Решение № 1477 от 02.12.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1477 гр. Пазарджик, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря С.ка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20245220104619 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. “Цариградско шосе” № 111П, чрез пълномощник – юрисконсулт Д. Х. Х., срещу ответника С. Г. Б., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „*****, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сумата в размер на общо 3554,54 лева по Договор за банков кредит № 046LD-R-003499/19.04.2021 г., от които 3500 лева главница, 21,66 лева наказателна лихва за периода от 16.11.2022 г. до 12.06.2023 г., 8,88 лева законна лихва за периода от 13.06.2023 г. до 20.06.2023 г., 24,00 лева разноски във връзка с връчване на покана за предсрочна изискуемост на основание Раздел VIII, т. 15 от договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 21.06.2023 г. до пълното погасяване на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 2275/2023 г. по описа на РС Пазарджик.

В исковата молба се твърди, че на 19.04.2021 г. между страните е сключен Договор за банков кредит № 046LD-R-003499/19.04.2021 г., с който договор ищецът предоставил на ответника в качеството на кредитополучател сумата от 3500 лева по „Програмата за гарантиране на безлихвени кредити за защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от „Covid 19“ за подпомагане задоволяването на лични потребности на кредитополучателя. Крайният срок за погасяване на кредита съгласно т. 9 от договора бил 16.04.2026 г. Посочва, че отпуснатият кредит е изцяло усвоен еднократно от кредитополучателя на 21.04.2021 г. по банкова сметка на името на ответника, както и че 1 усвоеният кредит не е погасяван по главница. Сочи, че кредитът е в просрочие считано от 16.11.2022 г. – общо 218 дни към 20.06.2023 г. включително, като по кредита са просрочени 7 /седем/ вноски по главница, които са били дължими на падежи ежемесечно от 16.11.2022 г. до 16.05.2023 г. в размер на 83,33 лева всяка вноска.

Общият размер на просрочената сума по главница бил 583,31 лева, като считано от датата на предсрочна изискуемост на кредита - 13.06.2023 г. общият размер на просрочената главница, включващ сбора от просрочените вноски по главница по погасителен план към датата на предсрочна изискуемост, включително и обявения за предсрочно изискуем остатък от усвоената сума е 3500 лева. Поради неплащане в срок на задълженията по договора за кредит ищецът уведомил и поканил ответника в качеството му на кредитополучател да погаси просрочените задължения по договора за кредит, за което му предоставил едномесечен срок за погасяване. Поканата била получена лично от ответника на 09.05.2023 г.

Заявява, че тъй като кредитополучателят не е платил просрочените задължения по договора за кредит в предоставения му срок и на основание т.18.2 буква „ а“ от Договора, считано от дата 13.06.2023 г. целият кредит е обявен за изцяло и предсрочно изискуем.

На 21.06.2023 г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 2 от ГПК, по което било образувано ч. г. д № 2275/2023 г. по описа на РС Пазарджик, по хода което съдът уважил искането на банката и издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника.

На 07.10.2024 г. ищецът получил съобщение, с което било указано, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено в срок възражение от длъжника и че взискателят може да предяви иск относно вземането си, предмет на заявлението.

Въз основа на изложеното за банката възникнал правен интерес да предяви установителен иск за съществуване на вземането си срещу ответника.

Претендира разноски в заповедното производство и в настоящото исково производство.

В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването, ищцовото дружество се представлява от пълномощник – юрисконсулт Д. Х. – Стоилова, която моли съдът да уважи исковата претенция в цялост.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. Г.

Б..

В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът не се явява лично, не изпраща процесуален представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 21.06.2023 г. ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по 2 чл. 417 от ГПК срещу ответника в качеството му на длъжник, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 2275/2023 г. по описа на РС Пазарджик. Същото било уважено и съдът издал заповед № 1118 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на 23.06.2023 г., с която е разпоредил длъжникът-ответник да заплати на кредитор сумите, както следва: 3500 лева главница, ведно със законната лихва за период от 21.06.2023 г. до изплащане на вземането, 21,66 лева наказателна лихва за период от 16.11.2022 г. до 12.06.2023 г., 8,88 лева законна лихва за период от 13.06.2023 г. до 20.06.2023 г., 24,00 лева разноски за връчена покана, както и държавна такса в размер на 71,09 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист № 921 на 23.06.2023 г. Заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са връчени на длъжника на 22.07.2024 г. и в срок – на 20.08.2024 г. длъжникът е подал възражение срещу заповедта. С Разпореждане № 7906/25.09.2024 г. са дадени указания на заявителя за предявяване на иск за установяване вземанията по заповедта за изпълнение. В законния едномесечен срок е предявен настоящият установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК. Изложеното налага извод за допустимостта на исковата претенция и правният интерес на ищеца от воденето на иска.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за банков кредит № 046LD-R-003499/19.04.2021 г., по силата на който ищецът „ПИБ“ АД е отпуснал на ответника С. Б. – кредитополучател банков кредит по Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от Covid – 19, в размер на 3500 лева по разплащателна сметка за подпомагане задоволяването на лични потребности на кредитополучателя като физическо лице. Съгласно раздел V, т. 8 от договора страните са се договорили погасяването на кредита да започне след изтичане на период от 18 месеца, считано от подписване на договора /гратисен период/ и се извършва на вноски в размер и на падежи, подробно описани в погасителен план – приложение № 2, неразделна част от договора. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 16-то число на месеца. Крайният срок за погасяване на кредита е 16.04.2026 г. Погасителният план съдържа информация за общата сума, дължима от кредитополучателя. Кредитът се усвоява след получаване от кредитора на потвърждение от „Българска банка за развитие“ АД, че заемът е включен в Гарантирания от банката портфейл кредити. Съгласно условията по Програмата и раздел IV от договора, за предоставения кредит кредитополучателят не заплаща на кредитора договорна възнаградителна лихва, не дължи такси, комисионни и неустойки във връзка с кредита, освен обезщетение за забава в размер на законната лихва и такси за откриване и водене на разплащателна сметка съгласно Тарифата. Кредитополучателят не дължи обезпечение по договора за кредит. Дължимите месечни вноски се събират служебно на падежната дата от авоара по разплащателна сметка, посочена в договора. Съгласно раздел VI, т. 10 от договора плащанията, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по сметката на кредитополучателя се отнасят в просрочие и за тях се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на съответната вноска. При наличие на просрочени задължения банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

