Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2006 от 28.04.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 16311/2022
Вид
Решение № 2006
Подписан
28.04.2024
В сила
11.11.2024
Състав
АДРИАНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 127 · Закон за марките и географските означения
  • чл. 127, ал. 1 · Закон за марките и географските означения
  • чл. 127, ал.5 · Закон за марките и географските означения
  • чл. 13 · Закон за марките и географските означения
  • чл. 13, ал. 1, т. 2 · Закон за марките и географските означения
  • чл. 13, ал. 2, т. 2 · Закон за марките и географските означения
  • чл.81 ал.1 · Закон за марките и географските означения
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл.9 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл. 212, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2006 гр. София, 27.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20221110216311 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № 117 от 24.10.2022г., издадено от председателя на Патентно ведомство на Република България, с което на основание чл. 127, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) на жалбоподателя „Братя Неделеви“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 (три хиляди) лева, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗМГО, във вр. с чл. 13, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО.

В подадената жалба се твърди, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като липсва посочено в него правно основание, въз основа на което е санкционирано дружеството – жалбоподател. Посочва се, че не става ясно и защо е издадено точно наказателно постановление. Поддържа, че е нарушена и разпоредбата на чл.

36, ал.2 от ЗАНН. Застъпва се становището, че шестмесечният давностен срок започва да тече от датата на издаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство, а не от датата на издаване на НП, поради което е изтекла предвидената в чл.

34, ал.3 от ЗАНН давност. Сочи още, че АУАН е издаден след изтичането на предвидените в чл. 34, ал.1 от ЗАНН давностни срокове. Твърди, че не е спазено и изискването на чл. 42, т.

7 от ЗАНН, тъй като не е посочена датата на раждане на свидетелите по съставянето на АУАН. Излага съображения, че освен това не е спазена разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, тъй като посочените свидетели нито са присъствали при извършването на 1 нарушението, нито пък при установяването на същото. Посочва, че при прекратяване на наказателното производство са дадени указания от прокурора да се извърши преценка дали да се ангажира отговорност на дееца, който е физическото лице Петър Георгиев Неделев – управител на дружеството, като материалите не следва да се имат предвид при ангажирането на административно- наказателна отговорност на ЮЛ, тъй като описаните факти и обстоятелства се явяват недоказани. Поради това счита, че е налице неяснота на кого конкретно следва да се търси отговорност – за физическото или юридическото лице.

Счита, че неправилно АНО не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли атакуваното наказателно постановление да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично. Същият се представлява от адв.

С., с пълномощно по делото. Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа съображенията, изложени от него в депозираната жалба. Релевира доводи за нарушение на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и на тази по чл. 34, ал.1, пар. 2 ЗАНН. Сочи, че събраните по делото доказателства не могат да се ползват, тъй като цялото наказателно производство, водено от прокуратурата, което е приключило с постановление за отказ да се образува ДП, е водено срещу физическо лице, докато процесното НП е издадено срещу ЮЛ.

Излага съображения и че липсата на свидетели при установяване или про извършване на евентуално нарушение представлява порочност на акта. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено. Претендира разноски.

Въззиваемата страна - председателят на Патентно ведомство на Република България, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Белишка. Същата посочва, че датата на установяване на нарушението е датата, на която преписката от прокуратурата е пристигнала в Патентно ведомство, тъй като преди това въззиваемата страна няма как да знае, че има извършено такова нарушение. Поддържа депозирания отговор на жалбата, в който подробно са изложени аргументи за неоснователеността на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Правивъзражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.01.2021 г. служители РУ - МВР - гр. Стамболийски са извършили проверка в търговски обект - магазин, находящ се в гр. Стамболийски“, ул. „Търговска“, до автогарата, стопанисван от „БРАТЯ НЕДЕЛЕВИ“, ЕООД с ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. Стамболийски, обл. Пловдив, ул. „Дунав“ № 5, представлявано от П Г Н - управител, с ЕГН: **********. При проверката било установено, че в търговския обект се предлагат за продажба стоките- 38 (тридесет и осем) бр. пакета мляно вакуумирано кафе, означени със знак „LAVAZZA CREMA Е GUSTO” сходен на регистрираната по международен ред марка с per. № 0915198 - фигуративна, регистрирана за стоки от клас 30 на Международната класификация за стоки и услуги /МКСУ/, със срок на закрила до 10.01.2027 г., както и сходен на марка с рег.№ 000317057, LAVAZZA, словна, регистрирана по реда на ЕС за стоки от клас 30 на МКСУ/кафе/, със срок на закрила до 18.07.2026 г. и 43 (четиридесет и три) бр.

2 пакета мляно вакуумирано кафе, означени със знак „LAVAZZA QUALITA ROSSA”, сходен на регистрираните по реда на ЕС марки с per. № 011582525 - фигуративна, регистрирана за стоки от клас 30 от МКСУ, със срок на закрила до 18.02.2023 г. и марка с per. № 000317057, LAVAZZA, словна, регистрирана по реда на ЕС за стоки от клас 30 на МКСУ/кафе/, със срок на закрила до 18.07.2026 г.

Не са били представени документи, удостоверяващи връзката между откритите в търговския обект стоки и притежателят на горепосочените регистрирани марки. Стоките са били иззети с Протокол за доброволно предаване от 21.01.2021г.

