Решение № 9522 от 23.05.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 9522 гр. София, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110167180 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявени от Б. Р. Й. срещу „Некст Баскет“ АД при условията на обективно съединяване осъдителни искове:

- с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата 5128,91 лева (допуснато увеличение размер на исковата претенция по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в осз от 25.02.2025г.), представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.10.2023г. до 19.10.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 07.12.2023г. до окончателното й изплащане;

- с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 6611,69 лв., представляваща обезщетение за общо 12 дни неизползван платен годишен отпуск за календарната 2023г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 07.12.2023г. до окончателното й изплащане;

- с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 31 405,56 лева (допуснато увеличение размер на исковата претенция по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в осз от 25.02.2025г.), представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 07.12.2023г. до окончателното й изплащане.

Ищецът Б. Р. Й. твърди, че бил в трудово правоотношение с ответника „Некст Баскет“ АД по силата на сключен трудов договор № 31/05.05.2022г., по който заемал длъжността „страши софтуерен инженер“, при договорено възнаграждение в размер на 8053,03 лева, изменяно с допълнителни споразумения от 01.03.2023г. и 01.09.2023г. – 1 на сумата 10 163,61 лева. Посочва, че в началото на м.10.2023г. работодателят уведомил всички служители, че ще изплаща уговорените възнаграждения на две равни части - до 15-то число и до края на последното число на месеца, следващ месеца, през който е положен труда. Поддържа, че не е подписал предоставения му анекс предвиждащ посочените промени. Твърди, че на 13.10.2023г. получил половината от дължимото му се възнаграждение, поради което с уведомление от 19.10.2023г. и на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ прекратил едностранно правоотношението си с ответника. При така изложените фактически твърдения отправя искане към съда да осъди ответника да му заплати дължимите се суми. Претендира законна лихва, както и разноски.

Ответникът „Некст Баскет“ АД е депозирал отговор на исковата молба в законовия срок по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че срещу ищеца било образувано дисциплинарно производство във връзка с установени нарушения на трудовата дисциплина, съответно с явяването си в офиса на дружеството на 19.10.2023г. и депозиране на едностранно изявление за прекратяване на трудовоправната връзка, ищецът е целял осуетяване налагането на дисциплинарно наказание, прекратявайки трудовото правоотношение без да спази 3м. предизвестие и злоупотребявайки с правото си по чл. 327 КТ. Не оспорва извършените през м.10.2023г. изменения във Вътрешните правила за работна заплата относно изплащането на трудовите възнаграждения на служителите на дружеството. Поддържа, че същите не водят до промяна на същественото съдържание на трудовия договор, тъй като реално се запазва изплащането на възнаграждението в рамките на месеца, следващ месеца на полагане на труд. В допълнение към горното твърди, че не е налице забава, като се позовава на разпоредбата на чл. 270 КТ. Посочва, че доколкото при напускането си работникът не е изпълнил задължението си по т.10 от трудовия договор, последният дължи уговорената в т.12 неустойка – в размер на трудовото възнаграждение 10 163,61 лева, с което прави евентуално възражение за прихващане. Прави евентуално възражение за прихващане и със сума в размер на 31 405,56 лева, представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, при липса на основание за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените в производството разноски.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото отделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните изводи от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 КТ работодателят дължи заплащане на трудово възнаграждение за извършена работа. За основателността на предявения иск по чл.128, т.2 КТ е необходимо да се установи, че за процесния период страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е престирал съобразно 2 уговореното, както и размера на уговореното брутно трудово възнаграждение.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже погасяване на дълга.

Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало с трудов договор от 05.05.2022г. , по силата на което ищецът Б. Р. Й. е заемал длъжността старши „Софтуерен инженер“ с код по НКПД 2514 6001, с основно месечно възнаграждение, след подписани допълнителни споразумения, в брутен размер 10 163,61 лева.

Също така не е спорно по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че на 19.10.2023 г. Б. Р. Й. е депозирал пред работодателя „Некст Баскет“ А Д заявление с вх. № HR-44/19.10.2023г. за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради неплащане на част от трудовото му възнаграждение в срока съгласно договора /л. 15 от делото/. В допълнение към това видно от приетата Заповед № 033/19.10.2023г. и въз основа на входираното заявление № HR-44/19.10.2023г., трудовоправната връзка между страните е прекратена, считано от 19.10.2023г., което обстоятелство е удостоверено с подписите на страните.

