Решение № 110 от 05.06.2023, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Ямбол, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Ж.Ат. Ч. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20232330200130 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Е. Т. А., ЕГН **********, с адрес: гр.В., бул.В. В.

№ ***срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ***, издаден от ОД МВР Ямбол, с който на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателят е наложено административно наказание глоба в размер на 1200 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В жалбата се сочи, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение.

Иска се отмяна на издадения електронен фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представена е молба – становище, в която се твърди, че жалбоподателят не е управлявал заснетия лек автомобил и не е преминавал през с.М., обл.Я. От приложената към административно наказателната преписка не ставало ясно какъв автомобил /модел, марка, рег. номер/ е преминал през устройството за контрол на скорост.

Въззиваемата страна ОД МВР Ямбол, редовно призована, не изпраща представител. Представени са писмени бележки, в които се излагат доводи за правилността и законосъобразността на издадения електронен фиш, с оглед на което се иска потвърждаването му. Претендират се направените разноски 1 за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 14.01.2023 г. в 11.35 часа в с.М., обл.Я., на ул.Х. Б. до кръстовището с ул.П. П. с посока на движение с.З., с техническо средство – мобилна система мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1, била засечена скорост на движение на МПС – *** с рег. № *** от 94 км./ч., при разрешена такава – 50 км./ч. в населено място, т.е. превишение на скоростта от 44 км./ч.

Регистриран собственик на лекия автомобил бил жалбоподателят Е. Т. А.. Въз основа на тези данни от ОДМВР е издаден електронен серия К № *** срещу жалбоподателят, с който последният е санкциониран с налагане на глоба в размер на 1200 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Фишът бил връчен на нарушителя на 31.01.2023 г., видно от справка от информационната система на МВР – АИС – АНД.

От приложения към делото снимков материал - снимка към ЕФ, Серия К № ***(заснета с мобилната система за видеоконтрол ARH CAM S1, който е веществено доказателствено средство, изготвено по реда на чл.189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – *** г., в 11:35 ч., в в населено място, в с.М., обл.Я., ул.Х. Б.до кръстовището с ул.П. П. с посока на движение с.З. е измерена скорост на движение от 97 км/ч, като са записани датата и часът, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационният номер на автомобила, който съвпада напълно с този, ползван от жалбоподателя.

Към материалите на делото е приложен и протокол от 16.01.2023 г. за използване на АТСС по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, както и часови график за работата на служителите от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Ямбол, поради което и съдът приема, че техническото средство - мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1 е била поставена и експлоатирана съобразно изискванията за това.

Техническото средство - мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1 е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 07.09.2017 г. със срок на 2 валидност на одобрението до 07.07.2027 г. Периодичността на последващите проверки на тези системи е една година, като мобилната система за видеоконтрол ARH CAM S1 е преминала последваща периодична проверка на 06.04.2022 г. От приложения по делото протокол № *** г. на Български институт по метеорология е видно, че мобилната система за видеоконтрол ARH CAM S1 отговаря на изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в обхвата на уреда.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, от надлежно легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съдът намира, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват основание за неговата отмяна, тъй като същият е издаден в съответствие със специалната процедура, регламентирана в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Касае се за облекчен ред за санкциониране на нарушения, установени по специален начин – чрез заснемане с автоматизирано техническо средство, която се различава от регламентираната в общия ЗАНН такава . Специалната процедура предвижда, ч е с оглед начина на установяване на нарушението – с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган, в такива случаи се издава електронен фиш за налагане на глоба , който съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП е ангажирана отговорността именно на жалбоподателят, който е собственик на 3 заснетия автомобил. При това положение и след като жалбоподателят не се е възползвал от правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, или да направи писмено възражение в законоустановените срокове, по силата на чл.188, ал.2 от ЗДвП правилно е ангажирана и отговорността му за извършеното нарушение, доколкото същият е собственик на автомобила. В тази връзка, жалбоподателят не представи доказателства, че МПС-то е било управлявано от друго лице, поради което и правилно е била ангажирана отговорността му.

