Определение № 1120 от 24.07.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Частно наказателно дело 918/2026
- Вид
- Определение № 1120
- Подписан
- 24.07.2026
- В сила
- 17.09.2026
- Състав
- Георги Христов Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 5 · Закон за обезщетяване на собственици на одържавени имоти
- чл. 32, ал. 2 · Конституция на Република България
- чл. 301, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 304, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 339а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 105, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 172 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 199 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 212, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243а · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243а, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243а, ал.3 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243а, ал. 4, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1120 гр. Бургас, 24.07.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Георги Хр. Иванов като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Частно наказателно дело № 20262100200918 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.243а, ал.3 и сл. от НПК.
С Постановление от 30.06.2026 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас частично е прекратено наказателното производство по досъдебно производство вх. № 3909/2026 г., пор. № 298/2026 г. на Окръжна прокуратура – Бургас.
Съгласно разпоредбата на чл. 243а, ал. 1 от НПК, при прекратяване на наказателното производство за посочени в разпоредбата престъпления, както и за всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените, извършени от лицата по чл. 5, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, не се прилага чл. 243, ал. 4 от НПК. В ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че в случаите по ал. 1 прокурорът изпраща препис от постановлението за прекратяване в тридневен срок от постановяването му: 1. на съответния първоинстанционен съд за произнасяне по обосноваността и законосъобразността му и 2. на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници и на ощетеното юридическо лице.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Постановлението е подадено в законоустановения тридневен срок от постановяването му пред съответния първоинстанционен съд.
Досъдебното производство е образувано от прокурор в Окръжна прокуратура – Плевен по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК на 15.01.2026 г. за това, че за периода от края на 2023 г. до месец март на 2024 г. е предложен или даден дар, или каквато и да е облага на вещо лице, назначено от съд, за да извърши или да не извърши деяние във връзка с дейността му – престъпление 1 по чл. 305, ал. 1, вр. чл. 304, ал. 1 от НК.
Досъдебното производство е наблюдавано под № ЗМ 17/2026 г. на ОД на МВР – Плевен, вх. № 3081/2025 г. на Окръжна прокуратура – Плевен/.
По делото са извършени множество процесуално-следствени действия – разпитани са в качеството на свидетели лицата: Ю. И. Г., И.Г.Щ., Х.Ц.Х., Е.Ц.С., К.Д.Д., Е.Н.Х., Н.С.Щ., приобщен е файл, съдържащ аудиозапис на преносима /флаш/ памет, по делото е изготвена фоноскопна експертиза на файла, както и са приобщени множество документи, относими към предмета на доказване.
В хода на досъдебното производство не е привлечено обвиняемо лице.
С Постановление от 08.06.2026 г. на ОП – Плевен, наказателното производство е частично прекратено в частта му за извършено престъпление на територията на Плевенски окръжен съдебен район и делото е изпратено по компетентност на ОП – Бургас. С постановлението наблюдаващият прокурор от ОП – Плевен е приел правен извод, че при разследването се сочат доказателства за престъпления по смисъла на чл. 305, ал. 1, вр. чл. 304, ал. 1 от НК и по смисъла на чл. 339а, ал. 1 от НК, осъществени на територията на Бургаски окръжен съдебен район.
Досъдебното производство е прието в Окръжна прокуратура – Бургас с вх. № 3909/2026 г., пор. № 298/2026 г. на БОП.
След приключване на разследването, с Постановление от 30.06.2026 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас, на основание чл. 199 от НПК и чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, чл. 35, ал. 1 и чл. 36, ал. 1 от НПК е прекратено частично наказателното производство по ДП вх. № 3909/2026 г. и пор. № 298/2026 г. на Окръжна прокуратура – Бургас в частта му за престъпление по смисъла на чл. 305, ал. 1, вр. чл. 304, ал. 1 от НК и за престъпление по смисъла на чл. 305, ал. 1, вр. чл. 301, ал. 1 от НК. Със същото постановление е изпратил по компетентност делото на Районна прокуратура – Бургас за решаване в частта му за наличие или липса на доказателства за престъпление по смисъла на чл. 339а, ал. 1 от НК. Приел е, че в хода на проведеното наказателно производство не са събрани доказателства за престъпление от общ характер, конкретно за осъществен състав на престъпление по чл. 305, ал.1, вр. чл. 304, ал. 1 от НК от страна на Х.Ц.Х. и за осъществен състав на престъпление по смисъла на чл. 305, ал. 1, вр. чл. 301, ал. 1 от НК от страна на И.Г.Щ., в качеството му на вещо лице, назначено по адм. дело № 1/2020 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, образувано по реда на чл. 6, ал. 4 и ал. 6, вр. чл. 5 от ЗОСОИ.