Правната норма на чл. 327 КТ представлява материално субективно преобразуващо трудово право на работника или служителя да прекрати едностранно трудовия договор с работодателя като неговото упражняване не е свързано с предварително уведомяване на последния. Хипотезите на визираната правна норма са точно и изчерпателно изброени като извън тях работникът или служителят не може да прекратява трудовото правоотношение без предизвестие. Правото на едностранно прекратяване на трудовия договор става с едностранно волеизявление като то трябва да бъде изразено ясно, недвусмислено, безусловно и в писмена форма /Решение № 495 от 3.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 527/2009 г., IV г. о., ГК/. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 18 от 19.01.2007 г. на ВКС по гр. д. № 668/2004 г., III г. о., Решение № 954 от 9.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5375/2008 г., I г. о., ГК, Решение № 203 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 832/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 554 от 27.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1860/2005 г., II г. о., ГК, Решение № 266 от 5.06.2007 г. на ВКС по гр. д. № 1416/2004 г., ГК, II г. о, изявлението пред работодателя от страна на работника за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, т. 2 КТ е основано на предвиденото в тази разпоредба субективно преобразуващо право на работника (служителя) да предизвика едностранно, независимо от волята на работодателя, изменение на съществуващото правоотношение, поради което с достигането му до съконтрахента - работодател то 3 произвежда това целено действие. Трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на писменото предизвестие за прекратяване на договора и не зависи от това дали правоотношението е законно прекратено или не. Въпросът дали преобразуващото право е съществувало (т. е. дали са били налице предвидените в закона предпоставки за възникването му) и дали с оглед на това то е било надлежно упражнено може да бъде предмет на преценка и установяване при евентуално предявяване впоследствие от работодателя по съдебен ред на притезания, възникнали като негова последица (например обезщетение за причинена вреда).

Съгласно константната съдебна практика, обективирана в решение № 495 от 3.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 527/2009 г., IV г. о. и решение № 266 от 5.06.2007 г. на ВКС по гр. д. № 1416/2004 г., ГК, II г. о. разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ не поставя други условия за прекратяване на трудовия договор освен забавяне изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение. Правната норма не поставя и изискване за срок за забава, нито създава модалитет относно размера на неизплатеното трудово възнаграждение или обезщетение. Когато работникът упражни потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие, трудовото правоотношение се прекратява с достигането на изявлението до работодателя. Достатъчно е работодателят да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение изцяло или частично, уговорено между страните по трудовия договор, за да може работникът или служителят да се възползва от правото си по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Без значение са и причините, поради които работодателят е забавил изплащането на уговореното трудово възнаграждение и дали е приложил разпоредбата на чл. 245, ал. 1 КТ.

В случая ищецът в заявлението си от 19.10.2023г. се позовава на неплащане на част от уговореното трудово възнаграждение в срока предвиден договора. Съгласно представения трудов договор между ищеца и ответното дружество от 05.05.2022г., в част - Възнаграждение от същия, т.4 е предвидено, че служителят получава основното си месечно трудово възнаграждение с периодичност на изплащане до 15-то число на месеца, следваш месеца на предоставяне на труда.

Същевременно ищецът излага съображения, че в началото на м.10.2023г. работодателят информирал всички служители, че ще заплаща трудовите възнаграждения на две равни части – до 15-то число и до последния работен ден на месеца, следващ месеца, през който труда е положен. По делото е прието и допълнително споразумение към трудов договор от 06.10.2023г. съдържащо посоченото изменение в периодичността на заплащане на възнаграждението за престирания труд, същото неподписано от страна на ищеца, което не е спорно между страните в производството.

4

Ответникът оспорва твърденията на ищеца за извършена едностранна промяна в трудовото правоотношение между страните. Излага, че през м.10.2023г. са извършени изменения във Вътрешните правила за работната разплата, обусловени от структурата и падежите на финансовите постъпления в дружеството, при които не се променя уговорената периодичност, тъй като се запазва изплащането на възнаграждението в рамките на месеца, следващ месеца на полагане на труда и същото не води до съществено изменение на съдържанието на индивидуалното трудово правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 КТ, работодателят или работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона. Предвидено е и едно изключение - едностранно увеличение на трудовото възнаграждение на работника от страна на работодателя. Всяко друго изменение на уговорките в трудовия договор, в т.ч. мястото на работа, длъжността, времетраенето на договора, размера на отпуска, трудовото възнаграждение и начина и периодичността на плащането му, продължителността на работното време и пр. може да бъде изменено по взаимно, изразено писмено съгласие на страните по трудовото правоотношение /така Решение № 216 от 17.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 724/2011 г., IV г. о., ГК/. Именно нормата на чл. 119 КТ допуска промяна в съдържанието на трудовото правоотношение, но с писмено съгласие между страните. Това разрешение кореспондира на общото изискване за писмена форма на трудовия договор, закрепено с разпоредбата на чл. 62 КТ. В този смисъл - решение № 765/11.01.2011г. по гр.д. № 228/2010г., ІІІ г.о. на ВКС, решение № 376/26.10.2011г. по гр.д. № 1405/2010г., ІV г.о. на ВКС, решение № 344/29.11.2011г. по гр.д. № 1407/2010г., ІІІ г.о. на ВКС, решение № 95/18.04.2012г. по гр.д. № 1604/2010г., ІV г.о. на ВКС.