Присъда № 37 от 16.06.2023, Районен съд - Видин

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №37/14.06.2023 Г. ПО НОХД №1296/2022 Г. ПО ОПИСА

НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Делото е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура-Видин, с който е повдигнато обвинение против подсъдимият П. С. В., роден на 27.08.1977 г. в гр.

Видин, постоянен адрес: гр. Видин, обл. Видин, ж.к. „Панония" № 4, вх. Е, ет.З, ап.112, адрес за призоваване: с. Градец, обл. Видин, ул. „Първа" №155, българин, с българско гражданство, разведен, със средно образование, безработен, осъждан, ЕГН: ********** в това, че за периода от месец юни 2020г. до месец декември 2021г. включително, в град Видин, след като е осъден с Решение № 525 от 28.10.2019г. по гр. дело №719/19г. по описа на ВРС, влязло в сила на 11.11.2019г. да заплаща месечна издръжка на родените от брака с А. В. Ф. деца - А. П. С.а, родена на 25.03.2008г., в размер на 160.00лева, и П. П. С., роден на 14.07.2010г., в размер на 180.00лева, чрез тяхната майка и законен представител А. В. Ф., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно в размер на 19/деветнадесет/ бр. месечни вноски по 160.00/сто и шестдесет/ лева за А. П. С.а на обща стойност 3040.00 лв. (три хиляди и четиридесет лева) и в размер на 19/деветнадесет/ бр. месечни вноски по 180.00/сто и осемдесет/ лева за П.

П. С. на обща стойност 3420.00 лв. (три хиляди четиристотин и двадесет лева) или за посочения период не заплатил дължима издръжка за децата си в общ размер на 6 460.00 лв.

(шест хиляди четиристотин и шестдесет лева) – престъпление по чл. 183, ал.1 от НК. 2.

За периода от месец януари 2022 г. до месец юни 2022 г. включително в град Видин, в условията на повторност - след като е осъден с присъда № 381/24.11.2021 г., постановена по НОХД № 1245/2020г. по описа на Районен съд - Видин, влязла в законна сила на 09.12.2021г. за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, след като е осъден с Решение №525 от 28.10.2019г. по гр. дело №719/19г. по описа на ВРС, влязло в сила на 11.11.2019г., да заплаща месечна издръжка на родените от брака с А. В. Ф. деца – А. П. С.а, родена на 25.03.2008г., в размер на 160.00 лева, и П. П. С., роден на 14.07.2010г., в размер на 180.00 лева, чрез тяхната майка и законен представител А. В. Ф., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно в размер на 6 /шест/ бр. месечни вноски по 160.00/сто и шестдесет/ лева за А. П. С.а, на обща стойност 960.00 лв. (деветстотин и шестдесет лева) и в размер на 6 /шест/ бр. месечни вноски по 180.00/сто и осемдесет/ лева за П. П. С., на обща стойност 1080.00 лв. (хиляда и осемдесет лева) или не е заплатил дължимата издръжка за двете си деца в общ размер на 2040.00 лв.

(две хиляди и четиридесет лева) – престъпление по чл. 183, ал.4 във ал. 1, във вр. с чл.28, ал. 1 от НК.

Представителят на РП-Видин заяви в с.з., че поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт, като моли съда да приложи с присъдата си разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК поради заплащане изцяло на процесното задължение за издръжка, определено със съдебно решение, което е очертано в заключителната част на обвинителния акт.

Процесуалният представител на подсъдимия заяви в с.з., че моли подзащитният му да бъде признат за виновен и да бъде приложена разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК, а именно на подсъдимия да не му се налага наказание.

Подсъдимият не се явява и не заема становище по делото, като съдебното производство се е развило по реда на чл. 269 от НПК и делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия.

Частният обвинител и повереникът му поддържат обвинението редом с представителя на държавното обвинение така, както е предявено пред съда с обвинителния акт, като също молят за прилагане на разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК.

1

По делото няма конституиран граждански ищец и предявен граждански иск, като и граждански ответник.

