Решение № 339 от 05.06.2019, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

339/5.6.2019г.

№............... 05.06.2019 г. гр.

Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Надежда Кирилова

Секретар:

Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1047 по описа на ШРС за 2019 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №

46-0000101 от 02.04.2019 г. на

Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на „Синг Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ********, представлявано от С.И.Ю. е наложена „имуществена санкция” в размер на 1 000 /хиляда/ лева на основание чл. 104, ал. 1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл. 10, § 2, изр. 1 от Регламент (ЕС) № 561/2006 г., във вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание представляващия дружеството - жалбоподател, редовно призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител.

Началника на

Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата изцяло, като моли наказателното постановление, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено изцяло. В съпроводителното писмо до съда излага също аргументи за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвръдено изцяло. Освен това, в съдебно заседание излага допълнителни аргументи за законосъобразност на наказателното постановление.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството – жалбоподател „Синг Транс“ ЕООД, ЕИК

********* е със седалище и адрес на управление: ******** и се представлява от С.И.Ю., ЕГН **********, с основен предмет на дейност: вътрешен и международен товарен и пътнически автотранспорт.

Дружеството притежава издаден от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари № 2371, с валидност до 24.04.2027 г.

По силата на Заповед № 12-00-00-1006#89/05.03.2019 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен на С.Х.С. и И.Д.И. – инспектори в Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен било възложено извършването на комплексна проверка на „Синг Транс“ ЕООД за периода от 01.09.2018 г. до 31.01.2019 г. Съобразно цитираната заповед била поставена задача проверката да се извърши при стриктно спазване на изискванията по част Втора – „Проверки в предприятията“ от Указанията за контролна и административно-наказателни дейности в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, утвърдени със Заповед № РД – 08-19/14.11.2018 г. В хода на изпълнение на поставената с цитираната по-горе заповед задача била извършена фактическа проверка. В рамките на реализираната на 22.03.2019 г. проверка в сградата на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен на дружеството относно транспортната му дейност било установено, че дружеството, извършвайки превози на територията на Европейския съюз не е организирало работата на водача Т.Р.М. и неговите почивки по такъв начин, че да е в състояние да спазва чл. 8, § 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006г, вследствие на което съгласно съдържанието на тахографските листи на 03.11.2018 г., на 15.11.2018 г. и на 17.11.2018 г. водачът Т.М. е с намалено време на намалена дневна почивка. Освен това, инспекторите установили, че дружеството не е организирало работата и на водача М.Г.С. при извършване на превоз на товари, попадащ в обхвата на Регламент

/ЕО/ № 561/2006 г., тъй като е допуснал надвишаване на максимално допустимия двуседмичен период на кормуване на 10.11.2018 г., както и надвишаване на максимално допустимия период на непрекъснато кормуване от 4.30 часа на 19.11.2018 г. Предвид констатираното проверяващите приели, че транспортното предприятие не е организирало работата на водачите така, че да са в състояние да спазват изискванията на Регламент 561/2006 г. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол за извършена комплексна проверка № 12-00-00-1006#199/22.03.2019 г., във връзка с което е дадено задължително за изпълнение предписание да изисква стриктно спазване на времената на управления, прекъсване и почивки, регламентирани в Глава II на Регламент (ЕС) № 561/2006 г., във вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, със срок за изпълнение - постоянен. Във връзка с тези констатации, н

Впослеа 22.03.2019 г. в присъствието на упълномощено от управителя на дружеството – жалбоподател лице бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия А - 2012, № 262599, като актосъставителят е описал тези свои констатации и квалифицирал нарушението като такова по чл. 10, § 2, изр. 1 от Регламент (ЕС) № 561/2006 г., във вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/. Впоследствие актът бил предявен на упълномощеното лице и подписан от негова страна с възражения, сочейки, че водачите били инструктирани за спазване на Регламента.

Писмени такива не били депозирани в срока по чл.

