Решение № 963 от 10.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 963 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000500994 по опИ. за 2025 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по две въззивни жалби, и двете насочени против Решение № 7066/19.12.2024 г., постановено по гр.д. № 13337/2023 г. по опИ. на СГС, ГО, с което Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати на С. И. А. с ЕГН ********** на основание чл. 2б ЗОДОВ, вр. чл. 86 ЗЗД, сумата в размер на 12 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на сл.д. № 1/1991 г. по опИ. на Прокуратура на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело № 780-II/1998 г. по опИ. на ВОП-София, а сега Досъдебно производство №II-048/1999 по опИ. на Военноокръжна прокуратура-София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като предявеният иск е отхвърлен като неоснователен иска за главница за разликата от присъдения до пълния предявен размер от 120 000 лв., както и искането за законната лихва върху главницата за периода от 27.11.2020 г. до 26.11.2023 г.

Срещу решението в уважителната му част е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на РБългария, чрез Прокурор Я. К..

В нея се твърди първоинстанционното решение в обжалваната му част да е неправилно, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в превратна преценка на приобщените доказателства касателно релевантните за предмета на производството факти, респ. – за неправилно приложение на материалния закон в нормите му на чл.2б, ал.1 ЗОДОВ и чл.52 ЗЗД, както и за необоснованост. Излагат се подробно доводи във връзка с всяко едно от оплакванията и във връзка с тях като правен резултат се иска отмяната му и по съществото на спора отхвърляне на предявения иск.

1

Същата страна е подала частна жалба срещу определение № 3727/25.02.2025 г. постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е постановеното по делото решение е изменено в частта му за разноските.

Насрещната страна не е подала отговор по тази жалба.

Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена въззивна жалба от С. И. А., чрез адв.Е. Ф. от САК.

В тази жалба също се правят оплаквания за постановяване на обжалваното решение в отхвърлителната му част при съществено нарушение на съдопроизводстваните правила едностранчива преценка на приобщените по делото доказателства, при неправилно приложение на материалния закон, както и за необоснованост, като се излагат подробни доводи в подкрепа на тези оплаквания.

Насрещната страна не е подала отговор по тази жалба.

В хода на въззивното производство е допуснато събирането на нововъзникнали - след подаване на въззивната жалба писмени доказателства.

Софийският апелативен съд, гражданско отделение, 16-ти състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с предявен иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ от С. И. А. лично, и в качеството й на наследник на И. Ш. А., против Прокуратурата на Република България.

Твърдяло се е в исковата молба, че ищцата е наследник /дъщеря/ на И. Ш. А., починал на ******** г. ******** г., който бил едно от лицата, пряко пострадали от действията на българската държава, предприети в края на 1984 г. и началото на 1985 г. по време на т. нар. "възродителен процес“, които са разследват повече от 30 години по сл.д. № 1/1991 г. на Прокуратурата на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано по сл.дело № 780-II/1998 г. по опИ. на ВОП - София, а сега - ДП № II - 048/1999 г. по опИ. на ВОП София, което не е приключило до момента, въпреки проявената инициативност от самите репресирани, в т.ч. и от съпруга й приживе.

Бащата на ищцата починал в хода на разследването и на осн.чл.74, ал.1 НПК правата му на пострадало лице преминали върху нея.

Твърдяло е, че от февруари 1985 г. до ноември 1987 г. същият е бил задържан и лишен от свобода в затвора и лагера на остров Белене. След освобождаването му от ТВО Белене наблюдението му от Държавна сигурност продължило, нямал право да напуска селото, в което живеели и трябвало сутрин и вечер да се подписва в кметството. В затвора на остров Белене И. А. бил лишен от свобода в килии, при крайно деградиращи условия — мръсотия; липса на елементарни условия за живот и лична хигиена; липса на здравни и медицински грижи и помощ; лоша храна; първоначално не знаели къде е, на него не са му разрешавали да се свърже с близките си и да съобщи къде е; после свижданията били през 6 месеца; работил тежък физически труд принудително, без заплащане, без трудови и осигурителни права. Престоят му в Белене оставил трайни и сериозни щети върху здравето му. След освобождаването му от затвора той бил под постоянно наблюдение на милицията и държавна сигурност, трябвало да се подписва в кметството сутрин и вечер, и да не напуска селото, което е форма на лишаване от свобода не само на него, но и за цялото семейство.

Сочи, че през 1989 г. цялото семейство били принудени да напуснат страната и да се установят да живеят в Турция.

Приживе И. А. не бил извършвал престъпление или друго провинение, които да налагат задържането му и лишаването от свобода, нямал и присъда, с която да му е наложено наказание „лишаване от свобода“. Въпреки това фактически бил лишен от свобода за период от повече от четири години във връзка с т.нар. „възродителен процес“, като не доживял приключването на образуваното във връзка с него сл.д. № 1/1991 г. на Прокуратурата на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в ДП № II - 048/1999 г. по опИ. на ВОП София.