3

Съгласно раздел Х, т. 18 и т. 18.2, б. „а“ от договора банката има право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем с писмено предизвестие до кредитополучателя в случай, че не е извършил плащане по договора повече от пет работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо. Съгласно погасителният план към договор кредитът е следвало да бъде погасяван за периода от 16.11.2022 г. до 16.04.2026 г. на 41 месечни вноски по 83,33 лева и една вноска в размер на 83,47 лева. Съгласно раздел VIII, т. 15 от договора всички разходи, произтичащи от евентуално неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя – държавни и нотариални такси, такси за принудително изпълнение, са за сметка на кредитополучателя.

По делото е представен погасителен план към цитирания договор за кредит, както и Приложение № 1-1 и Приложение № 1-2 към Финансово споразумение за гарантиране на портфейл от кредити по Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от Covid – 19.

Прието като доказателство по делото е писмено предизвестие, изходящо от ищеца и адресирано до ответника, в което са описани общият размер на просрочените задължения, както и е посочено, че ако в предоставения 30 дневен срок кредитополучателят не плати просрочените задължения, банката обявява за предсрочно изискуеми всички задължения по процесния договор. Видно от приложената на л. 25 от делото разписка уведомлението за предсрочната изискуемост е връчено на ответника лично на 09.05.2023 г.

За доказване размера на претендираното вземане по договора за кредит, освен извлечение от счетоводните книги на банката, са ползвани специални знания на вещо лице – счетоводител. От заключението на приетата по делото съдебно – икономическа експертиза, която съдът цени с пълно доверие като обективна, изчерпателна и компетентно изготвена, се установява, че кредитът в размер на 3500 лева е усвоен изцяло на 21.01.2021 г. по банкова сметка с титуляр – ответника. Установява се също, че не са извършвани никакви плащания за погасяване на задълженията по договора. Към датата на депозирането на заявлението в съда и към датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 13.06.2023 г. общият размер на просрочената сума по главницата е 583,31 лева, като са просрочени седем вноски с падежи от 16.11.2022 г. до 16.05.2023 г.. Установява се от заключението, че за процесните периоди, които са посочен в исковата молба задълженията на ответника са следните: общият размер на дължимата главница, включително броя на просрочените вноски към датата на обявяване на предсрочната изискуемост и обявения за предсрочно изискуем остатък от усвоения кредит е в размер на 3500 лева. Размерът на наказателната лихва за периода от 16.11.2022 г. до 12.06.2023 г. е 21,52 лева. Размерът на законната лихва за периода от 13.06.2023 г. до 20.06.2023 г. е 8,88 лева.

В о.с.з. вещото лице поддържа заключението и разяснява, че дължимата лихва върху всяка просрочена вноска е изчислена, считано от деня, следващ този, на който вноската е била дължима, т. е. считано от 17 -то число.

Видно от приложеното на л. 26 от делото платежно нареждане ищецът е заплатил на 4

ЧСИ Добромир Даскалов сумата в размер на 24 лева за връчване на поканата за плащане на дължимите суми по договора на ответника.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Ищецът основава вземанията си на приложения към исковата молба Договор за банков кредит № 046LD-R-003499/19.04.2021 г.

Основателността на исковата претенция предполага съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит, по който банката е изпълнила задължението си да предостави на кредитополучателя отпуснатата в заем сума, че длъжникът не е изпълнил договорното си задължение да погасява дължимите месечни вноски в срок, поради което месечните вноски са просрочени, размера на неплатената главница, размера на обезщетението за забава за периода, в това число и че клаузите са валидно уговорени, не са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП или че тези клаузи са уговорени индивидуално с потребителя по реда на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.