Решение № 2048 от 25.04.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9545/2021
- Вид
- Решение № 2048
- Подписан
- 25.04.2023
- В сила
- 25.04.2023
- Състав
- Стела Кацарова, Стойчо Попов, Галина Ташева
Цитирани разпоредби
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за движението по пътищата
- чл. 13, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
- чл. 30 · Закон за пътищата
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 2048 гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Стела Кацарова
Членове:
Галина Ташева
Стойчо Попов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Стойчо Попов Въззивно гражданско дело № 20211100509545 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20141685 от 17.06.2021 г., постановено по ГД № 26833 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд (СРС), I ГО, 171 състав, е отхвърлен предявеният от „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД срещу Агенция „П.И.“ осъдителен иск с правно основание по чл. 411 от КЗ, вр. с чл. 45, вр. с чл. 49 от ЗЗД за сумата от 264,98 лв., представляваща дължимо обезщетение за причинени имуществени щети от ПТП, настъпило на 30.01.2019 г. при движение по ул. ******* км преди село Пасарел в посока София, по отношение на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „S350 Bluetec 4 Matic“ с рег. № *******, сумата от 15,00 лв. за ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 24.06.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е обжалвано от ищеца „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД в цялост.
Въззивникът поддържа, че решението на първоинстанционният съд е неправилно поради следните съображения. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на извода на СРС, че в разглеждания случай не е налице покри риск, тъй като не бил отбелязан риск „гуми“ в застрахователната полица. Твърди се, че искът е доказан както по основание, така и по размер. Ето защо отправя искане до СГС като въззивна инстанция за отмяна на обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което исковата претенция да бъде уважена в цялост. Претендират се разноски.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Агенция „П.И.“, с което се изразява становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, респ. за неоснователност на въззивната жалба. Въззивникът поддържа и всички възражения, изложени в отговора на исковата молба, като ги преповтаря дословно. В тази връзка моли решението на първата инстанция да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, респективно обжалваното решение е неправилно, по следните съображения:
От приетата като писмено доказателство застрахователна полица № 440118131007593 по автомобилна застраховка „Каско +“ от 24.10.2018 г., че между ищеца „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД и Й.Д. е бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско +“ за периода от 00:00 часа на 28.10.2018 г. до 23:59 часа на 27.10.2019 г. по отношение на следното МПС, а именно: лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „S350 Bluetec 4 Matic“ с рег. № *******, рама № WDD2211831А436694, при застрахователна сума от 50500,00 лв. и застрахователна премия от общо 2671,35 лв., платима на четири вноски. В полицата е посочено, че застрахователното покритие е по клауза „Пълно каско“, при допълнителни договорености „Доверен сервиз“, както и по застраховка „Помощ на пътя“ с покрити рискове и лимити на отговорност съгласно общите условия на застраховка „Помощ на пътя“ с включени клаузи „Премиум“ и „Чужбина“. Отразено е, че липсват специални договорености.
Представени са и общи условия (ОУ) към автомобилна застраховка „Каско +“.
Съгласно Раздел II „Каско“ т. 2.3. клауза „Пълно каско“ застрахователят покрива всички рискове, причинени от застрахователни събития, покрити при клаузи „Супер“ и „Кражба и грабеж на цялото МПС“, които могат да доведат до пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС. А съгласно т. 2.1.3 при клауза „Супер“ застрахователят покрива щети, настъпили от пътно-транспортни произшествия (ПТП). Съгласно т. 14 „Дефиниции“ от Раздел „Общи положения“ ПТП се определя като неочаквано събитие, възникнало в процеса на движение или в паркирано състояние на застрахованото МПС, предизвикало повреда по МПС или други имуществени или неимуществени вреди. Съгласно въведението към общите условия относно застраховка „Помощ на пътя“ е предвидена допълнителна услуга, изразяваща се в безплатно транспортиране (пътна помощ), осигуряване на техническа помощ и труд за увреденото МПС, в случай на редица обстоятелства, сред които и спукването на гума.
2
Представено е уведомление за щета № 44012131903185 от 01.02.2019 г. във връзка с посочената по-горе полицa, подадена от Й.Д., в което е отразено, че на 30.01.2019 г. към 23:00 часа при движение по ул. „Самоковско шосе“ 10 км преди село Пасарел в посока гр.
София попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което били увредени гума предна дясна, джанта задна дясна и други. Представен е Протокол за ПТП от 31.01.2019 г., съставен от младши автоконтрольор при СДВР, в който е отразена идентична информация относно мястото и времето на настъпване на ПТП, а като щети е посочено предна дясна гума и джанта и др.
От приетото опис заключение по щета от 01.02.2019 г. се установява, че по процесното МПС са получени следните щети: гума предна дясна – за подмяна; джанта предна дясна – с лека деформация, боя; облицовка PVC праг десен – с лека деформация, боя; джанта задна дясна – с лека деформация, боя.