Съдът, като се запозна с доказателствата, прие за установено следното:

Свидетелят А. Ф. и подсъдимият П. В. имали сключен граждански брак, по време на който им се родили децата А. П. С.а, родена на 25.03.2008 г. и П. П. С., роден на 14.07.2010 г. Бракът между свид. Ф. и подсъдимия В. бил прекратен с развод през 2012 г. и упражняването на родителските права било предоставено на майката. В. бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 120,00 лева за П. С., тъй като същият бил с диагноза „Астма" и в размер на 80,00 лева за А. С.а. С решение от 28.10.2019 г. по гр.дело №719/2019 г. на ВРС, влязло в сила на 11.11.2019 г., подсъдимият П. В. е осъден да заплаща месечна издръжка на двете си деца, а именно за П. П. С. в размер на 180,00 лева и за А. П. С.а в размер на 160,00 лева, считано от 14.03.2019 г. до отпадане или прекратяване на основанието за заплащането ѝ. Поради неплащане на дължимата месечна издръжка за периода от м. септември 2019 г. до м. март 2020 г., с присъда № 381 от 24.11.2021 г., постановена по НОХД №1245/2020 г. по описа на ВРС, подсъдимият В. е осъден за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК. Присъдата е влязла в законна сила на 09.12.2021 г.

От удостоверение изх. № 5766/21.04.2022 г. от съдия - изпълнител при Видински районен съд е видно, че по ИД № 20131320401038 П. В. дължи главница в размер на 15 759,16 лева и лихви в размер на 4 584,97 лева.

От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че за периода от месец 06.2020 г. до месец 06.2022 г. включително подсъдимият В. не е изплатил общо 25 бр. вноски към своята дъщеря А. П. С.а в размер на общо 4000,00 лева и 25 бр. неизплатени вноски към своят син П. П. С. в размер на общо 4500,00 лева.

Общият размер на задължението възлиза на 8500,00 лева.

Последната сума, която подсъдимият В. превел за издръжка на децата си била за м. декември 2019 г. в размер на 100 лева.

По делото са представени и приети в с.з. от 14.06.2023г. 3 бр. вносни бележки, заверени с оригинала удостоверяващи плащане на задължението по обвинителния акт за дължима издръжка изцяло.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетеля Ф., заключението на вещото лице Илиев, представените и приети по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, както и от приетите в с.з. писмени доказателства - 3 бр. вносни бележки, заверени с оригинала удостоверяващи плащане по обвинителния акт изцяло.

Между посочените гласни и писмени доказателства и заключението вещото лице, което съдът приема като компетентно и обективно съставено и не се оспорва от страните, няма противоречия, поради което съдът ги кредитира.

Подсъдимият В. не заема становище по делото във връзка с повдигнатото му и предявено обвинение с обвинителния акт.

Извършените престъпления и участието на подсъдимия В. в тях се доказва от показанията на свидетеля Ф., заключението на вещото лице Илиев, представените и приети по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, които са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, поради което Съдът ги кредитира. От посочените доказателства, се налага изводът относно извършеното деяние и авторството му. Всички установени по делото релевантни факти относно времето, начина и механизма на извършеното престъпно посегателство, по безспорен начин налагат извода, че именно подсъдимият В. е автор на престъплението, което е предмет на обвинителния акт.

При това положение съдът счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и 2 субективна страна състава на 183, ал.1 от НК по т. 1 от обвинителния акт и на състава на престъпление по чл. 183, ал. 4 от НК при условията на повторност по чл. 28, ал. 1 от НК по т. 2 от обвинителния акт.

Видно от приложената справка за съдимост, подсъдимият В. е осъждан с присъда № 381/24.11.2021 г., постановена по НОХД № 1245/2020г. по описа на Районен съд - Видин, влязла в законна сила на 09.12.2021г. за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, след като е осъден с Решение №525 от 28.10.2019г. по гр. дело №719/19г. по описа на ВРС, влязло в сила на 11.11.2019г., преди периода на извършено престъпление по чл. 183, ал. 3 от НК, спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК към момента на извършване на това деяние по чл. 183, ал.1 от НК, процесното задължение за издръжка е заплатено изцяло, видно от представите и приети от съда в с.з. платежни нареждания. Поради това следва да се приложи разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК, като по обвинението по т. 1 от НК, като същият следва да се признае за виновен по това обвинение и се следва да му се налага наказание, тъй като посочената законова разпоредба елиминира наказуемостта на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК при настъпили указани в закона предпоставки затова.

