Определение № 39 от 24.01.2022, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39 гр. Шумен, 24.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Ив. Георгиева

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Румяна В. Райкова като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно гражданско дело № 20213600500539 по описа за 2021 година Делото е образувано по частна жалба с вх. № 263894/20.12.2021г. (получена на ел. поща на РС – Нови пазар на 19.12.2021г.) депозирана от АС. К. Й. от гр.

Н.п... против определение № 260395/15.12.2021г. по гр. д. № 438/2020г. по описа на РС – Нови пазар с което на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК е прекратено производството по делото, поради неотстраняване в срок на констатираните нередовности на исковата молба. Жалбоподателя твърди, че определението на първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъобразно и недопустимо и моли съда да го отмени, като върне делото на РС – Нови пазар за продължаване и за даване ход на делото. Излага, че е отстранил изброените нередовности и все още иска да му бъде назначен служебен адвокат, както и да се призоват адвокатите, които са се оттеглили от делото му и да им се вземат показания. Също така иска и делото да се изпрати за разглеждане на РС – Бургас и от там да му бъде назначен служебен адвокат, тъй като РС – Нови пазар продължавал да защитава някак си ответниците, лъжците, измамниците, крадците, убийците и т.н.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

Производството пред РС – Нови пазар по гр. д. № 438/2020г. е образувано по искова молба от жалбоподателя АС. К. Й. от гр. Н.п... срещу 1

С.К.С. с ЕГН ********** от с. С...... с ЕГН ********** от с. Т... и С.С.Х. от с.

П....... В исковата молба ищецът излага множество претенции, нито една от които не е конкретизирана нито по основание нито по размер. Едновременно се претендира дял от наследствено имущество и парични обезщетения, както и лихви от 2004г. С оглед неяснотата на заявените претенции, исковата молба е била оставена без движение, като на ищеца са дадени ясни и точни указания, в какво се състои нередовността й и как следва да се отстранят констатираните нередовности.

По молба на ищеца му е предоставена правна помощ с Определение № 401/25.06.2020 г. по гр. д. № 438/2020 г. по описа на НПРС, във формата процесуално представителство по делото, като за адвокат оказващ правна помощ по реда на ЗПП е назначен първоначално адв. С.С. от ШАК. Със същото определение на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът е освободил ищеца и от заплащане на държ. такси и разноски по делото.

По делото е постъпила молба от назначения особен представител с искане да бъде освободен от такъв, с оглед невъзможността му предвид изложените в исковата молба множество претенции, някоя от тях да бъде конкретизирана в съдебен иск с конкретно правно основание, срещу конкретни лица, основано на нарушено право на ищеца. Молбата е уважена и по делото е назначен нов служебен адвокат – адв. Р.С. от ШАК. С разпореждане № 260092/08.09.2020г. по молба на адв. С. предвид същественни противоречия между него и ищеца относно материалните и процесуалните му права, съдът го е освободил като особен представител и е поискал от ШАК да определи нов адвокат на ищеца. На 16.09.2020г. по делото е постъпило писмо от ШАК, в което е посочено, че няма адвокат, който да е съгласен да осъществи процесуално представителство на ищеца по това дело, като е изразено становище, че е приложима и възможността по чл.

26 от ЗПр.П. На 18.09.2020г. е изпратено искане до АК – Търговище за назначаване на служебен адвокат, но в последствие с оглед постъпила молба от ищеца, че не желае служебен адвокат, с определение № 260078 от 21.09.2020г. предоставената правна помощ на ищеца е прекратена.

Определението е обжалвано от ищеца и потвърдено с определение на ОС – Шумен от 11.01.2021г. по в.гр.д. № 394/2020г. по описа на ОС – Шумен.

С нова молба от 21.01.2021г. ищеца отново е поискал предоставяне на 2 правна помощ, която съдът е уважил и е изпратил искане до АК – Шумен, в отговор на което искане е постъпил отказ, предвид обстоятелството, че всички вписани в НРПП адвокати от колегията не желаят да бъдат определяни и назначавани по това дело. С разпореждане от 22.02.2021г. е изпратено искане до АК – Варна за определяне на адвокат. С две последователни определения, са назначени двама адвокати, впоследствие отказали се и до съда е изпратено уведомление от АК – Варна, че никой от останалите вписани адвокати не е дал съгласие да предостави правна помощ на ищеца по това дело, както и, че назначаването на адвокат от друг съдебен район става само със съгласието на адвоката, каквото в случая няма. С определение № 260371/06.08.2021г. съдът е лишил ищеца от предоставената му правна помощ, предвид факта, че самият той не може да формулира ясни фактически твърдения и искания до съда, нито посочва факти за редовно предявен иск или искове, а само твърдения, че е ощетен имуществено от действия на свои родственици и е дал на ищеца нов срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба, като отново му е указано какво следва да посочи и конкретизира, както и, че при неотстраняването на нередовностите в двуседмичен срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено. Срокът е продължен по искане на ищеца, като на 02.11.2021г. същият е депозирал молба – отговор на разпореждането.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК, първоинстанционния съд е прекратил производството по делото, тъй като с депозираната молба – отговор ищеца не е отстранил констатираните нередовности на исковата си молба.

От изложените многобройни обстоятелства в исковата молба и последващи многобройни молби, в т.ч. и последната молба - отговор не се установи ищецът да отправя конкретно искане до съда да разреши гражданскоправен спор, като даде защита на конкретно субективно право.

