Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260630 от 29.12.2020, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 3322/2020
Вид
Решение № 260630
Подписан
29.12.2020
В сила
29.04.2021
Състав
АНА ИВАНОВА ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.323 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл.410, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ гр. Плевен, 29.12.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на девети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ***А при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3322 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „Д.З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу В.Н.Т.,

ЕГН **********,*** искова молба с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.410, ал.1, т.1 КЗ за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер общо на 539.17 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение и направени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 60 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 05.04.2019г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В обстоятелствената част на ИМ се излага, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, зсрещу която в срок е постъпило възражение от ответника, поради което и в изпълнение указанията на съда е предявен настоящия иск. Навежда доводи, че на 20.11.2016г. в гр. Плевен в близост до сградата на 01 РУ-ОДМВР-Плевен, находяща се в ***, В.П.Д. паркирал л.а. ***, собственост на „***” ЕООД. Сочи се, че след отваряне на предната лява врата от водача, към превозното средство се приближила В.Н.Т. и нанесла удар с крак по вътрешната кора на вратата, като дори след затваряне на вратата, същата продължила да нанася удари по предната лява и задната лява врата на автомобила.

Твърди се, че в резултат на действията си ответницата е причинила материални щети по посоченото МПС. Излага се, че с оглед извършеното противоправно деяние, В.Д. е сигнализирал компетентните органи и въз основа на сигнала е образувана преписка № В 6678/2016г., по описа на РП-Плевен. Сочи се, че в хода на извършената проверка безспорно е установено, че В.Н.Т. е деецът, нанесъл повредите по л.а. ***. Твърди се, че по силата на сключен договор за застраховка „Каско на МПС”, полица № ***, със срок на валидност от 01.10.2016г. до 30.09.2017г., във връзка с настъпилите имуществени вреди от описаното по-горе застрахователно събитие, увреденото лице е завело щета № ********* от 21.11.2016г. в „Д.З.” АД., като след извършен оглед на автомобила е изготвен опис-заключение за вредите по него. Сочи се, че по искане на застрахования е извършен ремонт на автомобила в доверен сервиз „***” ООД, като за възстановяване на щетите на 06.02.2017г. е изплатено обезщетение в размер на 524.17 лв. Излага се, че във връзка с ликвидацията на преписката застрахователното дружество е реализирало обичайни разноски в размер на 15 лв.

Твърди, че съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, ищецът има право да претендира посочената сума от виновния водач. Излага,че с писмо с изх. № ********* от 15.03.2019г. поканили ответника в 15-дневен срок от получаване на поканата доброволно да възстанови платеното застрахователно обезщетение, което писмо ответницата е получила, но въпреки това не е заплатила задължението си по описаната щета. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира присъждането на разноски и прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ответника.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на ИМ. Твърди, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Оспорва твърдението на ищцовото дружество, че на 20.11.2016г. е увредила чрез нанасяне на удари лек автомобил „***, за който е имало сключен застрахователен договор по имуществена застраховка „Автогрижа”, обективиран в полица № ***/30.09.2016г. Излага, че на 20.11.2016г. е имала среща с В.П.Д., бивш нейн съпруг, по повод на постановени привременни мерки по реда на чл.323 ГПК по отношение на малолетното им дете ***. Излага, че тъй като В.Д. имал склонност към насилие помолила нейните родители и голямата й дъщеря да я придружат на срещата. Сочи, че веднага след като са срещнали В.Д. започнал да я напада вербално и между тях възникнал спор затова, че не е върнал детето, което е наложило съдът да постанови привременните си мерки. Твърди, че вследствие на възникналия спор В.Д. заявил, че щял да пусне жалба в полицията срещу нея, завел детето в сградата на Първо РПУ, където извикал дежурния полицай. Излага, че в нито един момент от срещата й с В.Д. не е удряла с крак или по какъвто и да е друг начин автомобила, с който той е пристигнал на срещата, като през цялото време очевидци на случващото се между тях били родителите й *** Т. и *** Т. и голямата й дъщеря ***. Оспорва изложеното в обстоятелствената част на Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 06.01.2016г. по пр. № В 6678/16г. на РП-Плевен, в частта, в която е посочено, че се е приближила към превозното средство и е започнала да нанася удари с крак по автомобила, като по този начин е повредила различни части от него. Сочи, че дежурният полицай в Първо РПУ не е бил свидетел на такива нейни действия, както се твърди в документа на ответника наименован „Искане за оценка на вреди” от 21.11.2016г. Твърди, че описаните от В.Д. увреждания по автомобила са съществували и преди срещата им на 20.11.2016г. пред Първо РПУ, поради което обективно е невъзможно тя да бъде автор на тези увреждания. Счита, че липсват надлежни доказателства, които да установяват, че е възникнало валидно застрахователно правоотношение по сключения договор за имуществена застраховка „Автогрижа”, за което е издадена полица № ***/30.09.2016г. на „Д.З.” АД. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищцата моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждането на разноски. В нарочна писмена защита процесуалният представител на ищцата моли съда да отхвърли предявения иск. Сочи, че по делото не е доказано наличието на валиден договор за застраховка между ищеца и В.П.Д.. Твърди и, че по делото не е доказано, че ответницата е автор на сочените увреждания по автомобила, за което развива подробни съображения.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното по делото ч.гр.д.№ 1766/2020 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение № 984/22.05.2020 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело сума в размер на 539,17 представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 175,00 лева, срещу която в указания от съда срок длъжникът е възразил, поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Установява се от приобщената по делото Полица №*** по Комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“, сключена между ищеца и и „***“ ЕООД, че лек автомобил автомобил „*** е бил застрахован със застраховка „Пълно Каско“.