По отношение на деянието по т. 2 от обвинителния акт съдът съобрази, че с Присъда № 381 от 24.11.2021 г., постановена по НОХД № 1245/2020 г. по описа на Районен съд — Видин, подсъдимият П. С. В. е осъден за извършено престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, като му е наложено наказание „Пробация". Присъдата е влязла в законна сила на 09.12.2021 г. Деянието по т. 2 от обвинителния акт, извършено след влизане в сила на горепосочената присъда, подсъдимият П. В. е извършил в условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал.

1 от НК и в срока по чл. 30, ал. 1 от НК.

Искането на страните за прилагане на разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК по отношение на деянието по т. 2 от обвинителния акт за повдигнато обвинение в престъпление по чл. 183, ал. 4 от НК е неоснователно, като съдът не споделя доводите на страните за приложимост на разпоредбата по чл.183, ал.3 от НПК при престъпление по чл.183, ал.4 от НК, които са застъпени и в Решение № 784/31.12.1969 г. на І н.о. на ВС.

Съдът споделя тълкуването на цитираните разпоредби в Решения №310/29.05.1970 г. на І н.о. на ВС и № 52/02.02.1972 г. на ІІ н.о. на ВС ,възприето и в Решение № 517/13.01.2009 г. на ІІІ н.о. на ВКС, според което, разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК е неприложима при престъпление по чл.183, ал.4 от НК, предвид:

1. Систематическото подреждане на ал.3 на чл.183 от НК, а именно-преди квалифициращия състав по чл.183, ал.4 от НК за повторно извършване на престъпление по чл.183, ал.1 и ал.2 от НК;

2. Отношението на законодателя към рецидива, като деяние с по-висока обществена опасност и по-тежко наказуемо престъпление и

3. Целта на законодателя, намерила израз в чл.183, ал.3 от НК да насърчи по-бързото изплащане на закъснелите издръжки.

Предвид това съдът приема за изолирано Решение № 784/31.12.1969 г. на І н.о. на ВС, според което чл.183, ал.3 от НК може да се приложи и при престъпление по чл.183, ал.4 от НК, ако при първото осъждане осъденото лице не се е възползвало от разпоредбата на ал.3 на същия текст и ако изпълни задължението си преди постановяване на присъдата от първата инстанция при повторното съдене.

Съдът дължи определяне на подсъдимата на наказание за извършеното престъпление по чл.183, ал.4 от НК, което съгласно чл.54, ал.1 от НК следва да е в пределите, предвидени от закона за това престъпление, които са лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината 3 обстоятелства.

Степента на обществена опасност на деянието съдът преценява за относително завишена, предвид засегнатите обществени отношения, периода на неплащане на издръжка , дължимият размер и липсата на вредни последици за детето в резултат на това.

Степента на обществена опасност на дееца съдът преценява също като относително завишена, предвид миналото му осъждане по чл.183, ал.1 от НК, обуславящо и повторността на настоящето престъпление; извършването на последното въпреки вече образуваното и разглеждано наказателно производство, недобрите характеристични данни, разкрити от извършеното престъпление и заплащането на дължимата издръжка в производството пред съда.

По отношение на причината за извършеното престъпление съдът съобрази, че не са налице данни същото да се дължи на липса на парични средства.

Като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство следва да се отчете заплащането на издръжката от подсъдимия В. пред съда. Това обстоятелство, според съда е израз на поправително-превъзпитателния ефект на наложеното на подсъдимия В. наказание „пробация“ по НОХД № 1245/2020 г. по описа на Районен съд — Видин Отчитайки гореизложените обстоятелства, съдът счита, че най-подходящо за подсъдимия В. наказание е по-лекото от двете алтернативни наказания, каквото е наказанието „пробация”, чрез следните пробационни мерки: