Решение № 75 от 16.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Пловдив, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно гражданско дело № 20255300502211 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на К. Й. К.,ЕГН-********** от гр. **** против решение № 2255/11.05.25г.и по две частни жалби,подадени съответно: от К. Й. К. и от А. Д. Д. против определение № 8800/07.07.25г.,които съдебни актове са постановени по гр.д.№ 1832/24г.по описа на ПдРС,13-ти гр.с.

С въззивната жалба К. Й. К.,ЕГН-********** атакува решение № 2255/11.05.25г.,с което е отхвърлен изцяло предявения от същата иск с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД против А. Д. Д.,ЕГН- ********** за осъждане на ответницата да заплати сумата от 6098лв.,представляваща възнаграждение по рамков договор за правна защита и съдействие от 09.11.2022г.,за извършено процесуално представителство по шест броя граждански производства,образувани пред ПдРС както следва: гр.д.№ № 16225/2022г., 10516/2023г., 10519/2023г., 10514/2023г., 10518/2023г., 13263/2023г.,ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране исковата молба в съда – 31.01.2024г.,до окончателното й изплащане.Жалбоподателката счита решението за неправилно,постановено в нарушение на материалния закон,процесуалните правила и при липса на обоснованост по изложени в 1 жалбата съображения.Иска отмяната му и постановяване на друго,с което да се уважи иска в пълен размер.Не се претендират разноски.

Въззиваемата по тази жалба страна- А. Д. Д.,ЕГН- ********** в писмен отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна по изложени в отговора съображения.Не претендира разноски.

Постъпила е от К. К. и частна жалба против определение № 8800/07.07.25г.в частта му,с която е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 2255/11.05.25г. в частта за разноските.Иска от съда да отмени определението и да редуцира възнаграждението за извършено безплатно процесуално представителство на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.в размер на 500лв.в полза на мл.адв.Т. Д. по изложени в частната жалба доводи за твърдяната неправилност на определението.

Ответникът по тази частна жалба А. Д. изразява становище за неоснователност на същата по аргументи,изложени в писмен отговор.

Постъпила е частна жалба против същото определение № 8800/07.07.25г.и от А. Д. Д.,ЕГН- ********** в частта му,с която е оставена без уважение молбата на процесуалния й представител мл.адв.Т.Д. за изменение на решението в частта му за разноските,като се претендира присъждане на по-високо от определеното от районния съд адв.възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.за процесуалния представител на Д..

Ответникът по тази частна жалба- К. Й. К.,ЕГН-********** в писмен отговор възразява,че същата е недопустима като просрочена,а в случай,че съдът я приеме за редовна,я намира за неоснователна.

Въззивната и частната жалби,депозирани от К. К. са процесуално допустими като подадени в срок от надлежна страна против обжалваеми съдебни актове,и подлежат на разглеждане по същество.

Частната жалба на А. Д. е недопустима като просрочена.Атакуваното определение е обжалваемо в двуседмичен срок от връчването му на страните.А. Д. е получила редовно препис от определението със съобщение на 22.07.25г.,като двуседмичният срок за обжалване изтича на

05.08.25г.,вторник,работен ден.Частната жалба е депозирана в регистратурата на ПдРС на 06.08.25г.,т.е.един ден след изтичането на срока за обжалване.Няма данни по делото частната жалба да е изпратена по-рано по поща,чрез куриер или по електронен път,поради което съдът приема,че същата е просрочена и като такава следва да се остави без разглеждане като недопустима,а производството по нея следва да се прекрати.

При разглеждане по същество на въззивната жалба съдът намира за установено следното:

Съдът е сезиран с иск от К. Й. К. против А. Д. Д. за заплащане на сума в общ размер от 6098лв., въз основа на облигационно договорно правно 2 основание по сключен рамков договор за правна защита и съдействие от 09.11.2022г.1.2022г.между настоящите страни за процесуално представителство,която сума е за претендирани адвокатски възнаграждения на основание чл.38 от ЗАдв. по предоставени от ищцата правни услуги за защита и съдействие с оглед реализиране на законни права на ответницата по сключени от последната потребителски договори с кредитни институции,предмет на образувани,разгледани и разглеждани граждански дела пред съда.Общият брой на гражданските дела,във връзка с производствата по които се претендира заплащане на адв.възнаграждения от ответника,е 6бр.,описани в исковата молба както следва: гр.д.№ № 16225/2022г., 10516/2023г., 10519/2023г., 10514/2023г., 10518/2023г., 13263/2023г.,всички по описа на ПдРС.Общата сума от 6098лв. се претендира ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на исковата молба в съда- 31.01.24г.до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди,че претендираното заплащане на адв.възнаграждения от ответника се основава на чл.5 от договора за правна защита и съдействие от 09.11.2022г.,според който независимо от оттеглените от ответника пълномощия от ищцата,на същата се дължи възнаграждение за извършените процесуални действия по образуваните съдебни производства.С оглед на това исковите претенции се основават на клаузата на чл.5 от сключения с ответницата рамков договор,че в случай на прекратяване от нейна страна в качеството й на доверител по тях,същата дължи на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. възнаграждение на адвоката за извършен труд съобразно нормативните актове,уреждащи минималните размери на адв. възнаграждения.