Настоящият състав, запознавайки се с материалите по делото намира, че крайните изводи на прокурора са обосновани и законосъобразни, като се споделят изцяло.
Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243а, ал. 3 и сл. от НПК е да извърши проверка на обосноваността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които се поставя край на наказателното 2 производство. За нуждите на производството по чл. 243а от НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение от тези изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени.
В настоящия случай, съдът намира, че фактическата обстановка по казуса е правилно изяснена, в нейната същина, поради което счита за безпредметно да я преповтаря, а се присъединява към фактическите изводи, направени от прокурора.
По делото е установено, че пред Окръжен съд – гр. Плевен е било образувано адм. дело № 1/2020 г. по описа на съда, образувано по жалба на св.
Е.Ц.С. от гр. Плевен по реда на чл. 6, ал. 4 и ал. 6, вр. чл. 5 от ЗОСОИ.
Ответник по жалбата е бил ********************, а като заинтересовани страни били конституирани „Н.“ ЕООД, гр. Плевен, „М.“ ЕООД, Х.Ц.Х., Е.Н.Х., М.С.С., Д.С.П., Н.С.Щ., Н.В.И. и Т.В.И.. Свидетелят Ю. Г. не бил конституиран като заинтересована страна по делото въпреки неговото изрично желание.
Също така се установява, че по посоченото дело, съдът е допуснал изготвянето на съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава, като назначил за вещо инж. И.Г.Щ. от гр. Бургас. Последният изготвил и представил пред съда заключението от изготвената от него експертиза.
Заключението на вещото лице, включително и допълнително изготвеното такова, били приети и кредитирани от състава на съда по делото, което приключило с Решение № 260 000 от 10.04.2024 г.
По жалба на св. Е.Ц.С., пред Върховния административен съд било образувано адм. дело № 6081/2024 г. на трето отделение на ВАС, което приключило с Решение № 5735 от 02.06.2025 г., с което решението на ОС – Плевен било оставено в сила.
По делото по безспорен начин е установено и, че по своя инициатива, от св. С. Ю. Г. се сдобил с номера на мобилния телефон на св. И.Г.Щ., като на 02.12.2023 г. Г. пътувал до гр. Бургас и се обадил по телефона на И.Щ..
Научавайки, че последният се намира в с. Б., общ. Сунгурларе, обл. Бургас, си уговорил среща с Щ. в населеното място. Около 15:20 часа на 02.12.2023 г. двамата се срещнали в дома на Щ. в с. Б., където последният поканил Ю. Г. да гостува в дома му. Разговорът между двамата било основно за назначената от съда съдебно-техническа експертиза, която била възложена на Щ., като Ю. Г. записал разговора между тях, чрез активирано приложение то мобилния си телефон, без знанието и съгласието на Щ..
3
По делото е допусната и изготвена фоноскопска експертиза на предоставения от св. Ю. Г. и приобщен по делото аудозапис на преносима /флаш/ памет. От заключението на същата се установява, че в същата се съдържа един аудиофайл с обща продължителност 10 минути. Текстът от аудиофайла е снет и представен в писмен вид на хартиен носител към материалите по делото, като в заключението е посочено, че аудиофайлът представлява разговор между два мъжки гласа.
В показанията си Г. посочва, че този запис възпроизвежда по-голяма част от разговора му с Щ., като твърди, че е записал разговора неволно и без да го иска, като практически не е записан целият разговор с Щ..
