Решение № 1705 от 29.08.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1705 гр. Пловдив, 29.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20215330207340 по описа за 2021 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

/НП/

№

594554F601784/19.08.2021г. на Заместник директор на ТД на НАП - Пловдив, с което на АЛБ. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: ......, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.16 ал.1 т.4 вр. чл. 38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ вр. §33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците /загл. доп. - ДВ бр. 44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г./, на основание чл.74 ал.1 пр.1 от ЗСч.

По съображения, изложени в жалбата си и в писмена молба, жалбоподателят Г. моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата си.

Въззиваемата страна ТД на НАП - Пловдив, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрк. И.А., който пледира съда да отхвърли жалбата и да потвърди НП като правилно и законосъбразно.

Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 -дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е 1 допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

Обжалваното НП е издадено във връзка с извършена от служители на ТД НАП - Пловдив, сред които и св. Д. П. Ц., на длъжност „ст. инспектор по приходите“, проверка на жалбоподателя Г.Д., в качеството й на съдружник на „Т. ООД, ЕИК *** - предприятие по смисъла на ЗСч и търговец по смисъла на Търговския закон /ТЗ/. Дружеството имало свой управител, а именно Х.В.Б., който е бил и съдружник в него, но на 26.11.2019г. починал и затова отговорността била насочена към жалбоподателя Драгиева. В хода на проверката било прието, че същата, в посоченото й по-горе качество, въпреки че е била задължена, не е публикувала годишния финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2019г. в Търговския регистър при Агенция по вписванията, като го заяви за вписване и представи за обявяване в законоустановения срок - до 30 септември на следващата година, т. е. до 30.09.2020г. /съгласно §33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците/.

Установено било, че търговското предприятие било извършвало дейност през отчетния период 2019г., видно от подадената ТД на НАП Пловдив годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх. № 1600И0893265/21.03.2020г. и от приложения към нея годишен отчет за дейността.

Контролните органи приели, че деянието представлява нарушение по чл.16 ал.1 т.4 вр. чл. 38 ал.1 т.1 от ЗСч вр. §33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците /загл. доп. - ДВ бр. 44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г./

Нарушението било извършено на 01.10.2020г. в гр. Пловдив, като същото било установено на 14.12.2020г. - датата, на която НАП била уведомена от Агенцията по вписванията във връзка с писмо вх. № 12-00353/14.12.2020 г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП - Пловдив с вх. № 0401-208/05.02.2021г.

Преди да пристъпи към съставянето на АУАН, св. Ц. изпратила два броя покани – една с изх. № 70-00-2031-843/15.02.2021г. до „Т. ООД и една с изх.

№ 94-00-1260-968/17.02.2021г. до управителя на дружеството Х.В.Б. за явяване в 7-дневен срок в ТД на НАП за съставяне на АУАН за нарушение по чл.38 ал.1 т.1 и т.2 от ЗСч, които покани били върнати като непотърсени.

Изрична покана до жалбоподателя Г.-Д.а, обаче, за съставяне на АУАН не била изпратена, а директно й бил съставен такъв с № F601784/11.03.2021г.

Актът бил съставен в отсъствието на Драгиева и около 4 месеца по-късно – на 14.07.2021г. препис от същия бил предявен на жалбоподателя, но тя отказала да го получи. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения 2 срещу акта, но те били приети за неоснователни от административнонаказващия орган /АНО/, който въз основа на така съставения акт издал обжалваното НП.

Към датата на съставяне на АУАН ГФО на дружеството за 2019г. не бил заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър към Агенция по вписванията.

