Определение № 4788 от 21.12.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4788 гр. Варна, 21.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно частно гражданско дело № 20233100501773 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба № 25426/19.10.2023 г. от „Енерго - Про Продажби“ АД, чрез адв. Н. Б. с искане за изменение в частта за разноските на Определение № 3614/21.09.2023 г., постановено по настоящото дело.

Посочва, че състава на ОС - Варна не се е произнесъл по претенцията за разноски за представителство пред ВРС, доказателства за което са представени с възражението срещу заповедта за изпълнение, ведно със списък по чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие.

Моли да се измени определение № 3614/21.09.2023 г., постановено по гр. д 1773 от 2023 г. по описа на ОС- Варна, като се присъдят извършените разноски пред РС-Варна по повод депозираното възражение по 414а от ГПК в размер на 480 лв. с ДДС за адв. възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна Д. Л. Д., чрез адв. Н. К. е депозирала становище. Посочва, че законодателят не е предвидил възможност за присъждане на разноски в полза на длъжника по заявлението.

Излага, че въпроса за разноски в дадено производство следва да се разгледа, когато съдът се е произнесъл по съществото на спора. В конкретния случай спорът пред РС – Варна се концертира около това, дължи ли Енерго - Про Продажби“ предявените със заявлението главница и лихви. Посочва, че с 1 произнасянето си по чл.414а, ал.2 от ГПК съдът не се произнася по съществото на спора. Излага, че максималният ефект, който длъжникът може да бъде постигнат с възражението по чл. 414а от ГПК, е да бъде освободен от сторени съдебни разноски. Само по себе си обаче уважаването на възражението по чл. 414а, ал. 2 от ГПК, не може да породи вземане за разноски в полза на длъжника, защото плащането на задължението в хода на производството, представлява признаване на задължението по същество на спора. Прави възражение за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение.

Производството ч . гр. дело № 3208/2023 г. по описа на ВРС е образувано въз основа на заявление с вх. №19832/15.03.2023г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано от Д. Л. Д., чрез адв. Н.

К., срещу „Енерго – Про Продажби“ АД. С Разпореждане от 17.03.2023г. искането на заявителя е уважено. Издадена е Заповед за изпълнение №1510/17.03.2023г., с която е разпоредено „Енерго – Про Продажби“ АД да заплати на Д. Л. Д., сумата 57 лева, представляваща недължимо платен такси за възстановяване преноса на електрическа енергия, начислена от „ЕНЕРГОПРО Продажби“ АД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.03.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 25.00 лв. - държавна такса, както и да заплати на адв. К. сумата от 400 лева –адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. В срока по чл.412, т.8 ГПК е постъпило възражение от длъжника „Енерго – Про Продажби“ АД, на основание чл. 414а ГПК. С разпореждане № 25674/07.07.2023 г. по ч. гр. д 3208/2023 г. ВРС е приел възражението на дружеството - длъжник в частта относно главницата по заявлението, но не е приел възражението по чл.414а, ал. 2 от ГПК, досежно разноските.

С определение 3614/21.09.2023 г., постановено по настоящото дело Окръжен съд - Варна е възражението по член 414а от ГПК на "Енерго-про продажби" АД е прието, на длъжника са му присъдени разноски.

С възражението си по чл. 414а от ГПК длъжника -въззивник е направил искане за присъждане на сторените по делото разноски. Представил е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за действителното им извършване, т. е искането за присъждане на разноски е своевременно заявено от страната.

2

Молбата е неоснователна. Въпреки основателността на възражението, настоящият състав намира, че на длъжника разноски за депозираното възражение не се дължат.

Хипотезата на чл. 414а ал. 2 от ГПК, при която длъжникът се домогва да установи, че не е дал повод за предявяване на вземането и с оглед на това не дължи разноски за заповедното производство е специфична и не е идентична с общата хипотеза на чл. 78 ал. 4 от ГПК, когато ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Целта на разпоредба на чл. 414а от ГПК, е именно да се предотвратят евентуалните бъдещи спорове досежно съдебно-деловодните разноски сторени в хода на заповедното производство чрез разрешаването им от самия заповеден съд, което включва в себе си, като закономерна последица при основателно възражение и обезсилването на изпълнителното основание, удостоверяващо удовлетворено изпълняемо право в съответната част. В хипотеза на уважаване на възражение на длъжника по чл. 414а от ГПК, каквато е настоящата, към дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, кредиторът е имал вземане към длъжника, но поради поведението на първия, длъжникът не е станал повод за завеждане на производството. Като последица от това си поведение, на кредитора не се следват разноските, направени от него в заповедното производство. От това автоматично не следва обаче, че на длъжника се дължат такива, доколкото безспорно в хода на процеса е установено, че към дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, кредиторът е имал вземане към длъжника.

Последния би имал право на разноски в частно производство по обжалване отказа на съда, с който възражението на длъжника по чл. 414а от ГПК не е прието. Такива в настоящата хипотеза са присъдени с Определение № 3614/21.09.2023 г по ч. гр. д. № 1773/2021 г. по описа на Окръжен съд - Варна.

На следващо място следва да се отбележи, че в заповедното производство не е предвидено присъждане на разноски в полза да длъжника.

Такава възможност е предвидена в полза на заявителя, но тяхната действителна дължимост се определя от поведението на длъжника, дали последният оспорва или не дължимостта на търсената сума.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба № 25426/19.10.2023 г. от „Енерго Про Продажби“ АД, чрез адв. Н. Б. за изменение в частта за разноските на Определение № 3614/21.09.2023 по ч. гр. д. № 1773/2023 г. по описа на Окръжен съд - Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4