Определение № 126 от 04.04.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 129/2023
- Вид
- Определение № 126
- Подписан
- 04.04.2023
- В сила
- 04.04.2023
- Състав
- Васил Стоянов Гатов, Велина Емануилова Антонова, Милена Бориславова Рангелова
Цитирани разпоредби
- чл.244, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.246, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл.321, ал.3, т.2 · Наказателен кодекс
- чл. 354а · Наказателен кодекс
- чл.354а, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.248, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248а · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 126 гр. Пловдив, 30.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Васил Ст. Гатов
Членове:
Милена Б. Рангелова
Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно дело № 20235000600129 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава двадесет и втора НПК.
С протестираното определение съдът е прекратил съдебното производство и върнал делото на Окръжна прокуратура Стара Загора за отстраняването на допуснатите процесуални нарушения.
Недоволен от така постановеният съдебен акт останал прокурорът и на основание чл.249, ал.3 НПК го протестирал. В протеста релевирал съображения за неправилност на изводите на съда, свързани с въпросите по чл.248 НПК и предложил определението да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Апелативният съд, като съобрази възраженията в протеста, провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение и за да се произнесе взе предвид следното:
Протестът е подаден в срок, от активнолегитимирана страна и е процесуално допустим.
Разгледан по същество е частично основателен.
В разпоредителното заседание, проведено на 27.02.2023г. съдът е установил допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, 1 попадащи в обхвата на разпоредбата на чл.248, ал.1, т.3 НПК.
Според съда в обстоятелствената част на обвинителния акт е налице дефицит от факти по част от повдигнатите на подсъдимия Д. обвинения.
Досежно обвинението по чл.321, ал.3, т.2 НК съдът е намерил, че липсват обстоятелства относно фактическото присъединяване на подсъдимия към ОПГ и знанието му за това, както и на кой район и територия е следвалода действа Д.. Такъв фактически дефицит според съда съществувал и по отношение на обвинението по чл.244, ал.2 и по обвинението по чл.246, ал.3 НК.
По отношение на обвинението по чл.354а, ал.2 НК съдът също е констатирал липса на факти относно изпълнителното деяние, като е приел, че обвинителната теза е сведена до посочване на фактическото обвинение, изложено в заключителната част на обвинителния акт.
Отделно от това е съзрял съществено противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, по отношение на теглото и активния компонент на инкриминираното наркотично вещество.
Изводите на съда за наличие на посоченото по – горе противоречие са правилни и намират опора в делото.
Няма спор, че делото се отличава с фактическата си и правна сложност и разследването е изисквало значителни усилия за доказване на инкриминираната деятелност на подсъдимия, но това не трябва да става за сметка на процесуалната прецизност, която е основната гаранция за спазване на правата на страните в процеса.
Ноторно в правната доктрина и съдебната практика е, че в обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да бъдат посочени ясно, точно и разбираемо всички факти, определящи престъпния характер на деянието, в което е обвинен дееца, както и правната му квалификация. Само така рамките на процеса на доказване са очертани законосъобразно.
Противоречивото посочване на правнорелевантната фактология в обвинителния акт във всички случаи води до нарушаване правото на защита на обвиняемия, респ. подсъдимия, защото същият е поставен в невъзможност да разбере на базата на какви точно факти е обвинен, срещу какви факти да се брани и как да организира защитата си.
В тази връзка следва да се отбележи, че законодателят е извел точното 2 посочване на значимите за решаване на отговорността обстоятелства в описателната част на обвинителния акт като абсолютно изискване за процесуалната му издържаност. Противоречивото им посочване, както е сторено в настоящия казус не позволява на съда да провери каква точно е била волята на обвинителя, а от друга страна нарушава процесуалните права на подсъдимия.
Тези противоречия не могат да бъдат преодоляни в процедурата по чл.248а НПК. Това е така, защото явна фактическа грешка ще е налице, когато има несъответствие между формираната истинска воля на прокурора и нейното външно изразяване в писмения текст на обвинителния акт, т.е. когато волята му относно действителното фактическо положение е ясна, а не спорна. В случаите, когато действителната воля не може да бъде изведена еднозначно от мотивите на акта, то тогава за ЯФГ не може да се говори.
Точно такъв е и настоящия казус. Значителното разминаване между стойността на инкриминираните наркотични вещества, между количественото съдържание на активен компонент в намерената марихуана и метамфетамин, както и в количеството на държаните екстази в обстоятелствената част на обвинителния акт и в неговия диспозитив не позволява да се проследи действителната воля на прокурора относно тези факти и това съществено процесуално нарушение не може да бъде санирано в процедурата по чл.248а НПК.
Ето защо възраженията на прокурора в тази връзка, намерили израз в протеста му не могат да бъдат споделени и съответно уважени.
Въззивната инстанция споделя изцяло констатациите на съда по този въпрос и намира правните му изводи за точни, обосновани и законосъобразни. Основно задължение на съда в хода на разпоредителното заседание е при констатиране на отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за отстраняването на тези пороци. Така е и сторил първоинстанционния съд по делото. Описаните в обстоятелствената част на протестираното определение нарушения по отношение на теглото и активния компонент на инкриминираното наркотично вещество са налични. Правилно са констатирани и обосновано съдебното производство е прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняването им.
3
Отпочване на съдебно производство при наличие на такива съществени процедурни пороци не би позволило същото да завърши със законосъобразен и обоснован съдебен акт, който да породи желаните от закона правни последици.
Всичко посочено по-горе диктува извода, че протестираното определение в тази част е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а подаденият срещу него протест оставен без уважение.
СтОС е бил прав да открие порок при оформянето на останалата част от обвинителния акт акт – относно обвиненията по чл.321, ал.3, т.2, чл.244, ал.2, чл.246, ал. 3 и чл. 354а НК. Четецът на този акт не може да схване в пълнота обвинителната теза относно начина на присъединяване на обвиняемия към твърдяната организирана престъпна група; района, в който бил действал по уговорка с другите членове; вида на подправка на инкриминираните парични знаци; пазенето и укриването на предметите на инкриминираното посегателство по чл. 246, ал. 3 НК, а също относно отразяването на всички обективни елементи на твърдяните престъпления в неговото съзнание.
Това не е проблем по съществото на делото, както счита протестиращият. Правомощието на съда да прецени коя част от обвинението да възприеме, не освобождава обвинителя от задължението да поясни своята позиция.
Става дума именно за поясняване /конкретизиране и детайлизиране/ на обвинителната позиция, за което според мнозинството от настоящия съдебен състав забраната за реформацио ин пеиус не е пречка. Въпросната забрана би се оказала нарушена при възвеждане за първи път на обвинително твърдение по някой от основополагащите за наказателната отговорност въпроси.
Настоящият случай не е такъв, доколкото в обвинителния акт е заложена фундаменталната теза на прокуратурата. Така че се явява допустимо първоинстанционното указание за нейното конкретизиране в споменатите насоки – конкретизиране, без което тя не би могла да бъде разбрана, за да бъде успешно контрааргументирана.
Между частите на обвинителния акт, в които е изложено обвинението по чл. 354а НК, се наблюдават противоречия, срещу указанието за отстраняването на които не е формулирано конкретно възражение в протеста.
В обобщение – след като протестираното определение е обосновано и законосъобразно, то следва да бъде потвърдено, а подаденият срещу него протест в тази част оставен без уважение.
С оглед гореизложеното Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Определение
1030/22г. на Окръжен съд Стара Загора.
№176/27.02.2023г. по нохд
№
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5