Решение № 504 от 29.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 504 гр. София, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря Албена Вл. Арсова в присъствието на прокурора Р. Ст. Ив. като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100602128 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 22.03.2022г. по НОХД № 2101/2021г., СРС, НО, 95 състав е признал подсъдимия П. ИВ. ХР. за виновен в това, че на неустановена дата през месец март 2014 г., в гр. София, сменил входната врата на стълбище в жилищна сграда, находяща се на бул.

„****, водещо до подпокривното/таванско пространство на сградата, и отказал да предостави ключ от вратата на владеещия таванското помещение Е.А.Т., собственик на част от подпокривното таванско пространство на сградата, като с действията си самоволно, не по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от Е.А.Т. по съдебен ред - в.гр.д. № 7887/2013г. на СГС, АО, III-Б състав, свое предполагаемо право на собственост върху цялото подпокривно пространство на сградата, на който се намира ползваното от П. ИВ. ХР. жилище, като случаят е немаловажен - престъпление по чл. 323, ал. 1 НК. Поради това на основание чл. 323, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 3, т.

1 вр. ал. 1 НК му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ, с пробационни мерки, както следва:

1. задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от шест месеца;

2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца;

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба и допълнение към нея от упълномощеният защитник на подс. П.Х. – адв.В.К. , в която се излагат съображения за неправилност на присъдата-необоснованост и неправилно приложение на закона. Твърди се, че обвинението не се явявало доказано по несъмнен начин, присъдата почивала на предположения, като съдът не бил изложил съображения кои доказателствени средства приема, а други отхвърля и съображенията си затова. Доказателствените средства не установявали, че подсъдимото лице е извършило инкриминираните самоуправни действия, като св. Т. никога не бил владял или ползвал процесното помещение.

1

Претендира се отмяна на първоинстанционната присъда и признаване на подсъдимия за невиновен по обвинението за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав поради допуснати съществени процесуални нарушения.

С подадената въззивна жалба не се отправя искане за събиране на доказателства пред въззивния съд.

В разпоредително заседание на 10.06.2022 г. въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание упълномощеният защитник на подс. П.Х. – адв. К., поддържа въззивната жалба и допълнението към нея, като моли съда същата да бъде уважена, а първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подзащитният му да бъде оправдан. Твърди се, че по време на проведеното следствие пред първата инстанция от разпита на всички свидетели не са се събрали категорични гласни доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Изтъква, че интерпретацията на същите от страна на СРС в мотивите си е неправилна, поради което е довела и до постановяването на незаконосъобразен краен съдебен акт. Твърди липсата на правен спор между подсъдимия и св. Т. към момента на твърдяното престъпление.

Пред въззивния съд представителят на държавното обвинение моли съда да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Счита, че в хода на ДП и съдебното следствие пред СРС са били събрани достатъчно доказателства в подкрепа на повдигнатото обвинение., а наложеното наказание е справедливо.

Подсъдимият П.Х. в съдебно заседание се присъединява към становището на защитника.

В предоставеното правото на последна дума моли да се отмени първоинстанционната присъда и да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е събрал всички достъпни и относими доказателства и доказателствени средства: гласни- показанията на свидетелите Е.Т., А.Т., В.Д., Р.Х., Н.П., В.Б.-Р., П.Ч. и Т.Г., и писмени - справка за съдимост за поде. Х. и преписи от: удостоверение за наследници № 2042/08.10.1985 г.; жалби от Е.Т. до Главния архитект на Община „Лозенец“, гр. София от 11.04.2014 г. и от 22.01.2015 г.; искова молба от Н.А. Х.а по гр. д. № 33981/2011 г. по описа на СРС, ГО, 32-ри състав; решение № 1-32-224/01.02.2013 г. по гр. д. № 33981/2011 г. по описа на СРС,ГО, 32-ри състав; въззивна жалба вх. № 1009754/08.03.2013 г.; решение от 02.12.2013 г. по в.гр.д. № 7887/2013 г. по описа на СГС, AO, Ill-б с-в; касационна жалба вх. № 15080/10.02.2014 г. срещу решение от 02.12.2013 г. по в.гр.д. № 7887/2013 г. по описа на СГС, AO, I II-б с-в; решение № 118/07.01.2015 г. по гр.д. № 3138/2014 г. по описа на ВКС, ГК, II ГО; решение № 4778/09.06.2016 г. по гр.д. № 1121/2015 г. по описа на СГС, ГО IV-Г състав; справка от Столична община, район „Лозенец“ от 29.11.2016 г.; нотариален акт за продажба на недвижим имот № 30, том XVI, регистър 3030, дело № 2781/1946 г.; нотариален акт за дарение на недвижим имот № 186, том XIV, дело № 2606/1969 г.; решение от 20.06.1983 г. на СРС„ ГК, 41 с-в по гр. д. № 8036/1983 г. по описа на съда; разрешение за ползване № 5372 ПК-394/24.08.2001 г.; писмо от Столична община, направление „Архитектура и градоустройство“ от 18.09.2019 г.; констативен акт № КА-007/13.02.2020 г.

Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите е формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали. Възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка изцяло се споделя и от въззивната инстанция, като не са налице основания за промяна във фактическите изводи на първостепенния съд, нито има основание за различна оценка на събрания по делото доказателствен материал – направените от първостепенния съд фактически констатации, както и оценката на доказателствения материал, дадена от този съд, изцяло се споделят от настоящата въззивна инстанция и тя е в следния смисъл:

Подсъдимият П. ИВ. ХР. е роден на 19.05.1970 г. в гр. София. Същият е българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, работи, с постоянен адрес гр.

София, бул. „****, с ЕГН **********.

През 1946 г. А.Г.Т. /починал/, баща на свидетеля Е.Т., закупил недвижим имот, находящ се в гр. София, бул. „****, а през 1961 г. продал на трето лице партерния етаж от построената в имота сграда, с изключение на стълбището и антрето за горния етаж.

Впоследствие А.Т. дарил на Н. Х.а /починала/, майка на подс. П.Х., 20 % идеални части от мансардния апартамент в сградата, заемащ половината южна част от таванската плоча, над партерния етаж на сградата, и при съседи: от север - таванско помещение, от другите три страни - двор, отдолу - партерен етаж, и отгоре - покрив.

След смъртта на А.Т., св. Е.Т. придобил по наследство собствеността върху частите от имота, на които баща му бил собственик приживе, а именно гараж, мазета, санитарен възел и таванското помещение, находящо се в северната част на подпокривното пространство в жилищната сграда на адрес гр. София, бул. „****.

Предназначението на постройката - гараж, заедно с други части от недвижимия имот, било променено в търговски обект - кафе-аперитив, към който като складово помещение св.

Т. ползвал таванското помещение в сградата, негова собственост, находящо се северно на частта от имота, собственост на Н. Х.а /след развод В./.

Входът за цялото подпокривно пространство - за тавана на св. Т. и за жилището, собственост на Н. В., бил общ, и се осъществявал през дървена врата, която се заключвала, и от която ключове имали св. Т., подс. Х. и майка му, като по стълбище се стигало до площадка, на която имало три врати - за жилището, собственост на Н. В., за санитарен възел към въпросните стаи, и за таванското помещение, собственост на св.Т.. Влизането в таванското помещение на Т. се осъществявало от стълбищната площадка, посредством изкачването на три стъпала.

През 2012 г. Н. В., чрез адв. П.Х. /подсъдимия/, предявила иск по чл. 108 ЗС срещу св. Е.Т., претендирайки право на собственост върху таванското помещение, владяно и ползвано от св. Т.. Последният оспорил иска.

По воденото въз основа депозираната от Н. В. искова молба гражданско дело № 33981/2011 г. по описа на СРС, ГО, 32 с-в, било постановено решение № 1-32-224/01.02.2013 г., по силата на което св. Т. бил осъден да предаде на Н. В. владението на таванското помещение, находящо се в северната част на подпокривното пространство в жилищната сграда на адрес гр. София, бул. „****.

Св. Т. подал въззивна жалба срещу решението на СРС, по която било образувано в. гр. д. № 7887/2013 г. по описа на СГС, AO, III-б състав. По това дело било постановено решение от 02.12.2013 г., с което искът, предявен от Н. В., бил отхвърлен.

След смъртта на Н. В., в качеството на неин наследник, на когото било връчено съдебното решение по гр. д. № 7887/02.12.2013 г. по описа на СГС, подс. Х. подал касационна жалба вх. № 15080/10.02.2014 г. до ВКС срещу решението на СГС, като същевременно, през месец февруари 2014 г., предприел извършването на ремонтни дейности в мансардния апартамент, находящ се в съседство с помещението, собственост на св. Т., в който междувременно се бил нанесъл да живее заедно със св. Т.Г..

В хода на ремонтните дейности, през месец март 2014 г., независимо и въпреки наличието на спор относно вещни права върху таванското помещение, собственост на св. Т., 3 подс. Х. първоначално подменил заключващото устройство /патрон/ на входната врата на стълбището, водещо към подпокривното пространство на сградата, където освен наследения от него апартамент, се намирало и таванското помещение на св. Т., и впоследствие, в рамките на същия месец март 2014 г., сменил с нова метална врата, вратата, през която се осъществявал достъпът до двете помещения и санитарния възел.

След смяната на вратата св. Т. неколкократно, в това число в присъствието на св.

А.Т., както и чрез изпращане на нотариална покана, отправил до подс. Х. искане да му предостави ключ от новата врата, за да може да осъществява достъп до таванското си помещение, но подсъдимият не му предоставил такъв. Предвид това св. Т. подал жалба в СРП, по повод на която било образувано досъдебното производство по настоящето дело.

Така приетата от първостепенния съд фактическа обстановка е установена от първата инстанция на базата на правилен, логичен и подробен анализ на събраните по делото доказателства. Този анализ е съобразен с правилата на формалната логика като доказателствата са анализирани без да бъдат изопачавани, а съдът е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства- както обвинителни такива, така и защитни, като е изложил и подробни съображения кои от тях кредитира и кои не, в кои части и по какви съображения.

Разпечатката съдържа 44 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/11468119-0f39-46c4-a522-7f3de794fcf7