Показанията на св. Г. се подкрепят от показанията на св. Е.Ц.С., в които същата заявява, че по посоченото административно дело е била ищец, а ответник е била държавата. Относно св. Г. посочва, че същият притежава недвижим имот, който е съседен /граничен/ до нейния имот. Свидетелката потвърждава, че е дала телефонния номер на вещото лице И.Щ. на Ю. Г., като тя лично е имала една среща с вещото лице в гр. Плевен, след проведен разговор между двамата. В разговор със св. Г., същият й бил споделил, че според него вещото лице вече е приело подкуп от Х.Х. /заинтересована страна по същото адм. дело/. Свидетелката С. посочва също, че е останала със съмнения, че вещото лице е получило подкуп във връзка с тази изготвяне на заключението си, но не може да ангажира доказателства в тази насока. От нея лично Щ. не е искал конкретна парична сума. В последствие Г. и е казал, че се е срещал с Щ. и при проведен разговор между двамата, вещото лице му споделило, че е получил сумата от 6 000 лева от насрещната заинтересована страна. Г. не и е казал, че разполага със запис за разговора си с Щ., като за него научила много по-късно.
Разпитан в качеството на свидетел, И.Щ. отрича изложеното от Г..
Потвърждава, че е бил назначен по посоченото адм. дело в качеството на вещо лице и че е изготвил заключенията по възложените му експертизи. Посочва, че се е срещал с Г. по инициатива на последния в с. Б., общ. Сунгурларе, обл.
Бургас, като Г. му се е обадил по телефона, за да си уговорят среща. Заявява, че по време на срещата, Г. се е интересувал от параметрите на предстоящото заключение, като е предлагал пари на Щ., за да изготви заключението в негов бъдещ интерес. Щ. заявява, че не е вземал пари от Г., като отрича да е получавал подкуп под форма на пари от Х.Х.. За последния излага, че го е виждал заедно с адвоката му по време на извършен личен оглед на мястото на недвижимите имоти в гр. Плевен, за които се отнасяла възложената му експертиза. Х. и неговият адвокат присъствали на огледа на имотите. Щ. посочва, че не знае дали Г. е записал разговора помежду им по време на срещата ми, но заявява, че ако има такъв запис, то същият е направен без негово знание и съгласие.
От показанията на Х.Х. се установява, че същият е бил конституиран като заинтересована страна по цитираното административно дело, като 4 посочва, че не се е явявал на заседанията на съда, а е бил представляван от двама адвокати, единият от които е адвокат К.Д.. Посочва, че е виждал веднъж вещото лице Щ. в гр. Плевен, когато последният е посетил града, за да извърши оглед на имотите. Също така посочва, че лично не е разговарял с Щ. и е нямал пряк контакт с него. Отрича да е давал подкуп /пари/ на вещото лице, както и не знае за съществуването на запис, в който се твърди, че вещото лице е получило от него сумата от 6000 лева. В показанията си Х. посочва, че познава Ю. Г. като съсобственик на идеални части на имота, в който самият Х. има дялове, като Г. имал интереси за имота и настоявал Х. да му подписва документи за имота. Изтъква, че е във лошени отношения с Г., който го е заплашвал във връзка с дяловете му в недвижимия имот.
Разпитан в качеството на свителе К.Д., потвърждава, че в качеството си на адвокат е бил процесуален представител на търговското дружество „Н.“ ЕООД и на дъщерното й дружество „М. 2002“ ЕООД – собственост на Х.Х. по коментираното адм. дело. За Ю. Г. посочва, че знае, че не е бил констиуиран като заинтересована страна по делото, но същият по всякакъв начин се стремял да подпомага ищцата Е. С., с която имали общи интереси. Заявява, че извън съдебните заседания, веднъж се е срещал лично с вещото лице Щ. в гр.
Плевен, като отрича да е провеждал разговори за нерегламентирани облаги с вещото лице. Посочва, че решенията на съдилищата не засяга собствеността на дружествата на Х.Х., с оглед на което такива разговори биха били наймалкото несъстоятелни. За проведената среща между Ю. Г. и вещото лице Щ., респективно за направен запис на разговор по време на срещата, посочва че е научил едва когато е бил призован по досъдебното производство. Също така заявява, че знае, че Х. и Г. са във влошени отношения. Твърди, ч не знае Х. да е предавал пари на вещото лице.
Разпечатката съдържа 37 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/113d08a0-76ac-4895-84e1-7e26e8c23b5e