Представени като доказателство по делото са и ОУ към сключената застраховка „Каско на МПС“.

Приобщената по делото Прокурорска преписка №В6678/2016 г. по описа на РП Плевен, от която се установява, че с Постановление от 06.01.2016 г. е отказано да се образува ДП, поради факта, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер. Видно е от прокурорската преписка, че обяснения са дали В.П.Д. и В.Н. ***. В обясненията си В. Д. сочи, че на 20.11.2016 г. ответницата по делото срещу входа на полицията е ударила и счупила вратата на управлявания от него лек автомобил, докато в обясненията си В. *** отрича за такъв инцидент. Видно е от прокурорската преписка, че докладни записки са написали ***- полицай ВПА при Първо РУ и Е.Й.П.- ОД при Първо РУ. В докладната си записка Р. *** сочи, че се отзовал на 20.11.2016 г. на скандал пред Първо РУ между В.П.Д. и В.Н. ***, като по колата на В. Д. установили следните щети: „охлузване по предна и дясна лява врата в областта над дръжките, както и счупена декоративна кора на предна лява врата. По вратите се виждали части на подметка от обувка“. В докладната си записка Е. П. не сочи да е станал свидетел на нанасяне на щети по автомобила.

Установява се от представеното по делото Искане за оценка на вреди по щета № *********/21.11.2016 г., че В. Д. е поискал да се оценят вредите на управлявано от него МПС, а именно: лек автомобил автомобил „***, описани като „злоумишлени действия“, изразяващи се в „ при отваряне на шофьорската врата ритник и счупване на вътрешната кора, след затваряне на вратата ритник по външната част, случило се пред ІІ РУ Плевен в 20,00 часа пред дежурен полицай.

От представените по делото протокол за оглед на процесното МПС се установява, че констатираните увреждания по автомобила са: „лайсна дясна броня- боя; корпус дясно – п; врата предна дясна – боя; врата, задна дясна, плъзгаща се врата-2+боя; калник заден десен – боя; лайсна дясна, броня задна- боя; праг десен – боя; лайсна под заден регистрационен номер.

Представено като доказателство по делото е и опис заключение на вреди по процесното МПС, от които се установява и какви са констатираните вреди по същото.

Видно е от представения по дело калкулация за ремонт № *********/31.01.2017 г., че ремонтът на процесния лек автомобил възлиза на 524,17 лева с ДДС.

Приобщени като доказателства по делото са и снимки, направени от ищеца на увреденото МПС.

От приложеното по делото възлагателно писмо от ищеца до „***“ ООД, приемо – предавателен протокол, че е възложено на соченото дружество да извърши ремонт на процесното МПС.

Видно е от приложената по делото фактура № 509/31.01.2017 г., че „ за извършения ремонт „***“ ООД е издал на ответника фактура на стойност 524,17 лева.

Установява се, че въз основа на извършения ремонт ищцовото дружество на базата на Ликвидационен акт №495849/01.02.2017 г. е разпоредило да се извърши плащане в размер на 524,17 лева на „***“ ООД за извършения ремонт на процесния лек автомобил, въз основа на което е и направено плащане.

От представената по делото регресна покана, връчена на В. Т. по щета № *********/21.11.2016 г. отправена от ищеца до ответника се установява, че последната е поканена да заплати на ищцовото дружество сумата от 524,17 лева за извършеният ремонт и сума от 15,00 лева – ликвидационни разноски.

Представено като доказателство по делото е определение №4429/09.11.2016 г. по гр.д. №7933/2016 г., от което се установява, че по отношение на детето *** са определени привременни мерки.

Представени като доказателства по делото е свидетелството за регистрация на процесния лек автомобил и контролен талон № 5491666 на името на В.П.Д..

Приобщена като доказателство по делото е и неоспореното от страните заключение по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. От заключението на същото се установява, че наличните пластични деформации по левите врати на процесния автомобил се дължат на ударни въздействия с малка допирна повърхност с посока на движение за външните стени на левите врати отвън навътре, а върху панел на облицовка предна лява врата отвътре навън; че повредите върху МПС-то се дължат на субективно въздействие; че от техническа гледна точка имуществените вреди на процесното МПС са в причинно- следствена връзка с процесното застрахователно събитие. Стойността на щетите, определени към датата на застрахователното събитие при възстановяване в специализиран сервиз с оригинални част е 509,13 лева.

В проведеното по делото о.с.з. ВЛ сочи, че ударните въздействия по МПС-то вероятно са били с крак, поради факт, че допирната повърхност е съотносима с геометричните размери на подметка или обувка. Сочи, че уврежданията по външната страна по- скоро са от ток на женска обувка, а от вътрешната е от обувка, която е равна, тъй като е с по – голяма квадратура. Обяснява, че ако щетите по автомобила се реализират от малко разстояние, каквото сочат свидетелите и то чрез женска обувка, те биха се реализирали под ъгъл, като няма място за такава деформация перпендикулярна на стената. Твърди, че няма как от такова разстояние да се деформира перпендикулярно автомобила. Сочи и, че уврежданията по МПС-то може да са от други предмети с подобна повърхност.