Решение № 1054 от 29.12.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1054 гр. Бургас, 29.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.З.М. като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20212120204872 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод жалба на СТ. АНГ. Р. ЕГН ********** чрез адв.

И.К. против наказателно постановление № 21-0769-003595/06.10.2021г., издадено от Началник на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение на чл. 5, ал. 1, т 1 от ЗдвП на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 б „а” от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 70 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

С жалбата жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно издадено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Не била установена действителната фактическа обстановка. Не бил причинил ПТП. Счита, че наказанието е прекомерно високо.

Моли да се отмени НП.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично, както и със защитник адв. К., който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител, депозирано е становище, с което жалбата се намира за неоснователна, претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 12.10.2021 г., а жалбата е депозирана на 19.10.2021г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира следното:

На 22.07.2021г. св. Ц.Х. отивала рано сутринта, преди работа, да купи закуски на децата и вървяла по ул. „Калоян“ като на ул. „Сливница“ и ул. „Калоян“ имало светофар, където бил спрял камион. Водачът предприел маневра завой на дясно и ударил светофарната уредба в резултат, от което паднала пешеходната секция на светофара, която продължила да работи, но висяла на захранващия кабел. Водачът спрял, погледнал и 1 потеглил отново, но свидетелката не видяла водача. Свидетелката нямала лист, на който да пише, затова записала номера на камиона на СМС и го изпратила на мъжа си като след това подала сигнал на тел. 112. Тръгнала след камиона и установила, че той спрял на обект, където се извършвал ремонт на улицата. На обекта бил и св. Т.П., който бил там от рано сутринта и след него към 08:15 – 08:20 часа отишъл жалбоподателя СТ. АНГ. Р. с управляван от него камион. На място бил изпратен екип, сред които бил св. М.У., който по дадения номер на камион установил на обекта жалбоподателя СТ. АНГ. Р.. Около 09:15 часа на св. Х. се обадили от полицията, че служителите са на произшествието, шофьорът отричал, но тя вече пътувала за работа и нямало как да се върне.

Св. У. съставил на С.Р. АУАН за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т. 3 б „а” ЗДвП, който връчил лично на нарушителя като последният не е вписал възражения.

На 06.10.2021г. е издадено и обжалваното НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства. Съдът кредитира с доверие показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са последователни и логични и взаимно се допълват. Като съдът не кредитира показанията на св. У. само в частта, в която сочи, че жалбоподателят не е отричал да е управлявал камиона като в тази част неговите показания се опровергават от св.

Х. и св. П.. Съдът се доверява на очевидеца, присъствал на нарушението св. Х., която изложи последователно възприетото от нея, липсват противоречия в показанията й и съдът счита, че липсва причина, поради която да не й се довери.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Съдът счита за нужно да посочи, че не намира да е нарушена разпоредбата на чл. 40 ЗАНН, тъй като свидетелят очевидец не е успяла да присъства при съставянето на АУАН, но същата е посочена в него, установена е и е разпитана в съдебно заседание. Съгласно чл. 40, ал. 1 АУАН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. Ал. 3 обаче дава възможност при липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той да се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В случая свидетелят, който е присъствал на нарушението не е успял да присъства на съставяне на АУАН поради обективни причини, тъй като е пътувала за работа и не е могла да се върне, но е била вписана в АУАН и при съставянето на АУАН е присъствал друг свидетел. Законодателят е употребил понятието „свидетели” в множествено число не защото изисква тези свидетели задължително да са повече от един, а защото по този начин указва на актосъставителя, че следва да събере данни от всички или по-голямата част от свидетелите, които са възприели извършването или установяването на нарушението. Задължението в АУАН да са посочени двама свидетели произтича от разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, която се прилага в хипотезата, когато липсват свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението или когато не е възможно да се състави акт в присъствието на такива свидетели. В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и освен подписа на актосъставителя, съдържа подписа на един свидетел, който е посочен в АУАН, като свидетел при съставяне на акта. Отделно от това в АУАН е посочен и свидетелят очевидец, който беше установен и разпитан в хода на съдебното следствие. Според този съдебен състав, с посочването само на един свидетел при съставяне на АУАН не е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не е налице засягане правото на защита на 2 санкционирания субект, а нарушителят е бил запознат с неговото съдържание и е получил препис от него.

По същество съдът намира следното:

Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.

Административно-наказателната разпоредба на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП въз основа, на която е определена санкцията е обща и не въвежда конкретно правило за поведение, поради което следва да се посочи конкретно правило за поведение, което е било нарушено. В случая се твърди, че нарушение е извършено при маневра десен завой като не са съобразени правилата за извършване на маневрата визирани в чл. 35 ЗДвП и липсва посочване кое свое задължение е нарушил водачът. В този смисъл е нарушено правото на защита и това води до незаконосъобразност на наказателното постановление (в този смисъл Решение № 593 от 04.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 465 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас; Решение № 1547 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2043 / 2020 г. на XIV състав на Административен съд – Бургас).

Посочената норма на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е обща и не въвежда конкретно правило за поведение, поради което бланкетната норма на чл. 185 от ЗДвП не е попълнена, нарушено е правото на защита и това води до незаконосъобразност на наказателното постановление, което в тази част следва да се отмени.

Отделно от това според съдебния състав не е доказано авторството на деянията. По делото не се събраха такива доказателства, които до доведат до категоричния извод, че именно Р. е бил водач на посочения в АУАН и НП камион, както и че именно той като водач е бил участник в ПТП.

Съгласно пар. 6, т. 30 от ДР на ЗДвП „Пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 б „а“ ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. В случая действително е било налице ПТП и водачът не е останал на място и не е оказал съдействие за установяване на вредите.

Нарушителят действително е имал задължението да окаже съдействие за установяване на вредите от ПТП, но липсват категорични доказателства, които да установят, че този участник в ПТП и водач на камион с рег. № А4011ВК е именно жалбоподателят. Св. У. посочи, че Р. не отрекъл да е управлявал камиона, но се установява от показанията на св. Х. и св. П. точно обратното – свидетелката Х. посочи, че от полицията я потърсили, тъй като шофьорът отричал, а св. П. сочи, че Р. е казал, че не е счупил светофара. Т.е. още изначално жалбоподателят е отричал да е автор на деянията, а АНО от своя страна не е събрал доказателства, от които да може да се направи безспорен извод за авторството на деянията.

Не са ангажирани доказателства чия собственост е камиона, какъв е неговият капацитет, големина, съставяни ли са пътни листи, както посочи актосъставителят, че би трябвало да има такива. Виновността не може да се презумира, а следва да бъде доказано участието на лицето несъмнено. В случая доказателства, че именно жалбоподателят е бил участник в ПТП и не е оказал съдействие за установяване на вредите от ПТП липсват, поради което и НП следва да се отмени като неправилно.

Съдът дължи произнасяне по разноските. В случая наказателното постановление се отменя като жалбоподателят претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева, което е платено. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което следва да се определи съобразно чл. 18, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от 3

Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - при интерес до 1000 лв. – 300 лв. В случая то е под установения минимум и следва да се присъди изцяло сумата, а възражението за прекомерност не е основателно.

Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0769-003595/06.10.2021г., издадено от Началник на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗдвП на основание чл. 185 от ЗДвП на СТ. АНГ. Р. ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. „а” от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на СТ. АНГ. Р. ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 70 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас Булстат 129009742 да заплати на СТ. АНГ. Р. ЕГН ********** сумата в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4