Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4744 от 30.10.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1991/2024
Вид
Определение № 4744
Подписан
30.10.2024
В сила
30.10.2024
Състав
Мария Кирилова Терзийска, Елина Пламенова Карагьозова, Диана Колева Стоянова

Цитирани разпоредби

  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4744 гр. Варна, 30.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501991 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на “Агенция за събиране на вземания“ЕАД гр.София срещу Разпореждане №37031/08.09.2024г., постановено по ч.гр.д. № 8079/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление по чл.410 от ГПК срещу длъжника С. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. *, ул. „*“ № *, вх. *, ет. *, ап. *

В жалбата се излага становище за неправилност на обжалвания съдебен акт. Жалбоподателят твърди, че доколкото целта на заповедното производство не е да се провери съществуването на вземането, а само дали същото е спорно, за да е редовно заявлението, е достатъчно в същото да са посочи съществените юридически факти, от които произтича претендираното вземане и които позволяват индивидуализацията му. не е необходимо в заявлението да се бъдат посочвани всички обстоятелства, имащи значение за основателността на заявената претенция и за евентуалните възражения на длъжника срещу съществуването й.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу С. Г. Д., за сумата от 539,15 лв., представляваща неплатени суми по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, за който е открит Акаунт 15284013001, сключен 1 между „Виваком България“ ЕАД и длъжника, както и сумата от 249,39 лв. обезщетение за забава, които вземания са прехвърлени на заявителя с договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /27.06.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението.

С разпореждане № 28021 от 09.07.2024 г. производството по делото е оставено без движение, като на заявителя са дадени указания да уточни основанието и размера на всяка отделна сума /абонаментна такса, неустойка, обезщетение, лизингова вноска или др./ в рамките на претендираните 539.15 лева, като диференцира и лихвата за забава върху всяка от тях в рамките на претендираните 249.39 лева.

С молба от 18.07.2024 г. заявителят уточнява, че за главницата са издадени 6 фактури, първите пет от които на стойност 24.79 лева, а последната – на стойност 428.41 лева за отчетен период 14.09.2017г. – 14.10.2017г.

Посочено е, че сумата от 539.15 лева е формирана като сбор от стойностите на ползвани, но незаплатени услуги по посочените договори и фактури. Същото се потвърждава от обстоятелството, че във всеки от договорите, в поле „Условия на плащане“, потребителят е маркирал, че желае услугите по всеки един от договорите да се включват в обща сметка.

След повторно дадени с Разпореждане № 29660 от 19.07.2024 г. подробни указания е постъпила молба от 25.07.2024 г., с която заявителят уточнява, че претендираните суми по отделните фактури включват само стойността на използваната услуга за съответния период, без последната да е конкретизирана по предмет. Посочено е, че няма начислявани неустойки, които да се претендират с подаденото заявление. Поддържа се, че изискването за индивидуализация на вземането представлява ненужна процесуална дребнавост, като цитира съдебна практика от 2021г.

С обжалваното разпореждане №37031/08.09.2024г. заявлението е отхвърлено на основание чл.411, ал.2, т. 1 от ГПК поради неотстраняване на нередовностите.

По аргумент от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК съдът отхвърля заявлението, когато то не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението.

В разглеждания случай в заявлението по чл.410 от ГПК не е уточнено основанието на вземанията, тъй като липсва яснота колко договора са сключени между цедента и длъжника, на коя дата, с какъв предмет и какъв е размерът на вземанията по всеки от тях, в рамките на фактурираните суми по всяка от фактурите. Всички фактури са издадени за отчетен период от един месец, но сумата по последната надхвърля 17 пъти стойността на предходните, без да са наведени твърдение по какъв начин е формиран този размер. В заявлението не е индивидуализирано основанието за издаване на всяка от фактурите поотделно, а единствено е посочен номер на акаунт, открит на името на ползвателя на електронните съобщителни услуги и период, за който се отнасят. Това твърдение може единствено да обуслови извод, че се касае за сборно задължение от главници по множество договори, но не освобождава заявителя от задължението да индивидуализира вземането си по основание и начин на формиране. Тези нередовности са останали неотстранени, въпреки дадените надлежни указания, тъй като в уточнителните молби заявителят посочва единствено, че главницата представлява стойност на ползвани услуги по издадени фактури, като вместо 2 да ги индивидуализира по предмет, излага аргументи за липсата на необходимост от допълнителни пояснения.

При липсата на индивидуализация на вземането по неговите компоненти, основание и размер, заявлението следва да бъде отхвърлено.

Налага се изводът, че постановеният съдебен акт, с който заявлението е отхвърлено, се явява правилен като краен резултат, поради което следва да бъде потвърден.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №37031/08.09.2024г., постановено по ч.гр.д. № 8079/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3