Наследодателят на ищцата починал на ******** г. и не успял да доживее приключването на посоченото досъдебно наказателно производство, от което той, както и цялото му семейство, вкл. ищцата също пострадали от престъпленията, предмет на 2 разследването, доколкото в резултат на задържането му години наред били засегнати правата им на личен и семеен живот, наред с насилствената асимилация.

Ищцата претърпяла неимуществени вреди, болки и страдания, изразяващи се в безпокойство, неудобство и несигурност, разочарование от това, че дълги години делото не може да бъде приключено, страх от възможността обвиняемите да останат ненаказани, от липсата на възмездие за виновните извършители, загуба на доверие в институциите.

По изложените съображения е поискано от съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на РБългария да заплати на ищцата сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на сл.д. № 1/1991 г., впоследствие преобразувано в сл.д. № 780-II/1998 г. на ВОП гр.София, а към момента ДП № II-048/1999 г. на ВОП – гр.София, за периода от образуване на делото от м.януари 1991 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата считано от 27.11.2023 г. до окончателното изплащане.

В отговора по исковата молба ответникът Прокуратурата на Република България на първо място поддържа недопустимост на предявени иск, поради отсъствието на активна процесуална легитимация в лицето на ищцата, доколкото същата се явява наследник на увреденото лице, починало преди инициирането на настоящия съдебен процес.

На отделно основание се поддържа за опИ.ните от ищцата неимуществени вреди от събитията, протекли през 1985 - 1989 г. да е налице специален материален закон, по чийто ред се обезщетяван - Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресираните лица, вкл. по чл.8, ал.3 ЗОДОВ.

В условието на евентуалност поддържа неоснователност на иска с аргументи, че образуваното досъдебно производство по посоченото по-горе следствено дело № 1/1991 г. е протекло ритмично и липсва бездействие на Прокуратурата, което да е причина за продължителността на производството.

Поддържа че за вреди, претендирани за периодите след внасянето на обвинителния акт в съда и до връщането му на органи на Прокуратура на РБ последната не е пасивно материално легитимирана да отговаря - делото на два пъти е внасяно в съда и два пъти е връщано за изпълнение на задължителни указания, което изпълнение е предпоставено от действията на трето лице. За забавени действия в съдебното производство Прокуратура на РБ не е пасивно легитимирана да отговаря.

Излага, че досъдебно производство № II 048 от 1999 г. на ВОП - София се отличава със сериозна фактическа и правна сложност, като продължителността на същото се дължи на дадените с разпореждания на съда задължителни указания за прокуратурата, предвиждащи извършването на огромна по обем оперативно издирвателна дейност, свързана с установяване на общо 446 свидетели, от които разпитани били 312 свидетели, а 134 не са разпитани, тъй като не са установени, включително посредством съдебна поръчка до Република Турция, която не е изпълнена и до настоящия момент.

Оспорва твърденията в исковата молба органите на Прокуратурата на РБ да не са предприели всички необходими за движението на производството действия.

Поддържа за твърдените неимуществени вреди да е налице друг ред за защита Законът за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.

На самостоятелно основание оспорва предявения иск по размер с възражение за прекомерността му.

Решаващият въззивен състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение в неговата цялост така, както се атакува от страните в производството, прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно процесуално легитимирани страни, имащи правен интерес от това – и двамата въззивници са 3 страни - съответно - ищец и ответник в първоинстанционното производство, като всеки е останал недоволен от частта от атакуваното решение, срещу която е насочена неговата въззивна жалба.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявен иск, в съответната писмена форма и е подпИ.но.

Въззивната инстанция приема за несъстоятелни възраженията за недопустимост на обжалвания акт, изложени в жалбата на Прокуратурата на РБългария, поради постановяването му по недопустим иск, основани на доводи за липсата на надлежна активна процесуална легитимация в лицето на ищцата-въззивник да предяви искът по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ, т.к. наследодателят на същата не е предявил иск с посоченото правно основание приживе - исковата молба е постъпила в съда след смъртта на И. А. на ******** г., вкл. и на доводи, че самата ищца не е пострадала в лично качество по наказателното производство и за същата не е налице правен интерес от предявяване на иска по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ.

Решаващият състав намира предявеният иск да е процесуално допустим както в частта му, в която е основан на твърденията за причинени вреди на ищцата, като наследник на починалия й баща - пострадал в наказателното производство, така и в частта му, с която се претендира обезщетение от ищцата на лично основание - в качество на пострадала от "възродителния процес".

От ангажираните в хода на настоящето въззивно производство писмени доказателства от страна на въззивницата-ищца /молба вх.№ 03/01 от 27.12.2024 г., както и постановление от 07.01.2025 г. на прокурор при ВОС София, вкл. протокол от разпит на свидетел / се установява, че ищцата-въззивник, като наследник на И. А., е поискала да участва в това й качество в производството по ДП №II-048/1999 г. по опИ. на същата прокуратура по смисъла на чл.74, ал.2 НПК, вкл. е била разпитана като свидетел. Ето защо и следва да се приеме, че по арг. от цитираната правна норма правата й на пострадало лице по наследство са възникнали от датата на смъртта на баща й - ******** г.