По делото са представени и следните документи, приети като писмени доказателства, а именно: калкулация по претенция от 01.02.2019 г.; ликвидационен акт от 01.02.2019 г.; възлагателно писмо от 20.05.2019 г. за извършване на ремонт; приемо-предавателен протокол от 21.05.2019 г. за получен ремонтиран процесния автомобил; фактура от 22.05.2019 г. за стойността на извършения ремонт; общо платежно нареждане от 06.06.2019 г. и списък на включените плащания, вкл. за сумата от 249,98 лв. за извършения на процесния лек автомобил ремонт; регресна покана от 26.11.2019 г. от ищеца до ответника, получена на 28.11.2019 г., видно от приложената обратна разписка; приложен е и снимков материал на нанесените повреди.
От заключението на назначената по делото съдебна автотехническата експертиза (САТЕ), което настоящият въззивен състав кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. Механизмът на настъпване на процесното ПТП е следният – на 30.01.2019 г. водачът на процесното МПС се е движел по ул. „Самоковско шосе“ с посока на движението от гр. Самоков към гр. София, като на 10 км преди село Пасарел, преминава през необезопасена и несигнализирана дупка, находяща се на пътното платно, като става причина за увреждането на автомобила.
Описаните щети – гума предна дясна, джанта предна дясна, облицовка PVC праг десен, джанта задна дясна, се намират в причинно-следствена връзка с посочения механизъм на ПТП. Стойността, необходима за възстановяване на процесното МПС, възлиза на 294,90 лв. с вкл. ДДС.
От показанията на разпитания в хода на първоинстанционното производство свидетел Й.Д. се установява, че същият като водач на процесното МПС през 2019 г. зимата, преди пролетта, вечерта след 21:00 часа пътувал заедно със семейството си от Боровец към София, и в частта със завоите на дефилето, някъде около гребната база, попаднал в дупка, при което спукал предна дясна гума. Дупката забелязал едва след удара. Извикал пътна помощ, а негови близки закарали жена му и децата в София. На място е пристигнал и полицейски автопатрул. Свидетелят заявява, че няма спомен за пътните условия към момента на ПТП и няма спомен дали полицаите са изготвили снимков материал на дупката.
3
На мястото на инцидента е имало и друго МПС, попаднало в същата дупка. При предявяване на приложения протокол за ПТП свидетелят заявява, че положеният подпис за участник е негов.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна квалификация на исковете.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК, като в останалата част препраща към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от ГПК.
По правилността на решението в обжалваната част:
Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. с чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): наличието на валиден договор за имуществено застраховане „Каско +“ между увреденото лице и застрахователното дружество – ищец; заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството – ищец; предпоставките по чл. 49 от ЗЗД: 1) осъществен фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от физическо лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (ППВС № 7/1959 г., т. 7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа. За установяването на тези обстоятелства доказателствената тежест носи ищеца. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител при условията на пълно обратно доказване. В тежест на ответника е да докаже и положителния факт на плащането.
По делото е безспорно установено, че ищецът е бил обвързан от застрахователен договор за застраховка „Каско+“ с предмет осигуряване на застрахователно покритие на 4 процесния автомобил марка „Мерцедес“. Установено е също така, че през време на действие на застрахователния договор (на 30.01.2019 г.) е настъпило застрахователно събитие – ПТП, от което по застрахованото МПС са били нанесени щети.
Основният спорен въпрос във въззивното производство се отнася до това дали щетите по процесния автомобил от попадането му в необезопасена дупка на пътното платно представлява покрит застрахователен риск в разглеждания случай.
От цитираните по-горе разпоредби от приложимите ОУ следва, че двете застраховки „Каско“ и „Помощ на пътя“ се отнасят до съвсем различни аспекти на застраховане. По първата застраховка застрахователят покрива щетите, настъпили по застрахованото МПС вследствие на покрити рискове, в това число и такива от ПТП, а по втората застрахователят предлага допълнителна услуга, чрез която да подпомогне застрахованото лице при авариране на пътя посредством асистираща компания, което се изразява в безплатно транспортиране (пътна помощ), осигуряване на техническа помощ и труд за увреденото МПС, в случай на редица обстоятелства, сред които и спукването на гума. Т. е. тази услуга по застраховка „Помощ на пътя“ цели да подпомогне застрахованото лице например да се придвижи до сервиз, отстраняване на повреда на място, ако е възможно, вкл. подмяна на спукана гума с резервна. Това обаче по никакъв начин не изключва възстановяването на самата щета, например стойността на спуканата гума. Съобразно дадената в общите условия дефиниция на ПТП, попадането в дупка на пътното платно, при което са причинени вреди по застрахованото МПС, несъмнено реализира покрития риск „ПТП“. Същевременно нито е предвидено изрично изключение, че увреждането на гумите при ПТП като щета не се покрива от застрахователя, нито може да се изведе такова изключение по тълкувателен път.