От фактическа страна в обжалваното решение са посочени установените,включително по безспорен начин,фактически обстоятелства за наличие на сключен безсрочен рамков договор между страните за ПЗС от 09.11.22г.,както и представеното общо пълномощно за осъществяване на процесуално представителство,във връзка с които ищцата претендира заплащане на процесните възнаграждения в качеството си на довереник от ответницата в качеството на доверител поради прекратяване на договора едностранно от доверителката и дадените във връзка с договора пълномощия със съответно уведомление от 21.12.2023г.,допълнително уведомление и молба.В тази връзка са представени писмени доказателства за водените производства и извършените процесуални действия от ищцата.

Доколкото районният съд е изложил от фактическа страна безспорните между страните обстоятелства коректно,последователно и ясно,то на основание чл.272 от ГПК ПдОС препраща към мотивите на обжалваното решение в тази му част.

Въззивният съд споделя напълно и изводите на районния съд от правна страна,въз основа на които е приет предявеният иск за нищожен на осн.чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД-поради противоречие със закона.

3

Действително съгласно чл.36,ал.1 от ЗА адвокатът или адвокатът от ЕС има право на възнаграждение за своя труд,което определя договорът за правна защита и съдействие като подвид на договора за поръчка,принципно като двустранен възмезден договор.

При стандартния договор за правна защита и съдействие адресат на договорното задължение за заплащане на възнаграждение за положения труд като насрещна престация за овъзмездяване във всички случаи е доверителят.

Договорът за правна защита и съдействие по чл.38,ал.1 и сл. от ЗАдв.обаче предвижда възможността адвокатът или адвокатът от ЕС да може да оказва безплатна адвокатска помощ и съдействие на определен кръг лица по определени критерии за това,описани лимитивно в разпоредбата на чл.38,ал.2 от ЗАзв.,като характерът на договорното правоотношение се определя по взаимна воля на страните по него,доколкото не противоречи на императивни разпоредби на специалния закон – Закона за адвокатурата.

Особена хипотеза от гледна точка на категорията лица е тази по чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.,която има защитен характер спрямо материално затруднените лица,какъвто е настоящия случай, и на което съществено основание почива договорната връзка между настоящите страни по предоставената безплатна правна помощ.Следва да се отчете спецификата на договора за правна защита и съдействие по чл.38,ал.1 от ЗАдв.С изричната разпоредба на чл.38,ал.2 от същия е посочено,че в случаите по ал.1 на чл.38,ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,адвокатът или адвокатът от ЕС има право на адвокатско възнаграждение,което съдът определя по размер. В този случай адресат на задължението е насрещната страна по материалното правоотношение на доверителя,във връзка с което адвокатът по безплатната правна помощ осъществява процесуално представителство и правна помощ по договора за правна защита и съдействие.Следователно в тази хипотеза на предприета безплатна правна помощ от страна на адвоката или адвоката от ЕС не се предвижда лица от категорията „материално затруднени лица“ да овъзмездяват оказаната им правна помощ и съдействие,като водената работа по пълномощие въз основа на такъв договор по чл.38,ал.1 от ЗАдв.е на риск от страна на довереника и пряко обусловен от крайния правен резултат по делото,правна последица от който следва да е осъждането на насрещната страна за разноски.

С определение № 43/10.02.2022г.по гр.д.№ 2611/2021г.,IV ГО,са разгледани изрично предпоставките,обуславящи правото за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат,оказал безплатна правна помощ: 1.) да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл.38,ал.1, т.1-3 от ЗАдв и 2.) в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски.Следователно така договорената клауза по чл.5 от рамковия договор, с който е договорена хипотеза,при която се следва заплащане на възнаграждение на адвоката,дължимо от доверителя по този договор,противоречи пряко на разпоредбата на чл.38,ал.2 от ЗАдв.,те.е в 4 противоречие със Закона по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД и като такава е нищожна.

Като е стигнал до същия извод първостепенният съд е постановил правилно и законосъобразно решение,което следва да се потвърди.

По отношение на частната жалба на К. Й. К.:

С постановеното по делото решение № 2255/11.05.25г.съдът,с оглед изхода на делото,е осъдил на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.ищцата да заплати на мл.адв.Т.Д. сумата от 500лв. възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство в производството пред ПдРС,който размер намерил за съответен с фактическата и правна сложност на делото.

В срок е подадена молба с правно основание чл.248 от ГПК от ищцата за изменение на решението в частта за разноските,като се намали определеното адв.възнаграждение,присъдено на мл.адв.Д. на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.до минимума,предвиден по Наредба № 1/04г.за минималните размери на адв.възнаграждения.

С атакуваното определение ПдРС е оставил без уважение молбата на К.К.,като в мотивите си е посочил,че при определяне размера на адв.възнаграждение съдът следва да вземе предвид фактическата и правна сложност на делото,без да е обвързан от предвидените в НМРАВ минимални възнаграждения.Посочено е,че в случая фактическата сложност на делото е ниска,но въпреки това процесуалният представител на ответника е осъществил успешно неговата защита чрез изготвяне на отговор на искова молба и представителство в откритите съд.заседания,поради което е счел хонорарът от 500лв.за съответен на фактическата и правна сложност.

Настоящата инстанция споделя мотивите на районния съд,че възнаграждението по реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв.се определя от съда,без същият да е обвързан от НМРАВ в светлината на цитираната и от районния съд практика на СЕС.За определянето на адв.възнаграждение в този случай съдът следва да изхожда от няколко условия-фактическата и правна сложност на делото,процесуалното поведение на процесуалния представител и обема свършена от него работа,цената на иска,настъпили евентуални усложнения в производството.