Тази фактическа обстановка се установява от приложените по преписката писмени доказателства – АУАН с № F601784/11.03.2021г., писмо с рег. № 94-00-6911/24.02.2022г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, препис-извлечение от акт за смърт, покани с изх. № 70-00-2031843/15.02.2021г. и изх. № 90-00-1260-968/17.02.2021г., актуално състояние на „Т. ООД, известия за доставяне, Заповед № ЗМФ - 644/28.08.2020г. на Министъра на Министерство на финансите, както и от гласните доказателства - показанията на актосъставителя Д.Ц., която потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. В допълнение сочи, че процесният акт е бил съставен срещу А.Г. Г.-Д.а, в качеството й на съдружник на „Т.“ ООД, но заявява, че покани за съставяне на АУАН са били изпратени единствено до Х.В.Б. и „Т.“ ООД.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, последователни и логични, съответни на приетите и приложени по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.16 ал.1 т.4 от ЗСч ръководителят на предприятието отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади. Съгласно параграф 1 т.24 от ДР на ЗСч „ръководител на предприятие“ е лице или лица, които лично ръководят предприятието в качеството си на собственици, управители или упълномощени с договор, които носят отговорност за цялата икономическа дейност на предприятието пред собственика или собствениците акционерите, съдружниците, пред местното самоуправление или пред държавата. Безспорно се установи, че жалбоподателят Г.-Д.а е съдружник в „Т. ООД, а не управител, и в този смисъл тя не носи отговорност за публикуване на ГФО на дружеството „Т.“ ООД за 2019г. в Търговския регистър при Агенция по вписванията. Това е така, тъй като както се посочи тя е съдружник в ООД, а в този тип дружества съдружниците нямат представителна власт. Те са членове на общото събрание и по този начин определят развитието на ЮЛ, но представителството се осъществява от управителя на дружеството, който се избира от общото събрание и може да бъде или да не бъде съдружник в него. Това се потвърждава и от чл.135 от ТЗ, в който изрично е посочено, че управлението на дружеството се осъществява от общото събрание и управителя, като той дори може и да не е съдружник.

Тези обстоятелства са показателни, че между функциите на управителя и съдружника в ООД, каквото е процесното дружество, няма нищо общо и в 3 случая е трябвало да бъде ангажирана отговорността на управителя, а поради неговата смърт - на самото юридическо лице. Предвид това административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Г.-Д.а е била ангажирана неправилно, тъй като тя не е била надлежен субект на административното нарушение.

Отделно от горното се установи и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН, довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Не е било спазено императивното изискване на чл.40 ал.1 от ЗАНН АУАН да бъде съставен в присъствието на нарушителя. Същевременно не са били налице предпоставките на чл.40 ал.2 от ЗАНН, а именно - нарушителят да е известен, но не може да се намери или след покана да не се яви за съставяне на акта. В тази връзка изрична покана до жалбоподателя Г.-Д.а като физическо лице за явяване в ТД на НАП - Пловдив за съставяне на АУАН и то за нарушение по чл.16 ал.1 т.4 от ЗСч вр. чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч не е била изпращана, като това се потвърждава както от разпита на актосъставителя, така и от писмо с рег. № 94-00-6911/24.02.2022г. на Директора на ТД на НАП -Пловдив. Покани с изх.

№ 70-00-2031-843/15.02.2021г. и изх. № 94-00-1260-968/17.02.2021г. са били изпратени до „Т.“ ООД и неговият управител Х.В.Б., но не и до жалбоподателя Г.. Още повече следва да се съобрази, че дружеството също е субект на административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч, поради което очевидно е, че няма как да бъде споделено едно становище, че след като един субект – дружеството е поканено за съставяне на АУАН, то и друг субект – физическо лице, следва да се счита поканено.

Така в случая се касае за особено съществено нарушение на адмнистративнопроизводствените правила, което само по себе си е самостоятелно основание за отмяна на процесното НП, тъй като води до накърняване правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Така описаното нарушение на разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН е довело до там, че жалбоподателят е била лишена от правото си да присъства при съставяне на АУАН и съответно – да даде обяснения и да направи възражения както по реда на чл.42 ал.1 т.8 от ЗАНН, а също и по чл.44 ал.1 от ЗАНН. АУАН е основен процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение, а законосъобразното му съставяне и оформяне е равнозначно на законосъобразното образуване на самото производство.

Поради горните съображения съдът счита, че обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Предвид изхода от спора, искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено, а претенции за адвокатски хонорар от жалбоподателя не са предявени.

Мотивиран от гореизложеното съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 594554F601784/19.08.2021г. на Заместник директор на ТД на НАП - Пловдив, с което на АЛБ. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: ......, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.16 ал.1 т.4 вр. чл. 38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ вр. §33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците /загл. доп. - ДВ бр. 44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г./, на основание чл.74 ал.1 пр.1 от ЗСч.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5