Решение № 2692 от 06.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2692 гр. София, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М.Г.Г. при участието на секретаря Е.Б.Б. като разгледа докладваното от М.Г.Г. Административно наказателно дело № 20241110200852 по описа за 2024 година като разгледа НАХД № 852 по описа за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на И. М. Р. срещу Наказателно постановление (НП) № *** от 27.10.2023г., издадено от началник сектор в Отдел пътна полиция към Столична дирекция на вътрешните работи /ОПП – СДВР/, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са му наложени административни наказания „глоба” в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

С жалбата се оспорват фактите в НП и се счита, че същото е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила. Моли НП да бъде отменено.

Пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата. Моли НП да бъде отменено и да му бъдат присъдени присъдени разноски. Прави възражение за прекомерност на исканото юрисконсултско възнаграждение.

Наказващият орган, чрез пълномощник, в писмен вид оспорва по жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

1

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 02.10.2023 г. около 11:36ч. жалбоподателят управлявал л.а. „БМВ 320 Д Х Драйв” с рег.

№ *** в гр. ***, по ул. *** с посока на движение от бул. *** към ул. ***. Времето било сухо, слънчево и ясно Излизайки от „S-образен” завой, жалбоподателят започнал да превъртал гуми и да завива рязко в едната или в другата посока, така, че задната част на автомобила се завъртала в едната или другата посока – в насрещната или съседната му лента. В същото време по ул. *** срещу него се движел служебен автомобил на ОПП-СДВР, управляван от св. И. – началник на сектор „Пътен контрол”, който забелязал случващото се, включил светлинен сигнал на автомобила и спрял жалбоподателя. Повикал за съдействие екип на ОПП-СДВР. Наблизо имало такъв, който скоро пристигнал. В него бил св. К. – младши автоконтрольор, на когото св. И. разказал поведението на пътя на автомобила, управляван от жалбоподателя.

Св. К. приел, че с действията си жалбоподателят е нарушил правилата за движение по чл.

104б, т. 2 ЗДвП, тъй като използвал път за обществено ползване не по неговото предназначение за превоз на хора и товари а използвал е пътя за т.нар „дрифтене” – изваждане на автомобила от контрол, чрез презавиване, довела до загуба на сцепление на задните гуми и заставане на автомобила напречно на пътя. Съставил на място срещу него акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № ***.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП. Словесното описание на нарушението и възприетата правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите К. и И. и събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. В основата на фактическите изводи стоят показанията на св. И., които е очевидец и е възприел непосредствено процесните факти. Показанията му дават възможност да се установи движението на автомобила, поведението му на пътя и действията на водача. Свидетелят обясни, че жалбоподателят превъртал гуми, че умишлено е извеждал автомобила от контрол, като задната му част се завъртала и отивала в насрещната или съседната му лента, като по този начин го извадил от контрол. Посочи и, че времето е било сухо и слънчево, което води до извода, че пътната настилка не е била хлъзгава т.е. че това поведение не е било предизвикано от състоянието на пътя. Показанията му се подкрепят от св. К., който не е видял непосредствено случващото се, но е чул свистенето на гумите на автомобила на жалбоподателя, тъй като се е намирал наблизо, а и процесното МПС е било преминало покрай него малко преди това. От св. И. той е научил начина на движение на автомобила и 2 поведението му на пътя. Съдът се доверява изцяло на показанията на тези свидетели, като ги намира за достоверни и обективни.

Показанията на св. А. и св. Д. не се кредитират от съда. Твърденията им, че жалбоподателят е бил засечен от друг автомобил, изпреварващ автобус и жалбоподателят рязко натиснал спирачки, за да избегне ПТП, с което предизвикал свиреното на гумите, а след това рязко изпреварил автобуса, съдът счита за неверни. Подобно поведение на пътя няма да е причина св. И. да включва светлинни сигнали на служебния автомобил и да спира жалбоподателя, тъй като не разкрива нарушение на правилата за движение. Няма разумна логика св. И. да си измисля фактите относно движението на автомобила на жалбоподателя по пътя и без причина да спира същия. Напротив, поради длъжността си началник на сектор „Пътен контрол” е логично да спре жалбоподателя именно защото е видял нарушаване на правилата по ЗДвП и достоверна изглежда посочената от него причина – соченото от него поведение на автомобила, управляван от жалбоподателя на пътя. Поради това, съдът намира, че показанията на свидетелите А. и Д. са неверни и имат за цел да обслужат защитната му позиция, с оглед приятелските отношения помежду им.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.

АУАН и НП са издадени от компетентен административен орган - със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи началникът на сектор в ОПП - СДВР е оправомощен да издава НП, а младшите автоконтрольори - да съставят АУАН за нарушение по ЗДвП.

Нарушението е описано ясно и точно със всички съставомерни признаци. Правната квалификация отговаря на описанието на деянието.

По същество:

Нормата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП забранява на водача на моторно превозно средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от същия закон предвижда наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лева за водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В случая жалбоподателят не е използвал пътя по неговото предназначение за превоз, тъй като управлявайки автомобила, той не само се е придвижвал от едно място до друго, но умишлено е изваждал автомобила от контрол, като е завивал рязко и докрай в едната или в другата посока, поради което задните му гуми губели сцепление с пътя, задната част на 3 автомобила се завъртала последователно в едната или в другата посока, преминавайки в различни ленти за движение и, заставайки напречно на пътя т.е използвал е пътя за т.нар „дрифтене”.

Това е сторил на път, който не е бил предназначен за подобни действия, а е бил за обществено ползване - за превоз на хора и товари. С това от обективна страна той е нарушил забраната на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

От субективна страна е действал при пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че извършва горепосочените действия по път, който не е бил предназначен за това, а по път отворен за обществено ползване, чието предназначение е било за превоз на хора и товари и е целял именно извършването на тези действия.

ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА:

Наказанията са с фиксиран размер и е невъзможно намаляването им.

По изложените съображения съдът намира, че НП следва да се потвърди.

ЗА РАЗНОСКИТЕ:

Тъй като наказващият орган бе представляван в съдебното производство от юрисконсулт, изготвил становище по жалбата, предвид изхода на делото и направеното искане, в полза на СДВР, следва да се присъди по реда на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото следва да се определи по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ – в границите от 80 до 150 лева. Съдът намира, че той следва да е минимален, защото казусът е елементарен и от фактическа и от правна страна; налице са множество еднотипни дела от този вид, т.е. случаят не разкрива нищо ново, което да наложи някаква особена допълнителна подготовка; представителството на наказващия орган не е коствало особени усилия от фактическо и професионално естество, които да обуславят по-високо възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № *** от 27.10.2023г., издадено от началник сектор в Отдел пътна полиция към Столична дирекция на вътрешните работи.

ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 4 ЗАНН И. М. Р. да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и в случай, че не изпълни доброволно в срок задължението за заплащане на присъденото 4 възнаграждение, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5