Определение № 613 от 24.02.2020, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ …………/……….……..2020 год., гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН

МАРИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА мл. с. ФИЛИП РАДИНОВ като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов въззивно търговско дело № 104 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 83889/13.11.2019 г. (по рег. на Районен съд – Варна) от А.Б.Р., ЕГН **********, срещу Решение № 4460/23.10.2019 г. по гражданско дело № 3670/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е уважен предявеният от И.П.Н., ЕГН **********, против жалбоподателя иск с правно основание чл. 422 от ГПК и е прието, че ответникът дължи на ищеца сума в размер от 10 000 лв., дължима по издаден, от А.Б.Р., Запис на заповед от 20.02.2016г., с падеж 31.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 07.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се, че процесният запис на заповед е нищожен, поради противоречие със закона – чл. 3 ал. 1 т. 1 от ЗОРБ, който предвижда, че плащанията на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. се извършва само чрез превод или внасяне по платежна сметка. В условията на евентуалност поддържа, че не е получавал парични средства в замяна на подписания запис на заповед, поради което осъждането му да заплати по същия ще доведе до неоснователно разместване на блага.

Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска.

Претендират се разноски.

На 14.01.2020 г. е постъпил отговор от И.Н., чрез адв. Христо Христов – АК – Варна, в който изтъква, че законът не забранява договарянето да се заплащат суми на стойност, равна или надвишаваща 10 000 лв., а само извършването на реални плащания в брой в посочения размер. Посочва се, че вземането по процесния запис на заповед е дължимо, след като последният е редовен от външна страна, а въпросът за наличие или липса на каузално правоотношение не е предмет на изследване, след като няма възражение, от ответника, в тази насока.

Иска потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.

С жалбата и отговора доказателствени искания не са направени.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Представени са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите изисквания на чл. 260 т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

Воден от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА за разглеждане, въззивна жалба с вх. №

83889/13.11.2019 г. (по рег. на Районен съд – Варна) от А.Б.Р., ЕГН **********, срещу Решение № 4460/23.10.2019 г. по гражданско дело № 3670/2019 г. по описа на Районен съд – Варна;

НАСРОЧВА ДЕЛОТО за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.03.2020 год. от 15,00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото определение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1

.

2

.