Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 58 от 03.02.2026, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно наказателно дело 53/2026
Вид
Определение № 58
Подписан
03.02.2026
В сила
03.02.2026
Състав
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА, ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА, ПОЛЯ ДАНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 30 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл. 31 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл. 16 ал. 1 и 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 16 ал. 1 и 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 64 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 270 ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 354а ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 354а ал. 3 т. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 93 т. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 99 ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 9, 13 и 15 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 9, 13 и 15 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 15 ал. 2 и 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 15 ал. 2 и 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 16 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 178 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 179 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 180 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 180 ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 219 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 226 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 246 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 247 ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 247в ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.248 ал. 1 т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 249 ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 29 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 29 ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 345 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 47 и 53 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 47 и 53 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 55 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 9, 13 и 15 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 94 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 58 гр. Ловеч, 03.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20264300600053 по описа за 2026 година С Определение № 43/21.01.2026 г., постановено по н.ч.д № 49/2026 г. по описа на ВКС, ВНЧД № 649/2025 г. по описа на Окръжен съд – Плевен/прекратено/ е изпратено за разглеждането му от Окръжен съд – гр.

Ловеч.

Делото е образувано въз основа на постъпила частна жалба вх. № 24083/28.07.2025 г. подадена от адвокат Д. З. – АК Бургас, защитник и процесуален представител на В. Д. З., подсъдим по НОХД № 684/2025 г. по описа на РС – гр. Плевен, на основание чл. 342 ал. 1 във връзка с чл. 341 ал. 2, във връзка с чл. 249 ал. 3, във връзка с чл.248 ал. 1 т. 3 от НПК, срещу Определение рег. № 1558/25 г. от 18.07.2025 г. , постановено по посоченото по-горе дело на РС – Плевен. Сочи, че то се отнася до проведеното разпоредително заседание по реда на чл. 248 ал. 1 т. 1-8 от НПК, като счита ,че същото е неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено.

Излага ,че в него липсва разясняване на правата за обжалване или протест по реда на глава 22-ра от НПК, произнасяне относно приложението на чл. 249 ал. 3 от НПК. Счита ,че тези обстоятелства представляват нарушение на основни принципи в НПК – чл. 15 ал. 2 и 3 от НПК.

Изтъква ,че на подзащитният му не са връчени лично в изискуемия от НПК срок Разпореждане на съдия-докладчика , съобщение за насрочване на съдебното заседание, както и не му е връчен обвинителния акт. Счита, че по този начин са му били нарушение правата по чл. 55 ал. 1 от НПК. Приема, че срокът по чл. 247 ал. 3 от НПК е императивен , като факта дали подсъдимия има претенции или не относно същия няма правно значение, тъй като обвинителния акт не му е връчен лично.

Излага ,че при привличане на подзащитният му като обвиняем и предявяване на материалите по досъдебното производство са нарушени 1 правата по чл. 55 ал. 1 на обвиняемия и чл. 99 ал. 1 от НК на защитника и се изразяват в следното: при привличането на В. З. като обвиняем и предявяване на материалите по разследването липсва одобрен писмен доклад на прокурора , упражняващ ръководство и надзор върху разследващия орган, съгласно разпоредбите на чл. 219 ал. 1 и чл. 226 ал. 1 от НПК разследващия полицай К. А. е съпруг на заместник председателката на РС – Плевен – съдия Р.М. срещу която адвокат З. води НЧХД № 153/24 г. и 1118/24 г. по описа на РС – Ловеч. Счита, че това обстоятелството, както и факта, че адвокат З. е бил административен ръководител на съдия Д. К., който е работил в РП – Плевен като младши прокурор и прокурор Г. Д. са основание същите да се самоотведат по настоящото дело – чл. 29, чл. 47 и 53 от НПК. налице е и нарушение на чл. 16 ал. 1 и 2 от ЗМВР , тъй като на досъдебното производство липсва изискуемия протокол за случаен избор на разследващ полицай, което е нарушение на чл. 9, 13 и 15 от НПК.