Поради сходство на използваните знаци върху стоките с горепосочените регистрирани марки с рег.№№ 0915198 - фигуративна, 011582525 - фигуративна и 000317057 - словна, както и поради идентичността на задържаните стоки, със стоките от клас 30 „кафе...“, включени в списъка на регистрираните марки, съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знаците, поставени върху стоките с регистрираните марки с per. №№0915198- фигуративна, 011582525 - фигуративна и 000317057 - словна.

С извършения оглед на местопроизшествие било образувано досъдебно производство №17/2020г. по описа на РУ на МВР – Стамболийски, по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК. В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена патентна експертиза.

От заключението на експертизата се установява, че марките релевантни за експертизата са притежание на LUIGI LAVAZZA S.p.A. Via Bologna 32 1-10152 Torino ITALIA. Посочва се още, че върху артикулите LAVAZZA CREMA се наблюдава маркиран баркод 8000070038769, а върху артикулите Gusto и LAVAZZA QUALITA ROSSA- баркод 8000070035805. Двата кода са с префикс 8000070, който при проверката се установи, че е регистрирана от право - притежателят на релевантните за експеризата марка - Luigi Lavazza SpA. Това обстоятелство, че кодовете са легитимни, обаче не удостоверява безапелационно, че стоките са оригинални, по проста причина, че за баркодовете също технически е възможно и са обект на фалшификации. Посочено е, че щом се касае до определянето на оригиналност по произход, то това е пакет от белези маркировки, надписи, означения и пр. обективни факти, които всички до едно, не, че не е възможно да се копират, но практически изключително рядко се случва. Тази констатация само изтъква предимството за определяне на оригиналност по определение, приоритетно пред това по произход. Вещото лице експерт в областта излага в заключението си, че така маркирано стоките въвеждат потребителя в заблуждение, при условие,ч е в хода на досъдебното дирене, не е доказано изчерпване на правата на съответните марки. Посочено е, че са видни достатъчно белези, които посочват, че процесните вещи не са оригинални, отделно от обстоятелствата, че процесните марки са с нарушени права, поради липсата на правно основание за ползването им в търговската практика. Сочи се, че относно размер на нанесените щети е както следва: на 38 броя пакета с надпис „LAVAZZA CREMA Е GUSTO”, 250 гр. - 250,42 лева и на 43 броя пакета с надпис „LAVAZZA QUALITA ROSSA”, 250 гр. - 316,91 лева, или всичко общо на стойност от 567,33 лв.

3

Образуваното досъдебно производство било прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор от 18.02.2022г., който преценил, че деянието представлявало административно нарушение и изпратил преписката на председателя на Патентното ведомство по компетентност за произнасяне.

На основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на постановлението за прекратяване на досъдебното производство било издадено процесното наказателно постановление №117 от 24.10.2022г., издадено от председателя на Патентно ведомство на Република България, с което на основание чл. 127, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) на жалбоподателя “Братя Неделеви” ЕООД, ЕИК: е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 (три хиляди) лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗМГО във вр с чл. 13, ал. 2, т. 2, вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО. На основание чл. 127, ал.5 от ЗМГО стоките, обект на НП били отнети в полза на държавата и се предали за унищожаване на органите на МВР, като притежателите на регистрираните марки или надлежно упълномощено от тях лице, са имали възможност да присъстват при унищожаването.

Същото било връчено на жалбоподателя срещу подпис на 04.11.2022г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. Л., Ф. Е. М., от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда и от приложената по делото марково оценителна експертиза.

Съдът даде вяра на показанията на свидетелите Иларионов и М., като намира същите за обективни, логични и подкрепени от останалите събрани по делото писмени доказателства и доказателствени средства. Макар тези двама свидетели да нямаха конкретен в детайли спомен за всички обстоятелства, то техните твърдения намират опора в събраните доказателства по досъдебната преписка.

Съдът кредитира с доверие приложените по делото писмени доказателства, които потвърждават приетата за установена от съда фактическа обстановка. Настоящият съдебен състав се довери и на изготвената в хода на досъдебното производство експертиза, като намира, че същата е изготвена от специалист вещо лице, разполагащo с необходимата компетентност, което е отговорило изчерпателно на постановените му въпроси. В тази връзка заключението на вещото лице се явява обективно, всестранно и пълно и съдът го кредитира с доверие.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект и е процесуално допустима.

Разгледана по същество тя е неоснователна.

Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, 4 районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че оспорваното НП отговаря по форма и съдържание на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, издадено е от надлежен орган, при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН. Отделно от това, както постановлението за прекратяване на досъдебно производство, така и издаденото въз основа на него наказателно постановление са връчени на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права.

По отношение на наведеното възражение от жалбоподателя, че била изтекла предвидената в чл. 34, ал. 3 ЗАНН давност също се явява неоснователно. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 34, ал.3 ЗАНН гласи, че “Образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.” Никъде в разпоредбата не е посочено, че шестмесечния срок започва да тече от датата на издаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство в каквато насока са доводите на защитата. Законодателят неслучайно е посочил наименованието акт, а не постановление, като също така и в предходните алинеи на същата разпоредба съвсем ясно става, че под акт се има предвид акт за установяване на административно нарушение. Видно от материалите по делото АУАН е издаден на дата 01.06.2022г., а НП е издадено на дата 24.10.2022г., поради което следва да се заключи и че шестмесечния срок е спазен.