44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено Наказателно постановление №

46-0000101 от 02.04.2019 г. на

Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на „Синг Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ********, представлявано от С.И.Ю. е наложена „имуществена санкция” в размер на 1 000 /хиляда/ лева на основание чл. 104, ал. 1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл. 10, § 2, изр. 1 от Регламент (ЕС) № 561/2006 г., във вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Х.С. и свидетелят И.Д.И. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите С.С. и И.И. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 46-0000101 от 02.04.2019 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, съгласно заповед № РД – 08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения и Заповеди № 194/07.03.2018 г. и № 283/13.02.2019 г. – двете на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние

/действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.

Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП по смисъла на този закон „Обществен превоз“ е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, а „Превоз на товари“ е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не според § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП.

Според разпоредбата на чл. 78, ал. 1, т.

1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3.5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент

(ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR/.

Съобразно чл. 10, §

2, изр. 1 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета /Регламент (ЕС) № 561/2006 г./ транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава ІІ от настоящия регламент. Транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава ІІ от настоящия регламент.

Съгласно чл. 8, § 1 от Регламент (ЕС) № 561/2006 г. водачът ползва дневни и седмични почивки, а според § 2 на чл. 8 от цитирания регламент за всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка. Ако частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е поне 9 /девет/ часа, но е по-къса от 11 /единадесет/ часа, въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна почивка. Аналогично е дефинирането на понятието „намалена дневна почивка“, дадено с разпоредбата на чл. 4, б. „ж“, второ тире от цитирания Регламент. Съгласно първо тире нормална пък е онази дневна почивка, включваща всеки период на почивка с продължителност от поне 11 /единадесет/ часа, като алтернативно тя може да бъде взета на два пъти, при които първият период на почивка трябва да бъде непрекъснат с продължителност от поне 3 /три/ часа, а вторият – непрекъснат период с продължителност от поне 9 /девет/ часа.

Съгласно чл.

4, б. „ж“ от Регламент /ЕО/ № 561/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета, „дневна почивка“ означава дневен период от време, през което водачът може свободно да разполага със своето време и който включва „нормална дневна почивка“ и „намалена дневна почивка“. „Нормална дневна почивка“, от своя страна, означава всеки период на почивка с продължителност от поне 11 /единадесет/ часа. Алтернативно тази редовна дневна почивка може да бъде взета на два пъти, като първият период трябва да бъде непрекъснат период с продължителност от поне 3 /три/ часа, а вторият - непрекъснат период с продължителност от поне 9 /девет/ часа. „Намалена дневна почивка“ означава всеки период с продължителност от поне 9 /девет/ часа, но по-къс от 11 /единадесет/ часа. По време на всеки период от 24 часа след края на предишната дневна или седмична почивка трябва да се ползва нова дневна почивка, която е не по-малка от 11 /единадесет/ последователни часа. Най-много три пъти между две седмични почивки може да се ползва намалена дневна почивка с продължителност най-малко 9 /девет/ часа. Нормалната дневна почивка може да се раздели на две части, първата от кoито е задължително минимум 3 /три/ часа, а втората – минимум 9 /девет/ часа. В т. 17 от Преамбюла на Регламент № 561/2006 г. на ЕП и на Съвета е казано: „Настоящият регламент цели подобряване на социалните условия за работниците и служителите, които са обхванати от него, както и подобряване на общата безопасност по пътищата. Това се постига чрез разпоредби, отнасящи се до максималното време за управление за ден, за седмица и за период от две последователни седмици, разпоредба, която задължава водачите да ползват редовна междуседмична почивка поне веднъж на две последователни седмици, и разпоредби, които предписват, че при никакви обстоятелства дневната почивка не може да бъде по-малка от непрекъснат период от девет часа. Тъй като тези разпоредби гарантират достатъчна почивка и като се вземе предвид опитът от практиките по привеждане в изпълнение през последните години, системата за компенсиране на намалените дневни почивки вече не е необходима.“.