Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1647 от 11.11.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 1460/2026
Вид
Определение № 1647
Подписан
11.11.2026
В сила
11.11.2026
Състав
Лилия Масева, София Икономова, Полина Дянкова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1647 гр. Благоевград, 11.11.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

София Икономова

Полина Дянкова като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно гражданско дело № 20261200501460 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по ред ана чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 24470/09.10.2026 г., подадена от А. П. С., ЕГН **********, с адрес гр.Перник, ул.„***“ № 2, вх.А, ет.4, ап.18, П. С. А., ЕГН 690713382, с адрес гр.Перник, ул.„***“ № 1, вх.Л, ет.5, ап.15 и А. С. А., ЕГН **********, с адрес гр.Перник, ул.„***“ № 1, вх.Л, ет.5, ап.15, насочена срещу решение № 666/02.10.2026 г., постановено по гр.д.№ 2069/2025 г. по описа на ОС-Благоевград, с което въззивниците са задължени да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо В. М. С., ЕГН ********** и П. А. С., ЕГН **********.

Заявява се, че обжалвания съдебен акт е изцяло незаконосъобразен, необоснован, издаден при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при пълно игнориране на процесуалната и доказателствената тежест, както и в пряко противоречие с житейската логика, обективната истина и константната съдебна практика.

Обръще се внимание, че делото е обявено за решаване без съда да е назначил комплексна съдебно-психологическа и психиатрична експертиза , вещите лица, по която да установяват дали малолетната П. е преживяла насилие, психотравма или стрес.

Правят се оплаквания, че районният съд е изградил фактическите и правните си изводи върху свидетелски показания с напълно компрометирана достоверност, кредитирайки безкритично показанията на свидетелите М.А. и С.Ч., срещу които се води наказателно производство за лъжесвидетелстване.

Освен това, според жалбоподателя, показанията на св.А. са и недостоверни.

Като порок на обжалваното решине се сочи, че съдът погрешно е 1 приложил разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН спрямо депозираната декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, тъй като по делото са събрани писмени и гласни доказателства. Заявява се, че с последните напълно се опровергава изложеното в декларацията на молителката.

Тъврди се, че решението на РС-Благоевград противоречи пряко и на константната практика на съдилищата, че не всеки семеен скандал, кавга или влошени битови отношения съставляват акт на домашно насилие по смисъла на ЗЗДН. Отбелязва се издадена от РС-Перник и влязла в сила заповед за защита на въззивниците от въззиваемата В. С..

Изложени са съображения и за липсата на реална необходимост от защита срещу насилие по отношение на С., както и за мотивите й да инициира такова производство.

По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното решение и весто него да постанови друго, с което да отхвърли подадената молба за защита от домашно насилие.

Въззивникът прави доказателствени искания за приемане на приложени към въззивната жалба писмени доказателства, както и за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане.

В срока за отговор на жалбата такъв е постъпил от насрещната страна. С отговора на В. С. и П. С., подаден от адв.Б., се оспорва подадената жалба като неоснователна. Според въззиваемите, не са налице сочените в жалбата процесуални нарушения.

Заявява се, че съдебната практика решенията на РС и ОС, на които въззивниците се позовават в жалбата си, не представляват задължителна практика. Отделно се сочи, че първоинстанционното решение по никакъв начин не противоречи на цитираните в жалбата решения, а точно обратното – РС, според въззиваемите, е обсъдил декларацията по чл.9 ЗЗДН ведно с останалите доказателства. Отбелязва се, че независимо дали има други доказателства или не, тази декларация се ползва с доказателствена сила в процеса и в тежест на ответниците е същата да бъде оборена, каквото не било проведено.

Предходно воденото между част от страните дело по ЗЗДН пред РСПерник се определя като неотносимо към процесния спор.

В отговора на въззивната жалба са развити подробни съображения относно белезите на домашното насилие и доказателствените средства, с които то може да бъде установено.

След направен от въззиваемите анализ на данните по делото се обобщава, че в настоящия случай и в противоречие на твърденията в жалбата, от доказателствата по делото, преценени в тяхната съвкупност, както и представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която има самостоятелна доказателствена стойност съгласно чл.13, ал.3 ЗЗДН, правилно РС е направил обоснован извод за извършено от ответниците по молбата домашно насилие 2 над молителите по времето и начина, описани в нея.

По отношение на мерките за защита се подчертава, че правилно РС е отчел установеното с гласните доказателства, че това не е единствения случай, в който В. С. е била обиждана, манипулирана, умишлено изолирана от близките си и контакта с тях. Отбелязва се, че с поведението си въззивниците не само, че не сочат наличие на някакъв вид разкаяние и съжаление за случилото се, а продължават да упражняват натиск върху молителката, който също е основание за налагане на ограничителните мерки.

От въззивния съд се иска да потвърди решението на РС-Благоевград.

Съдът, като съобрази, че въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, както и че същата отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 от ГПК, намира, че на основание чл.267, ал.1 от ГПК следва да насрочи делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Съдът намира, че доказателствените искания на въззивниците следва да се оставят без уважение, тъй като представените писмени доказателства са неотносими към предмета на спора, а разпита на посочения свидетел не се налага доколкото на страните е осигурена възможност за ангажиране на гласни доказателства пред районния съд и няма необходимост от допълнителни такива, които да установят едни и същи факти.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА в.гр.д.№ 1460/2026 г. по описа на ОС-Благоевград за разглеждане в открито съдебно заседание за 01.12.2026 г. от 11:45 ч., за която дата и час да се уведомят страните.

Да се призове и ДСП-Перник, като се изиска актуален социален доклад за детето П. А. С., ЕГН **********.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивниците за събиране на писмени и гласни доказателства, формулирани във въззивната жалба.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3