал автомобила на пострадалия и го ударил отзад, като не е спазвал дистанция. Автомобилът на жалбоподателя бил „Фолксваген Бора“ и щетата му била отпред в дясно, докато другият автомобил „Мазда“ бил ударен отзад в ляво. Ударът е настъпил в кръговото движение, където имало две ленти за движение, но от показанията на св.В. се установява, че не знае в коя лента е настъпило ПТП-то, като причина била неспазване на дистанция от вторият автомобил, управляван от жалбоподателя.

От показанията на св.И. П. се установява, че бил изпратен с колегата му на настъпило ПТП, като едининят автомобил бил спрял в кръговото кръстовище, а другият в посока Карлово. По този автомобил ударът бил в задната му броня. Колегата му изяснявал положението, а св.П. се подписал като свидетел в АУАН.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите като пълни, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи както помежду си, така с кредитираните от съда писмени доказателства.

В хода на съдебното следствие от страна на жалбоподателя бе представено и прието от съда като веществено доказателство външна памет, съдържаща запис на видеофайл от видеорегистратор, с който бил снабден автомобила на жалбоподателя. На това веществено доказателство бе извършен оглед, като бе установен видеофайл, при чийто оглед се установява, че камерата се намира в автомобил, който се движи в лява лента за движение на двулентов път. Този автомобил застига автомобил, сив на цвят, който навлиза в кръстовище с кръгово движение. Автомобилът, който бил снабден с камера се движел зад сивия автомобил, който в кръговото кръстовище преминал от дясното платно в лявото. В този момент автомобилът, който бил снабден с камера, застигнал предния автомобил и настъпил удар между двата 3 автомобила – в предната дясна част на автомобила с камерата и в задната лява част на сивия автомобил. Съдът кредитира изцяло данните от извършения оглед на видеозаписа, съдържащ се във вещественото доказателство – външна памет.

Като писмено доказателство по делото е прието писмо от ОПУ – Пловдив, ведно със схема на кръгово кръстовище при път II-64. Съдът кредитира изцяло посоченото писмено доказателство като обективно и кореспондиращо с останалите кредитирани от съда доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

По делото са налице несъмнени и категорични доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение по чл.23 ал.1 от ЗДвП. Съгласно посочената законова разпоредба водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко. В настоящият случай се установи по категоричен начин, както от свидетелските показания, така и от огледа на видеофайла, че жалбоподателят се е движел зад автомобил който е влязъл преди него в кръгово кръстовище.

Този автомобил е предприел движение в кръговото кръстовище и е започнал престрояване в лява лента на кръговото кръстовище, което е с прекъсната осева линия. Автомобилът на жалбоподателя се е движел зад този автомобил и също е навлязъл в кръговото кръстовище, като не е спазвал необходима дистанция, която да му позволи да спре навреме при намаляване на скоростта на предния автомобил и неговото престрояване, поради което настъпило ПТП като движещият се отпред автомобил „Мазда 6“ бил ударен в задната лява част, а движещият се отзад автомобил на жалбоподателя бил ударен в предната дясна част.

Предвид на това съдът приема, че правилно административният орган е квалифицирал деянието като нарушение по чл.23 ал.1 от ЗДвП, осъществено от водачът на автомобила, движещ се отзад и управляван от жалбоподателя.

С оглед на констатациите правилно и законосъобразно административнонаказващият орган е приложил разпоредбата на чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП и е наложил административно наказание глоба в размер от 200 лева. Този размер на административното наказание е бил действащ към 4 момента на нарушението, а в последствие нормата на закона е била променена и размерът на глобата е бил увеличен. Предвид на това и съгласно разпоредбата на чл.3 ал.2 от ЗАНН следва да се приложи по-благоприятния закон, който е действал към момента на нарушението. Размерът на глобата е бил строго определен, поради което не са налице основания за неговото изменение или отменяне.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателното постановление. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Поради тези съображения наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ съдът следва да съобрази предвиденото в разпоредбата на чл.11, ал.2 от същия закон, съгласно която в съответствие с чл.6 - 9 от Регламент (ЕО) №974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл.12 и съответно за закръгляване по чл.13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл.52, ал.1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложената с наказателното постановление глоба в размер на 200 лева, следва да бъде с равностойност евро – 102,26 евро, което само по себе си не представлява изменение на санкцията.

При този изход на спора разноски се присъждат на въззиваемата страна, но тъй като такива не са били поискани, то не се дължат.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

25-6207000377/25.06.2025г. на Началник група в РУ – Труд при ОД МВР – Пловдив, с което на Д. И. Д., с ЕГН: ********** от гр.**** на осн. чл. 179 ал.2 пр.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 102,26 евро /сто и две евро и 26 цента/ с равностойност от 200 /двеста/ лева за нарушение по чл.23 ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6