Видно от съдържанието на електронния фиш е, че с него се налага санкция на жалбоподателя, именно в качеството му на собственик на лекия автомобил.

Електронният фиш е законосъобразен и от материалноправна страна.

Доказателствата по делото обосновават по безспорен начин факта на извършване на административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя, тъй като от съвкупния им анализ несъмнено се установява, че на посочените по-горе дата, място и час, в населено място, същият е управлявал лек автомобил Мерцедес *** с рег. № ***, който е МПС по смисъла на параграф 6, т.12 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, със скорост на движение от 94 км/ч (при толеранс от 3 км/ч, с оглед допустимата грешка при измерване на скоростта от 3 км/ч), надвишаваща със 12 км/ч максимално допустимата такава за движение в населено място, а именно – 50 км/ч. Съдът намира за безспорно установени, както авторството на деянието, така и скоростта на движение на автомобила, тъй като същата е установена с автоматизираното техническо средство, преминало успешно последваща проверка и отговарящо на метрологичните изисквания.

В съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП, административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл.21 от ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Предвид всичко гореизложено съдът намира, че по безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че жалбоподателят А. е осъществил от обективна и субективна 4 страна състава на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл, тъй като жалбоподателят А., като правоспособен водач, е следвало да съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с разрешената скорост от 50 км/ч. за населено място, като по този начин е подценил настъпването на общественоопасните последици (застрашаване на безопасността на останалите участници в движението), при пряката си цел да управлява своето МПС с избраната от него скорост, независимо от наличното ограничение за населено място.

В случая на жалбоподателя А. е била определена глоба в размер на 1200,00 лева, като наказващият орган се е позовал на разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП. Тази норма, предвид посоченото превишение на скоростта с 44 км/ч., следва да се приеме, че препраща към разпоредбата на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП и определеният размер на глобата от 1200,00 лева представлява двукратния размер на глобата от 600,00 лева по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП .

Въпросът тук е дали е налице „повторност“ и дали жалбоподателят правилно е бил наказан във визирания размер от 1200,00 лева. Настоящата съдебна инстанция намира, че в процесния електронен фиш не са отбелязани в необходимата пълнота предпоставките, необходими за квалифициране на нарушението като „повторно“, в това число – не е посочено нарушението, за което е бил издаден електронен фиш, датата на деянието и най-вече датата на влизане в сила на предишен електронен фиш, обосноваващ повторността на случая. Поради това, конкретното административно обвинение в частта относно повторността, се явява неаргументирано в акта, определящ рамките на административното обвинение срещу жалбоподателя. Според §6, т. 33 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 от ЗДвП - в двегодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. В конкретния казус (доколкото нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП не е визирано в чл.174, ал.2 от ЗДвП) следва да бъде доказано в производството, че процесното деяние е извършено в 1-годишен срок от влизане в сила на наказателно постановление или електронен фиш, с който на жалбоподателя А . е била наложена глоба отново за нарушение на чл.21 от ЗДвП. Действително, в атакувания 5 електронен фиш е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ***, който обаче не е приложен към административнонаказателната преписка. Същевременно не става ясно визираният електронен фиш относно повторността на коя дата е влязъл в сила, респективно и не би могла да се извърши съпоставка с датата на деянието - *** г. Предвид последното, наказващият орган не е описал деянието по изискуемия начин, а и не е доказал (предвид разпределението на доказателствена тежест), че Е. А. е извършил процесното деяние по чл.21, ал.1 от ЗДвП при условията на повторност по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП. Поради това не следва да се ангажира административнонаказателната му отговорност за деяние, извършено „повторно“, съответно и не следва да се прилага чл.182, ал.4 от ЗДвП при определяне на наказанието.

Направеният по-горе анализ налага извод, че за да се наложи на жалбоподателя наказание по чл.182, ал.4 от ЗДвП, следва да е описано и доказано, че процесното нарушение е извършено в 1-годишен срок от влизане в сила на друг Електронен фиш или Наказателно постановление, издадени срещу жалбоподателя А., отново за нарушение на чл.21 от ЗДвП.