Счита ,че това обстоятелство лишава всяко обвинено лице от правото на безпристрастно и независимо разследване по аналогия на чл. 6 от ЕКЗПОЧОС .

Освен това изтъква, че обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл.

246 ал. и ал. 4 от НК, тъй като в него няма никакви факти – конкретни действия на подсъдимото лице , които да осъществяват от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 270 ал. 1 от НК. Счита, че единствено твърдението „бърз ход“ внася някаква „яснота“ за състава на престъплението. Изтъква ,че в диспозитивната част на обвинителния акт са въведени неприложими бланкетни норми на ЗКВНП, относно обвинението за престъпление по чл. 354а ал. 3 т. 1 от НК, които с оглед на систематичното място, което заемат в материалния закон, затрудняват правота на подсъдимия да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си.

Сочи, по отношение на обвинението по чл. 270 ал. 1 от НК в обвинителния акт са използвани неясни термини „сиутираните“, „парират“, „визирано“ и т.н, които понятия не изясняват по разбираем и достъпен начин описаната фактическа обстановка.

С оглед на това счита, че изготвения обвинителен акт не отговаря на задължителните изисквания на ТР2/2002 г. на ОСНК т. 4.2.

По изложените съображения моли настоящата инстанция да отмени протоколно определение рег. № 1558/21.07.2025 г. , постановено по НОХД № 684/2025 г. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен като незаконосъобразно и неправилно и върне делото на прокурора, упражняващ ръководство и надзор за отстраняване на описаните по-горе допустими нарушения при провеждане на досъдебното производство.

Съдът като съобрази изложеното с жалбата и приложените към делото доказателства приема за установено следното:

НОХД № 684/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – гр. Плевен 2 срещу В. Д. З., като той е привлечен за престъпления по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК на РБ, затова че на 24.09.2023 г. в гр. Плевен, без надлежно разрешително , издадено по реда на чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 73 от Закона и чл. 1 и следващите от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите, държал високорискови наркотични вещества , съгласно приложение № 1 към чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП, които са в списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“, както следва – метамфетамин с тегло 1,033 гр. на стойност 72,31 лева, съгласно приложение № 2 от Постановление на МС № 106/02.08.2023 г. за изменение на Постановление № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството и за престъпление по чл. 270 ал. 1 от НК, затова че на 24.09.2023 г. в гр.

Плевен около 23,15 часа на кръстовището, образувано между улиците „***“ и улица „***“, противозаконно пречил на органите на властта- полицейските служители М.А.А. – старши полицай при 1 РУ при ОДМВР – Плевен в група „Охрана на обществения ред“ и А.Г.А. – старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ при 1 РУ при ОДМВР – Плевен да изпълнят задълженията си по служба, регламентирани в чл. 70 ал. 1 т.1 от Закона за министерство на вътрешните работи – Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице : 1 за което има данни , че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред, като не е изпълнил устно полицейско разпореждане по чл. 64 от ЗМВР – „Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато то е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. При невъзможност да се издадат писмено могат да се издадат устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят“, а именно да спре на място за извършването на проверка, относно държането на забранени от закона вещества.

Съгласно разпоредбата на чл. 247в ал. 1 от НПК препис от обвинителния акт, ведно със съобщението за насрочването на разпоредителното заседание и на въпросите, които ще се разглеждат в по време на провеждането му по чл.

248 ал. 1 , за правото му да се яви със защитник, за възможността да му бъде назначен такъв при наличие на условията по чл. 94 ал. 1 от НПК, както и че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК се връчват на подсъдимия.

Съгласно разпоредбата на чл. 178 ал. 1 от НПК връчването на съобщения, призовки, книжа се извършва от съответния орган на досъдебното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 180 ал. 1 от НПК, същите се връчат срещу разписка от лицето, за което са предназначени. Съгласно ал. 2 на същия член, когато то отсъства се връчват на пълнолетен член на семейството му.

От приложените към делото доказателства – съобщение за връчване на В. З./л. 14 от ДП/ е видно ,че то съдържа всички посочени в чл. 179 от НПК, 3 обстоятелства. В същото време не се установяват факти, които да сочат , че З. не е бил открит на адреса, на който е бил регистриран, поради което обективно е било невъзможно връчването на съобщението, ведно с обвинителния акт и разпореждането лично на него, с оглед разпоредбата на чл. 180 ал. 1 от НПК, за да се приложи разпоредбата на ал. 2 от НПК. От приложеното на л. 14 от делото съобщение е видно ,че съдът е пристъпил направо към приложение на последната /съобщението за явяване на подсъдимия В. Д. З. е връчено на Д. З. – негов баща/посочено в съобщението/.

Това обстоятелство е довело и до разменените реплики между страните и съда в проведеното съдебно заседание на 18 юли 2025 г. когато подсъдимият З. се е съгласил с възражението на процесуалния си представител адвокат З., че не е получил препис от обвинителния акт/обстоятелство, което недвусмислено е заявил преди това/, както и че е запознат с обвинението, а в последствие , че няма претенции относно срока на връчване на обвинителния акт.

При тези факти, настоящата инстанция приема, че безспорно не може да се установи каква е била волята на В. З., относно връчването на съобщение № 2/05.04.2025 г., след като съдът е приел, че той не го е получил в предвидения от закона седмодневен срок с приложените към него обвинителен акт и разпореждане. В тази връзка следва да се посочи, че от изготвените съобщения / приложени на л. 14 и л. 15 от ДП/ е видно ,че В. З. и Д. З. имат различна адресна регистрация. Връчването на пълнолетен член от семейството по смисъла на чл. 180 ал. 2 от НПК има за цел, съобщението да достигне до призованото лице своевременно.С оглед на гореизложеното настоящата инстанция приема, че е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване правото на защита на В. З..

Досъдебното производство № 610/2023 г. е било образувано с първото действие по разследването - протокол за оглед на местопроизшествието, извършен на 25.09.2023 г. в 0.20 часа, от К. А. – старши разследващ полицай при ОД на МВР – гр. Плевен. Към досъдебното производство липсва протокол, за случаен подбор , чрез електронно разпределение съгласно разпоредбата на чл. 16 ал. 1 от ЗМВР. Въз основа на направено искане от страна на защитника на В. З., адвокат З., А. е бил отведен с Постановление от 05.01.2024 г. от прокурор Д. при Районна прокуратура – гр. Плевен, след като е била представена частна тъжба от адвокат З. срещу старши разследващия полицай К. А..

Върху приложеното на л. 53 от досъдебното производство Постановление за привличане на обвиняем е отбелязано , че делото е докладвано по реда на чл. 219 ал1 от НПК, като липсват доказателства за изпълнение на изискванията на чл. 226 ал. 1 от НПК.

Безспорно при тези факти съдът приема, че е нарушена разпоредбата на чл. 16 ал. 1 от НПК и на чл. 226 ал. 1 от НПК, но това не води непременно до лишаване на В. З. от правото му на безпристрастно и независимо разследване.

В тази връзка следва да се посочи, че водените от адвокат Д. З. НЧХД № 153/2024 г. и № 1118/24 г. по описа на Районен съд – гр. Ловеч, срещу съпругата на А. – съдия Р.М., заместник председател на РС – гр.

4

Плевен/според твърденията в жалбата / са образувани 2024 г. , като отводът на А. е бил приет на 05.01.2024 г. От последното следва, че към момента на образуване на досъдебното производство и приетия отвод , посочените погоре дела не са били образувани, което изключва, освен по други реално сочещи факти наличието на хипотезата на чл. 29 ал. 2 от НПК.

В разпоредбата на чл. 246 от НПК са посочени обстоятелствата, които следва да бъдат отразени в обвинителния акт- престъплението, извършено от обвиняемия – времето, мястото, начинът на извършеното му ….пълни данни за личността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл. 53 от НК, обстоятелствата които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия, доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства.

Съдът приема ,че при изготвяне на обвинителния акт ,с който В. З. е предаден на съд не са отразени всички обстоятелства, по такъв начин, че да дадат възможност на същия да разбере, в какво е обвинен и в съответствие в това да организира защитата си.