Това обстоятелство безспорно се установява и от депозираните по делото молби от назначените служебни адвокати, с които се иска освобождаването им, именно поради факта, че същите не могат да получат от ищеца годна за предмета на делото информация, освен желанието му, да съди роднините си в България.

За да възникне исковия процес, трябва да съществува правото на иск в 3 полза на ищеца, но също така е нужно, то да бъде и надлежно упражнено чрез редовно предявяване на иска, с редовна искова молба. Съдържанието на исковата молба определя и съдържанието на иска /исковете/.

За да е редовна исковата молба тя трябва да има предвиденото в закона съдържание - чл.127 от ГПК и да е скрепена с приложенията по чл.128 от ГПК. Трябва да може да се индивидуализира спорният предмет, което става чрез посочване на основанието и петитумът /искането/ на иска. Основанието на иска или обстоятелствата на които се основава искът /чл.127, ал.1 т.4 от ГПК/, обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право. Фактите следва да са изложени разбираемо, ясно, логически свързано и последователно. За да се индивидуализира спорното право, заедно с вида на търсената защита, ищецът следва да посочи и в какво се състои искането му към съда /чл.127, ал.1, т.5 от ГПК/ или това е т.нар. „петитум" на исковата молба. В него следва да се посочи каква защита на спорното материално право се иска - установяване единствено на неговото съществуване /несъществуване/ при установителните искове/, осъждането на ответника /при осъдителните искове/ или правна промяна /при конститутивните искове/. При всички случаи петитумът на исковата молба трябва логически да следва от изложените фактически твърдения.

Следва да се посочат и надлежните страни, носителите на правоотношението /кредиторът и длъжника, носителят на потестативното право, лицето, в чиято правна сфера ще настъпи правната промяна/. Цената на иска, когато искът е оценяем /чл.127, ал.1, т.3 и чл.68 от ГПК/, която е от значение още и за родовата подсъдност и за определяне на държавната такса.

Законът, в чл.129, ал.1 от ГПК, вменява задължение на съда да следи за редовността на исковата молба. Указанията на съда по чл.129 от ГПК следва да са пълни, ясни и точни, да насочват страната какви точно действия по обездвижената искова молба следва да извърши. По реда на чл. 129 от ГПК обаче, е недопустимо съдът сам да отстранява нередовности в исковата молба.

В настоящия случай съдът счита, че исковата молба е логически несвързана, непоследователна и неясна. Излагат се и твърдения за извършване на престъпления и други действия от страна на родственици на 4 ищеца, по повод наследствено имущество, но многобройните претенции не са индивидуализирани нито по основание, нито по размер, страни и т.н. Липсва и отправено конкретно и ясно искане до съда, нито такова може логически да се изведе от изложеното в многобройните молби на ищеца.

При логическото несъответствие между многобройните изложения на ищеца и липсата на конкретно искане /петитум/, това несъответствие води до невъзможност да се индивидуализира спорния предмет /дали се предявява вещна, облигационна или др. претенция/. Не може да се прецени дали се ангажира правораздавателната компетентност на съда, доколкото по действащото право могат да се предявяват само искове, които са изрично предвидени в закона. При тази неяснота, за съда е невъзможно да даде правна квалификация на спора, съответно да отдели релеваните за спора факти и обстоятелства, да прецени легитимацията на страните и подлежащите на доказване факти.

Безспорно е, че ищецът не е изпълнил нито едно от дадени те му указания за привеждане на исковата молба, съобразно изискванията за редовност подробно посочени от първоинстанционния съд в разпореждането, с което исковата молба е оставена без движение, като следва да се отбележи, че съдът не е бил и длъжен на осн. чл. 100а от ГПК да вземе предвид така депозираната молба – отговор подадена от ищеца на 02.11.2021г. доколкото в нея същият е използвал клетви по отношение на съ диите в РС – Нови пазар, между които "….любимите им семейството починалите им да горят в ада“…, както и обвинения, че защитават правата на ответниците …..“ тъй като давали възможност на ответниците да вършат извънзаконни работи, да нарушават интересите на закона, да изкарват фалшиви документи и така да нарушават човешки права…и да се обогатяват защото били ненаситни и имали лоши намерения…“, както и че „….съдиите са партньори с ответниците заедно са яли пили правата ви дяла ви от наследството ви…“ и др. подобни. Съгласно чл. 100а, ал. 1 от ГПК, процесуалните действия не може да съдържат заплахи, обидни или нецензурни думи или квалификации. В този случай те се смятат за нередовни.

Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е постановил атакуваното определение за прекратяване на производството по делото, поради което същото следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Неоснователно е и направеното искане от страна на жалбоподателя, делото му да бъде изпратено в РС – Бургас за разглеждане. В Гражданско процесуалния кодекс от чл. 103 до чл. 117 подробно е описано кой съд може 5 да разгледа дадено дело като първа и втора инстанция и кой съд е местнокомпетентен да го разгледа и това обстоятелство не зависи от волята и желанието на страните, нито по преценка на съда, а произтича по силата на закона, като в чл. 117, ал. 1 от ГПК, е налице изрична забрана за изменяне на определената от закона подсъдност.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260395/15.12.2021г. по гр. д. № 438/2020г. по описа на РС – Нови пазар с което на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК е прекратено производството по делото.

На осн. чл. 274, ал. 4 във вр. чл. 280, ал. 3 от ГПК определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6